Решение № 2981 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6700/2020 г.

Решение № 2981 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6700/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, съответно на КЕВР, представлявано от Председателя доц. д-р И. Иванов против решение № 1210/21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 5956/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта с която е отменено Решение №Ж-212 от 25.04.2019 г. на КЕВР по т. 1 и т. 2. Твърди допуснати нарушения на ОУ при преустановяване на електрозахранването от страна на [фирма], като не е изпратено писмено предизвестие до клиента съгласно изискванията на чл. 29, ал. 3 от ОУ. Захранването било преустановено 2 дни след съставяне на констативния протокол в нарушение на процедурата по уведомяване, поради което се дължало и обезщетение на засегнатия собственик. Не споделят извода на първоинстанционния съд, че въпросът с обезщетението е с гражданско правен характер, т. к. било дължимо съгласно ОУ. Освен преустановяване на нарушението, Комисията дължала произнасяне и относно поправяне на настъпилите материални вреди за клиента. В касационната жалба на пострадалото физическо лице- С. Янкова, са изложени възражение по оспореното решение относно постановената отмяна за възстановяване на електрозахранването, както и относно правните изводи за недължимост на обезщетение в това производство. [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуален представител, излага своите съображения за неправилност на решение № 1210/21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 5956/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-212 от 25.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране относно задължителни указания за извършване на необходимите технически мероприятия и изместване на СТИ в електромерно табло, монтирано до или на границата с имота- т. 3 от Решението на КЕВР. Сочи, че електромерното табло било монтирано още през 1999 г., когато не е имало изискване за поставянето му на границата на имота. Не споделя правния извод, че местоположението на средството за търговско измерване не отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, което налагало ЕР ЮГ да го измести за своя сметка. Нормата нямала обратно действие, като липсвала законова разпоредба, която да задължава ЕР да преместват всички заварени електрически табла. Моли решението в тази част като неправилно и постановено при противоречие с материалния закон да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. В качеството си на ответник ЕР ЮГ ЕАД, депозира отговор на касационната жалба на КЕВР, като счита за неверни твърденията за липса на 10 дневно писмено предизвестие, връчено на клиента. На 21.11.2018 г. имотът бил посетен от сътрудници на ЕР ЮГ, но бил отказан достъп до обекта. Според данните от жалба, на същата дата било залепено писмено уведомление на имота с отбелязване, че в 10 дневен срок следва собственикът да се свърже със служители на ЕР ЮГ ЕАД за подмяна на СТИ и предупреден за спиране на електрозахранването при неизпълнение. С оглед обстоятелството, че електрозахранването е спряно едва на 20.12.2018 г., след като на 02.12.18 г. е изтекъл срокът за предизвестие. Въпреки този факт, на 18.12.2018 г. бил направен нов опит да се осигури достъп до омота, но отново им бил отказан. Счита оспореното решение за законосъобразно постановено по въпросите за спряното електрозахранване в имота, както и по отношение обезщетението за собствениците на имота, чиито захранване било преустановено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. От писмените доказателство по делото се установявало, че ЕР ЮГ уведомило собственика на имота за необходимост от заплащане на разноски по изместване на електромера, с които първоинстанционният съд не се съобразил при решаване на спора. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от [фирма] срещу Решение № Ж-212 от 25.04.2019 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са дадени задължителни указания: 1. / В тридневен срок от получаване на решението да възстанови захранването с електрическа енергия на обекта на г-жа С. Янкова, находящ се в [населено място], обл. Пазарджик; 2. / в три дневен срок от изпълнение на указанията по т. 1 да обезщети С. Я. съгласно чл. 48, ал. 1 от ОУ и 3. / в едномесечен срок да извърши необходимите технически мероприятия и измести СТИ, измерващо електрическата енергия на посочения в т. 1 обект в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота. С обжалваното решение АССГ е отменил оспореното решение на КЕВР в ЧАСТТА по т. 1., с която са дадени задължителни указания на ЕР ЮГ да възстанови захранването с електрическа енергия на обекта и в ЧАСТТА по т. 2, в три дневен срок от изпълнение на указанията по т. 1 да обезщети Янкова съгласно чл. 48, ал. 1 от ОУ. В останалата част жалбата е отхвърлена, именно по т. 3, с която са дадени задължителни указания на ЕР ЮГ в едномесечен срок да извърши необходимите технически мероприятия и измести СТИ, измерващо електрическата енергия на посочения обект в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота. Страните са осъдени да си заплатят разноските, съобразно с уважената и отхвърлена част от жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил правомощията на КЕВР при произнасяне по подадена жалба срещу електроразпределителното предприятие и предвид факта на основателност на жалбата, дал задължителни указания. По отношение на т. 1 от оспореното решение, приел нарушение на чл. 29, ал. 3 от ОУ във вр. с чл. 72, ал. 2 от ОУ, тъй като дружеството е преустановило захранването на ел. енергия два дни след дата на съставяне на констативния протокол. Анализирайки нормативните разпоредби и тези в ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ, съдът е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че съгласно чл. 8 от ОУ на ЕР ЮГ клиента е задължен да осигури достъп до съоръженията на дружеството намиращи се в имота му. Събраните по делото доказателства, правилно са приети от съда като изпълнение от страна на ЕР ЮГ на изискванията на чл. 29, ал. 3 от ОУ, които дават възможност при неосигурен достъп, да се прекъсне електрозахранването на обекта, но при условие собственикът да е уведомен за това 10 дни след констатиране на недопускането до имота. Безспорен е факта, че собственикът на имота е отказал достъп до СТИ, за което е издаден КП № 432770 от 21.11.2018 г., а представените по делото писма сочат за надлежно уведомяване от 21.11.2018 г. за възможността от преустановяване на ел. захранването. Визирайки изложените твърдения в жалбата на самия собственик на имота, този факт е потвърден и от него, което правилно и законосъобразно води до правния извод на първоинстанционния съд, че електрозахранването на имота собственост на заинтересованата страна е законосъобразно, а дадените с решението на КЕВР задължителни указания, като несъобразени с фактическите установявания по преписката, са незаконосъобразни. По отношение на т. 2 от решението на КЕВР, настоящия съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че КЕВР не е била компетентна да задължава ЕР ЮГ да заплаща на клиента обезщетение по чл. 48, ал. 1 от ОУ. Законосъобразно е прието, че е налице изпълнението на договорното правоотношение между ЕР Юг ЕАД и потребителя С. Янкова и правилно техният характер е определен като гражданскоправен и спорът следва да се разгледа по реда на ГПК. Законосъобразно като правилни в оспореното решение са приети дадените в т. 3 от решението на КЕВР указания за предприемане на необходимите технически мероприятия и изместване на СТИ, измерващо електрическата енергия на посочения обект в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота. Мястото за присъединяване е изначално определено при действието на чл. 91 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност в редакцията му обн. ДВ, бр. 64/1999 година. В него е предвидено сключването на писмени договори за присъединяване на обектите към разпределителната мрежа при условия, определени в наредба, която към онзи момент е Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната мрежа на производители и потребители, отм. 2005 г. Съгласно чл. 27 от Наредбата, електромерните табла се монтират на границата на имота. В същия смисъл са и Общите условия на договорите за използване на ел. мрежи на "Е. юг". Съгласно правилото на чл. 27, т. 1 от тях - средствата за търговско измерване се поставят на място, определено от електроразпределителното дружество до или на границата на имота на потребителя, а в т. 2 е посочено в общите части на жилищни сгради, етажна собственост. СТИ трябва да се намира на нея или до нея. А на разпределителното дружество е предоставено правото да избере точното място. Съдът е анализирал нормите действащи към момента на присъединяването на обекта към електрическата система /1999 г. /и достигнал до правилен извод, че те следват една и съща логика. Така с нормата на чл. 120, ал. 1 от действащия понастоящем Закон за енергетиката е определено, че ел. енергията, доставена на крайни клиенти, се измерва със СТИ, разположени до или на границата на имота на клиента. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 и 5 от Наредба № 6 от 2004 г. Предвид неспазване на правилата за монтиране на СТИ от страна на ЕР ЮГ ЕАД, правилно е потвърдено решението на КЕВР, с което е предписано изместване на СТИ на обекта в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в жалбите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение