Решение № 10832 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10214/2009 г.

Решение № 10832 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10214/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и след от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Валентин Богданов Костадинов, в качеството му на собственик на ЕТ "Валентин Костадинов Пингаров" - с. Кулата, за отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение на Върховния административен съд, първо отделение № 3305 от 28.03.2006 г., постановено по адм. д. № 8627/05 г., с което е оставено в сила решение № 180 от 29.06.2005 г. на Благоевградския окръжен съд по адм. д. № 258/03 г. В молбата се твърди, че в хода на производството е било направено искане за спирането му до приключване на производството по н. о. х. д. № 47/05 г., но то не е уважено. Твърди се още, че с влязла в сила присъда на Благоевградския окръжен съд е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 и чл. 20, ал. 3 от НК, изразяващи се в умишлено склоняване на служители във фирмата му да съставят официални документи - 24 бр. ЕАД, като в клетка 47 са удостоверили неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и създаване на реални условия те да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Митническо бюро Суходол към Митница"Аерогара София" с намалена банкова гаранция в размер на 30 000 лв. с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства. В молбата се посочва, че влязлата в сила присъда следва да се разглежда като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, като се излагат подробни доводи в какво се излагат новите обстоятелства. Предвид изложеното моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, първо отделение, с оставеното с него в сила решение на Окръжен съд-гр. Благоевград и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответният по молбата директор на Регионална митническа дирекция-гр. София не е взел становище. Ответният по молбата началник на Митница-Кулата не е взел становище. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 3305 от 28.03.2006 г., постановено по адм. д. № 8627/05 г. Върховният административен съд на Република България, първо отделение, е оставил в сила решение № 180 от 29.06.2005 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по адм. д. № 258/03 г., с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров" и ЕТ "Хриси транс - Стойчо Бойчев" против решение № В-35/27.03.2003 г. на директора на РМД-София, с което е потвърдено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 62/22.10.2002 г. на началника на Митница-Кулата, с което двамата търговци са задължени да заплатят сума в размер на 32 743 лв., от които 8 743 лв. ДДС, 24 000 лв. акциз и лихва от 31.03.2002 г. до плащане на задължението. Като доказателство към молбата е представено заверено копие от присъда № 353 от 14.09.2006 г. на Окръжен съд - гр. Благоевград, която е влязла в законна сила на 27.01.2009 г., с която Валентин Богданов Костадинов и други лица за били признати за невинни по въведените обвинения, като за Валентин Богданов Костадинов същото е в това, че в качеството си на длъжностно лице - собственик и управител на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров", действайки при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител, умишлено е склонил подсъдимите Василка Гущерова, Марияна Димитрова и Камелия Янакиева, да съставят официални документи (ЕАД-та описани в присъдата), като в клетка 47 на посочените ЕАД-та са удостоверили неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и създаване на реални условия те да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Митническо бюро Суходол към Митница "Аерогара София" с намалена обща банкова гаранция и с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. От данните по делото не се установява към кой момент молителят е научил за влизането на присъдата в сила, поради което следва да бъде прието, че молбата е подадена в срок, заради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Съгласно чл. 300 от ГПК (нов), който е аналогичен на разпоредбата на отменения чл. 222 от ГПК (отм.), намиращ приложение по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на присъдено нещо. В този смисъл влязлата в сила присъда след приключването на съдебното производство по обжалването на административен акт може да се разглежда като "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Но това не е без условно и във всички случаи, а единствено и само тогава, когато е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата, и елементите на административния акт, който е предмет на разглеждане в съдебното производство по обжалването му. Предвид на данните по делото не може да бъде прието, че в случая е налице подобно тъждество. Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 62/22.10.2002 г. на началника на Митница-Кулата, което е предмет на съдебно обжалване, има за предмет установяване на задължения на едноличния търговец в качеството му на солидарно отговорно гарантиращо лице съгласно разпоредбите на ЗМ и ППЗМ, а предмет на присъдата е) не (извършено документно престъпление във връзка с дейността на едноличния търговец като гарантиращо лице по ЗМ и ППЗМ. Казано по друг начин, спорът в наказателното производство е бил свързан с въпросът дали при извършване на дейността като гарант търговецът е създавал и използвал документи с невярно съдържание, а въпросът, че такава дейност е извършвана, последица от която е ангажиране на отговорността с процесното ППСПДВ, изобщо не е бил спорен. Предвид на гореизложеното не може да бъде прието, че влязлата в сила присъда на Благоевградския окръжен съд има качеството на ново писмено доказателство или на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,