Решение № 5373 от 22.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

ВАСОсмо отделение22.05.2023 г.докладчик Мария Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5158 от 29.07.2022 г., постановено по адм. д. 4420/2021 г. по описа на Административен съд София- град.

ОСЪЖДА Ексзим ЕООД, [ЕИК], гр. София да заплати на Столична община сумата от 6 370 лева, представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ексзим ЕООД, [ЕИК], гр. София, подадена чрез адвокат Колева, против Решение 5158 от 29.07.2022 г., постановено по адм. д. 4420/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт СФД21-РД77-3/19.01.2021 г., издаден от Е. Костадинов и Д. Владимиров - приходни органи в Столична община, потвърден от Кмета на Столична община с Решение СОА21-РД-28-10/19.03.2021 г. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени доводи, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по възражението, че ревизионния доклад не е връчен съобразно изискванията на ДОПК. Касатора излага доводи за противоречие в мотивите на решението във връзка с наличието на подадени декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМСТЦУПСО). Твърди се липса на доказателства за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване именно по отношение имотите, собственост на дружеството. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. Ответникът - Кмета на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Савов, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт, издаден от Е. Костадинов и Д. Владимиров - приходни органи в Столична община, потвърден от Кмета на Столична община с Решение СОА21-РД-28-10/19.03.2021 г. С обжалвания ревизионен акт на Ексзим ЕООД са установени задължения за данък недвижим имот /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ и лихви върху тях за периода 2015 г. - 2019 г., в общ размер на 98 046, 26 лева главница и лихви за недвижими нежилищни имоти, собственост на дружеството, както следва: 1. имот 1 недвижим имот гаражи /16 броя/, находящи се гр. София, Район Младост, бул. Александър Малинов 51; имот 2 - Нежилищен имот - сграда, представляващ "офис", с площ от 917 кв.м., находяща се в гр. София, Район Младост, бул. Александър Малинов 51; имот 3 - сграда, представляващ "офис", с площ от 882, 81 кв.м., находящ се в представляващ "офис", с площ от 917 кв.м., находяща се в гр. София, Район Младост, бул. Александър Малинов 51; От фактическа страна по отношение на установения данък върху недвижимите имоти е установено, че за всеки един от имотите е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Въз основа на декларираното от дружеството ревизиращите органи са приели, че данъчната основа, подлежаща на облагане с ДНИ следва да е отчетната им стойност, като по-висока от данъчната оценка на имотите. По отношение на установените задължения за периода 2016 г. -2019 г. за ТБО е прието, че имотите попадат в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, като от страна на ревизираното дружество не е заплащана такса за посочените периоди. След анализ на събраните в съдебното производство доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната такава, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентни органи, а при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. Прието е, че същият е издаден и в съответствие с материалния закон. Решаващият състав е приел, че установените задължения на дружеството са определени правилно съобразно приложимите разпоредби на ЗМДТ и НОАМТЦУПСО. Съдът е приел, че задълженията за имот 2 за 2017 г. са определени при условията и режима на подадена декларация от дружеството по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, а за 2016 г., 2018 г. и 2019 г. дружеството не е подавало декларация. Задълженията за ТБО за имот 3, за 2017, 2018 и 2019 г., са определени при условията и режима на подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, а за 2016 г. дружеството не е подавало декларация. За имот 1 ревизираното дружество не е подавало декларация за броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Съдът е посочил, че макар да намира изготвените заключения по съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната такава за обективно и компетентно изготвени, не се съобразява със заключението от допълнителната експертиза, предвид обстоятелството, че същото е изготвено при хипотеза която би съществувала, ако дружеството своевременно, съобразно сроковете и изискванията на закона, е било подало декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за всеки един от притежаваните от него имоти, за всяка една съответна година. Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на Ексзим ЕООД срещу обжалвания ревизионнен акт. Решението на административния съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания ревизионен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неотчетено от административния съд нарушение свързано с ненадлежно връчване на ревизионния доклад. Противно на твърденията на касационния жалбоподател ревизионния доклад е връчен на управителя на дружеството на 14.12.2020 г., което е видно от разписка подписана от управителя на същото/ л. 118/. Настоящият касационен състав споделя изводите на административният съд, че задълженията на Ексзим ЕООД са определени правилно от приходните органи. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, както по отношение на дължимите суми за данък върху недвижимите имоти, така и за такса битови отпадъци. Възраженията на касатора за липса на доказателства за предоставяне на услугата организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от Столична община са неоснователни и не кореспондират с доказателствата по делото. Доводите в касационната жалба не водят до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Гореизложеното мотивира крайния извод на настоящия касационен състав, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 6 370 лева съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото по делото е изготвено само възражение по касационната жалба от процесуалния представител на същата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение