Решение № 8386 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2018 г.

Решение № 8386 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Несторов с фирма ЕТ "Д-р В. Несторов-Амбулатория за първична медицинска помощ" със седалище и адрес на управление в гр. Сливен чрез процесуален представител адвокат Ж. Димова против решение № 118 от 18.06.2018 г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 155/2018 г. С него се отхвърля жалбата й за прогласяване нещожност на писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-23 от 9.03.2016 г. на директора на РЗОК Сливен, с която на ЕТ "Д-р В. Несторов-Амбулатория за първична медицинска помощ" е разпоредено да възстанови неправомерно получена сума в размер на 114 лева, представляваща превишение на броя на специализираните медицински дейности за трето тримесечие на 2015 г. като неоснователна. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Сливен не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитирана писмена покана. Възраженията са за нищожност на акта, вследствие некомпетентност на подписалия поканата заместник, по силата на заповед № РД-09-823/12.12.2014 г. която ограничава компетентността му, без да има възможност да издава писмени покани. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. При безспорна фактическа обстановка, че поканата, издадена на 9.03.2016 г. е подписана от заместник директор на РЗОК Сливен, при отсъствие на директора в отпуск по болест за периода 20.02.2016 г. до 20.03.2016 г. в хипотезата на чл. 38 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК е изведен правен извод, че няма нарушения, свързани с компетентността на органа издал акта, поради което жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция е спорен въпросът относно компетентността на органа, издал оспорената писмена покана с доводи поддържани в хипотезата на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Тези доводи са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – заместник - директор на РЗОК - Сливен. Съгласно Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на Върховния административен съд на Република България - Общо събрание на съдиите, при разглеждане на въпросите относно компетентността на органа – издател на акта, следва да се прави разграничение между сходните институти на административното и гражданското право, като делегиране на правомощия, заместване и упълномощаване. В конкретния случай, независимо от положения щемпел под подписа на зам. Директора на РЗОК – Сливен "по заповед № РД-09-823/12.12.2014 г.", процесната писмена покана е издадена при упражняване на правомощия при заместване, а не делегиране, недопустимо съобразно нормата на чл. 76а ЗЗО. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, за определения период, заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, съобразно който по силата на чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на Национална здравноосигурителна каса, заемащият длъжността заместник - директор замества директора при отсъствие. Видно от представени доказателства на 09.03.2016 г., когато е издаден оспореният акт, Директорът на РЗОК – Сливен е бил в отпуск поради временна неработоспособност, от което следва, че същият в този период е бил в обективна невъзможност да упражнява правомощията си. Предвид гореизложеното, законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд досежно осъществяване на правомощия от компетентността на ръководния орган по силата на заместване, извършвано от официалния заместник на ръководителя при наличие на изрична нормативна регламентация. Процесното заместване е реализирано въз основа на нормативно разрешаване и при наличие на обективни обстоятелства, изразяващи се отсъствие поради заболяване на титуляра. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя по отношение липсата на компетентност на органа – издател, обуславящи искането за обявяване нищожността на писмената покана. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно валидността на административния акт и признатата компетентност на администартивния орган – зам. директор на РЗОК – Сливен. В същия смисъл е практиката на ВАС в решение № 8644 от 26.06.2018 г. по адм. дело № 1787/2017 г. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение