Решение № 7999 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2020 г.

Решение № 7999 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2020 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на "Манекс сън" АД със седалище с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Койчева, срещу решение № 2047 от 30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2878/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена Заповед № 18 – 6053 от 20.07.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Варна, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 и чл. 53 б ал. 5 от ЗКИР е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Баново за нанасяне на нови обекти в КККР ПИ идентификатор № 02662.6.108 с площ от 258 кв. м. със записан собственик "Тора" ЕООД и ПИ идентификатор № 02662.6.109 с площ 5481 кв. м. с начин на трайно ползване (НТП) – за водоем със записан собственик "Манекс сън" АД, променени са границите в ПИ идентификатор № 02662.6.87 и № 02662.6.88 със записан собственик "Тора" ЕООД. С решението преписката по заявление вх. № 01 – 238814 от 27.06.2018 г. на "Манекс сън" АД е върната на административния орган за ново процедиране от фазата на изпращане на скицата – проект за изменение на КККР на Директора на Областна дирекция (ОД) "Земеделие" – Варна за съгласуване относно обезщетяването съгласно чл. 53 б ал. 4 от ЗКИР и произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че правилно съдът е приел, че в случая се установява явна фактическа грешка при одобряването на КККР, която подлежи на поправка, както и че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Твърди обаче неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди, че приетото от съда нарушение на чл. 53 б ал. 4 от ЗКИР не е от категорията на съществените, тъй като дори и при отстраняването му не би се стигнало до издаването на акт, различен от постановения и неизпълнението на процедурата по уведомяване на ОД "Земеделие" – Варна и мотивиран акт, с който същата определя или отказва да определи оценка по чл. 10 б ЗСПЗЗ и чл. 6 и § 8 от ЗВСГЗГФ не се отразява на правата на жалбоподателя в първата инстанция "Тора" ЕООД. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на "Тора" ЕООД срещу заповедта на началника на СГКК – Варна. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Началникът на СГКК – Варна, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "Тора" ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, АС – Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма с правилно посочени прави основания, а именно чл. 51, ал. 1, т. 3 и чл. 53 б от ЗКИР, поради установена явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър. Приел е обаче, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до нейната отмяна. Приел е, че това е така, тъй като при установената явна фактическа грешка в КККР на с. Баново, началникът на СГКК – Варна е компетентен да постанови само изменението й, но не може да реши въпроса относно обезщетяването на собственика на земеделските земи, чиито граници са били нанесени погрешно в плановете и картите, одобрени по реда на ЗСПЗЗ. Приел е допуснато нарушение в процедурата досежно неспазване на изискването по чл. 53 б ал. 4 от ЗКИР, а именно поради това, че за административния орган по посочената разпоредба е съществувало задължение да изпрати проекта за изменение на КККР на директора на ОД "Земеделие" – Варна за съгласуване относно обезщетението по реда на чл. 10 б от ЗСПЗЗ. Установил е, че в случая ОД "Земеделие" – Варна е само уведомена за започнатото производство, без да му е дадена възможност да се запознае и да съгласува скицата – проект за обезщетяване на "Тора" ЕООД по реда на чл. 10 б ал. 1 от ЗПЗЗ за площта от имотите му, която ще бъде нанесена в отделен имот – водоем с друго предназначение и начин на тайно ползване. Приел е, че произнасянето на директора на ОД "Земеделие" в случая на гр. Варна е разписано от законодателя като задължително изискване и част от процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка, тъй като тя се дължи на несъответствие на съществуващи в местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия с границите на имотите, представляващи земеделски земи в плановете и картите, одобрени по реда на ЗСПЗЗ. Поради това е отменил оспорената заповед и е върнал административната преписка с указания за процедиране съобразно изискванията на чл. 53 б ал. 4 от ЗКИР и другите указания, дадени в решението. Решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението, тъй като съдът не е приел за съществено нарушението, твърдяно в жалбата пред първата инстанция, а е достигнал до извод за друго нарушение на административно производствените правила, което не е било наведено от жалбоподателя в първата инстанция. Това е така, тъй като съгласно чл. 168 от АПК за съда съществува задължение да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, а съобразно т. 3 от тази разпоредба посочва съществените нарушения на административно производствените правила като такова основание. В тази връзка настоящият състав намира, че АС – Варна не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, а напротив изпълнил е точно задължението си за проверка на законосъобразността на оспорения акт. Правилно съдът е приел, че в случая е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, досежно неспазването на процедурата по чл. 53 б ал. 4 от ЗКИР. В този случай неспазването на тази процедура се отразява на правата и интересите на жалбоподателя пред първата инстанция, тъй като би могла да го лиши от следващо се обезщетение. Правилно съдът е приел, че процедурата е разписана като задължителна преди допускане на изменението на кадастралната карта и регистър при установена явна фактическа грешка. Посочената разпоредба предвижда, че "Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10 б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище". В случая това е следвало да бъде направено от компетентния орган – СГКК – Варна – като видно от редакцията на нормата, тя е императивна и не дава възможност на органа, компетентен по изменение на КККР, възможност да направи преценка. Напротив той е задължен да изплати преписката за съгласуване. Видно от последното изречение дори и при основания за отказ за обезщетение, е необходимо да бъде постановено мотивирано становище от директора на ОД "Земеделие". Правилен е и изводът на съда, че предвид систематичното място на нормата, това е задължителна процедура, която предхожда издаването на акта по изменение на КККР. По изложените съображения правилно АС – Врана е приел, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените, обосноваващи незаконосъобразност на оспорената заповед за изменение на КККР. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация "Тора" ЕООД за присъждане на разноски, като искането е доказано, поради което следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,