Решение № 973 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2012 г.

Решение № 973 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 420/23.07.2012 г., постановено по административно дело № 535/2012 г., Административен съд - Велико Търново е: 1) отменил решение № 18/16.05.2012 г., издадено от директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 365/14.02.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Велико Търново, с което на Иван Тодоров Баръмов от гр. Велико Търново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО; 2) разпоредил изпращане на преписката на ТП на НОИ - Велико Търново за произнасяне по подаденото от Иван Тодоров Баръмов заявление с вх. № 28834 от 24.11.2011 г. за отпускане на пенсия, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване", както се нарича териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Велико Търново, действащ чрез упълномощената да го представлява гл. юрисконсулт Радоева. Касаторовият процесуален представител твърди, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон (неправилно тълкуване и прилагане на т. 6а и т. 30а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./, чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/) и е необосновано (неправилна преценка на събраните доказателства и погрешни изводи относно релевантни за спора факти и обстоятелства) - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Исканията са за отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата на Иван Тодоров Баръмов срещу решението на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване, като неоснователна. Ответникът по касация Иван Тодоров Баръмов от гр. Велико Търново в писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи по съображения, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Иван Тодоров Баръмов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е, че същият няма изискуемия сбор от 100 точки (възраст + осигурителен стаж). Решаващо в случая се явява зачитането от органа на положения от Баръмов труд като работник в Коми АССР при работодател СО "Дърводобив и строителство" в периода от 18.12.1978 г. до 1.04.1980 г., като втора категория по т. 30а от ПКТП (отм.), а не като първа категория по т. 6а от ПКТП (отм.). Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесните административни решение и разпореждане са незаконосъобразни. Правилно в мотивите на проверяваното съдебно решение е прието, че положеният от Баръмов труд през периода 18.12.1978 г. - 1.04.1980 г. попада в обхвата на т. 6а от ПКТП (отм.) и се причислява към I-ва категория, с оглед на което са налице предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68 и с чл. 104 от същия кодекс за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прецизно са анализирани представените документи - трудова книжка № 306 на Баръмов и удостоверение № 123/24.04.2002 г. (обр. УП-З0), издадено от осигурителя СО "Дърводобив и строителство" - Коми, АССР. В същите еднозначно е посочено, че за времето от 25.10.1978 г. до 25.04.1989 г., включващо и спорния период, Баръмов е работил като "подавач дърва", която длъжност се причислява към записа по т. 6а от ПКТП (отм.). Положеният труд от работник, зает непосредствено в товаренето на цели стъбла, съгласно цитираната т. 6а от отменения понастоящем Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, е първа категория. В чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е уредено, че стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В резултат на неправилно тълкуване и прилагане от директора на РУСО на разпоредбите на чл. 40 от НПОС (а не от съда, както твърди касаторът), в решението му от 16.05.2012 г. е направена невярната констатация (преповторена безкритично и в касационната жалба), че през периода от 18.12.1978 г. до 1.04.1980 г. Баръмов е полагал труд на длъжност "товаро-разтоварен работник жилищно-комунално обслужване". При положение, че осигурителният стаж е удостоверен от Баръмов с документите, визирани в чл. 40, ал. 1 във връзка с ал. 3 от НПОС и с оглед неналичието на предпоставката по чл. 40, ал. 5 от наредбата (липса на такива документи), обосновано първоинстанционния съд е счел за правно неиздържано позоваването на пенсионния орган на други източници, което е довело до неправилно определяне на положения труд като такъв от II-ра категория по т. 30а от ПКТП (отм.). Но дори и според заповедта за освобождаване на Баръмов от посочената в нея длъжност "товаро-разтоварен работник", трудът спада към хипотезата на т. 6а от ПКТП (отм.), както основателно е прието от съда. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отмененото с него решение на директора на РУСО и на разпореждането на пенсионния орган, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Великотърновския административен съд (който правилно е издирил и приложил материалния закон) за материална незаконосъобразност на процесните административни актове, респ. на отказа да се отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В случая пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО, НПОС и ПКТП (отм.). Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Велико Търново също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки оспорения административен акт и връщайки преписката на компетентната администрация за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,