Решение № 11944 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2012 г.

Решение № 11944 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ганчо Иванов Иванов против заповед рег. № ЧР- 06-025/10.05.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като му е съобщена по време на отпуск по болест. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Иванов е назначен на длъжност "старши инспектор принудително довеждане и призоваване" в областно звено "Охрана - Бургас", гр. Бургас към Главна дирекция "Охрана" със заповед № 10.03-1119/23.07.2004 г. и встъпва длъжност на 23.08.2004 г. (акт за встъпване в длъжност). Считано от последната дата жалбоподателят Иванов упражнява правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 3 от ПЗР на КСО (писмо изх. № 04.08-1/05.12.2011 г. до директора на Главна дирекция "Охрана"). При тези данни министърът на правосъдието приема, че служебното правоотношение с жалбоподателя е възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия и на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР издава заповед № ЧР-06-025/10.05.2012 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която прекратява служебното правоотношение на Иванов. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на работно съвещание на 10.05.2012 г. по време, през което жалбоподателят е в отпуск по болест (болничен лист № 1306014) и е връчена на служителя при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели (констативен протокол). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити. При прекратяване на служебното нарушение е допуснато съществено нарушение, което опорочава административната процедура и е основание за отмяна на оспорената заповед. Съгласно императивното правило на чл. 249, ал. 2 от ЗМВР връчването на заповедта на служителя е завършващият елемент от фактическия състав по прекратяване на служебното правоотношение в случаите на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Като част от производството по прекратяване на служебното правоотношение, връчването на заповедта е задължение на административния орган, който е длъжен да спази нормативните изисквания и да провери дали към датата на връчване служителят не се намира в разрешен от закона отпуск. В случая в съставения при връчването на заповедта констативен протокол обстоятелства, свързани с ползван от служителя отпуск или волеизявления на последния в този смисъл не са отразени и липсват данни този въпрос да е обсъждан, поради което следва да се приеме, че посоченото по-горе задължение на административния орган не е изпълнено. По тази причина в нарушение на чл. 248 от ЗМВР служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено по време, когато служителят е в отпуск по болест. Отпускът за временна неработоспособност е обективен факт, който се установява по предвидения за това ред. Представеният по делото болничен лист удостоверява разрешения на служителя отпуск от 09.05.2012 г. до 15.05.2012 г. Болничният лист е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по предвидения в чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето ред, ползва се материална доказателствена сила и удостоверява вписаните в него обстоятелства. Ето защо възраженията на представителя на ответника относно достоверността на удостовереното с документа, при отсъствието на данни за неговото опровергаване, са неоснователни, а в това производство не биха могли да бъдат обсъждани при наличието на специален ред за обжалване. Възражението, че служителят не е съобщил своевременно за своята неработоспособност, също е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя или осигурителя до два работни дни от издаването му. В случая болничният лист е издаден на 09.05.2012 г., поради което на 10.05.2012 г., когато е издадена и съобщена процесната заповед, срокът за уведомяване не е изтекъл. Следователно не е налице неизпълнение на задължението на осигуреното лице по наредбата. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено в нарушение на чл. 248 от ЗМВР. Нарушението е съществено и е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Допълнително следва да се посочи, че не са осъществени и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаване, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Жалбоподателят Иванов е назначен като държавен служител в областно звено "Охрана - Бургас", гр. Бургас към Главна дирекция охрана със заповед на министъра на правосъдието от 23.07.2004 г. и заема длъжността на 23.08.2004 г. (акт за встъпване), като липсват данни същият да е упражнил правото си на пенсия преди тези дати. С оглед представената справка правото си на пенсия по § 3 от ПЗР на КСО служителят е упражнил, считано от 23.08.2004 г. При тези данни настоящият състав приема, че изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР не са изпълнени, тъй като правото на пенсия не е упражнено преди възникване на служебното правоотношение и следователно не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание. Поради всичко изложено следва да се приеме, че при прекратяване на служебното правоотношение е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, а заповедта е издадена в нарушение на материалния закона и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Главна дирекция "Охрана" следва да заплати на жалбоподателя сумата 150.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,