Решение № 14716 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2014 г.

Решение № 14716 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ерде консулт" ЕООД, гр. София срещу решение № 1315 от 4.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10013/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-77/21.12. 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта, в която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлени имоти с идентификатори 35239.6102.1533 и 35239.6102.1777 с искане за прогласяване на нищожността й. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на доказателства, които не са допуснати в първоинстанционното производство, а алтернативно - за уважаване на жалбата, като се прогласи нищожността на оспорения административен акт. Ответниците - изпълнителният директор на АГКК, гр. София и Столична община не изразяват становище по подадената касационна жалба. Ответниците - Стоян Ненков Минков, Донка Георгиева Ненкова, Минко Симеонов Ненков и Димитринка Ненкова Минкова - Дакак, чрез адв. Дянков като процесуален представител поддържат представения писмен отговор и излагат становище за недопустимост на касационната жалба, а по същество - за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Направеното от адв. Дянков възражение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие е неоснователно. Препис от обжалваното решение е връчено на представител на касационния жалбоподател на 9.04.2014 г. Отбелязването в съобщението за съдебния акт е направено от длъжностното лице призовкар видно от положения от него подпис. Касационната жалба е подадена на 23.04.2014 г. по пощата, т. е. в преклузивния 14 - дневен срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № РД-18-77/21.12. 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта, в която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район "Панчарево", Столична община относно поземлени имоти с идентификатори 35239.6102.1533 и 35239.6102.1777. С подадената до административния съд жалба е направено искане за прогласяване на нищожността й в тази част, тъй като неправилно собственият на жалбоподателя имот е нанесен като два отделни имота, а в кадастралния регистър са посочени други собственици. За да постанови този резултат, съдът е обосновал извод за липса на основание за обявяване на заповедта в оспорената част за нищожна. Приел е, че същата е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че твърденията за несъответствие на одобрената кадастрална карта с наличните кадастрални данни и несъобразяване на кадастралния регистър с вписаните актове за собственост касаят преценката за законосъобразност на административния акт, която не е предмет на производството по искането за нищожност. Обжалваното решение е правилно. За да се обяви нищожността на заповедта, е необходимо да е засегната от особено съществен порок в изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК. В случая не са установени такива тежки нарушения, които да обуславят нищожността на акта и правилно в съответствие с материалния закон оспорването е отхвърлено. При така очертания предмет на оспорване съдът обосновано е приел, че не може при просрочена жалба да се разглеждат възраженията на дружеството относно законосъобразността на одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър. Сочените пороци навеждат на извод за унищожаемост на заповедта, а не за нейната нищожност. Съгласно доктрината и константната съдебна практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Не всяко нарушение обаче при постановяването му обуславя неговата нищожност, а само пороци, свързани с компетентността на издалия го административен орган и предвидената в закона форма, както и някои особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби (когато не е издаден въз основа на закон или подзаконов нормативен акт), които правят последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред. В случая такива нарушения не са налице. Съгласно чл. 2 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, които се набират, представят и поддържат в актуално състояние и съхраняват по предвидения в този закон ред. Редът за изработване и одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри е визиран в разпоредбите на глава пета ЗКИР и глава втора от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. На собствениците е дадена възможност при спазване условията в закона да посочат сами границите на притежаваните поземлени имоти и в случай, че това не е направено, административният орган определя границите на имотите съобразно източниците на данни по чл. 43 ЗКИР (в относимата редакция на разпоредбата към датата на издаване на заповедта) и чл. 14 от Наредбата. Дейността по изработване на кадастралната карта, нанасянето на имотите и определянето на границите им не представляват акт на разрешаване на спорове за собственост. Ето защо при евентуално неправилното нанасяне на имота на касационния жалбоподател като два отделни имота с идентификатори 35239.6102.1533 и 35239.6102.1777, както и вписването в кадастралния регистър на други собственици, не означава разрешаване на имуществен спор без компетентност и без наличие на правно основание да се одобри кадастралната карта и регистър по отношение на същите. Дори и да се приемат за основателни възраженията за допуснати при издаването на заповедта нарушения на материалния закон, изразяващи се в неспазване изискванията за приоритетност на източниците на данни, довели до неотразяване в КК и КР на поземления имот, собственост на касационния жалбоподател, то тези пороци обуславят унищожаемост на заповедта в оспорената част. Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗКИР заповедите от категорията на процесната подлежат на обжалване в тридесетдневен срок от обнародването им в "Държавен вестник". Срокът е преклузивен, от което следва, че възможността за заявяване на всички претенции относно законосъобразността на заповедта е преклудирана. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за допускане на съдебно - техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса има ли поставена ограда или друго ясно обозначение на границите на поземлен имот 1533, както и за разпит на свидетели за установяване на твърдените обстоятелства, тъй като касаят законосъобразността на заповедта и са свързани със спор за материално право. Затова доводът в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързан с неизясняване на факти от съществено значение за спора, е неоснователен. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че твърденията за нарушени материалноправни норми не водят до нищожност на заповедта. Представените в касационното производство съдебни решения не обуславят друг извод. Документите за собственост, на които жалбоподателят се позовава, както и наведените от него доводи за допуснати грешки и нарушения в закона при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, могат да послужат като основание за изменението им по предвидения в ЗКИР ред. По изложените съображения и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предвид липсата на релевираните отменителни основания същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,