Решение № 9233 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11702/2015 г.

Решение № 9233 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11702/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5706 от 17.09.2015 г., постановено по адм. д. № 6052/2015 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Силвио Кирилов Митев от гр. София против експертно решение № 0156 от заседание № 046/08.04.2015 г., издадено от Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/-Специализиран състав по очни болести. Осъдил е Силвио Кирилов Митев от гр. София да заплати на НЕЛК - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Силвио Кирилов Митев. Излага възражение, че не може да приеме така постановеното решение, както по отношение на намаления му процент на неработоспособност от 28 на 23%, а също и по отношение разноските по делото от 300 лв., които е осъден да заплати на НЕЛК. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява лично, поддържа касационната жалба, моли да отпаднат разноските от триста лева, тъй като е безработен с влошено здравословно състояние. Ответникът по делото - Национална експертна лекарска комисия, редовно призована, не се представлява, получен е писмен отговор от процесуалния представител юрисконсулт Карамитрев, в който оспорва касационната жалба, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита съдебното решение за правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционинят съд е изложил подробни мотиви по предмета на спора, обсъдил е задълбочено както писмените доказателства, така и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Не е спорно, че с експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при II МБАЛ ЕАД гр. София № 2495 от заседание № 164/25.11.2014 г., на жалбоподателя е определен процент работоспособност в размер на 28% за срок от три години, като за дата на инвалидизиране е посочена 08.05.2014 г. - датата на медицинското направление за ТЕЛК. Този процент за трайно намалена работоспособност (ТНР) е получен като са преценени уврежданията на зрителната функция на двете очи 25% ТНР, за придобита липса на акомодация - 10 % ТНР по част V, р. 3, т. 1.1.; за имплантирана ВОЛ на ДО - 10% ТНР по част V, р. 7, т. 2; за намалено централно зрение - 10% ТНР по ч. V, р. 1. Жалбоподателят Силвио Митев е оспорил изцяло така постановеното решение пред НЕЛК, която е постановила друго ЕР, с което е отменила атакуваното решение на ТЕЛК определила ТНР 23,2 % със същата водеща диагноза - първична глаукома с отворен ъгъл. По останалите реквизити оспореното решение е потвърдено. От заключението на назначения по делото експерт се установява, че Митев страда от късогледство, от ученическа възраст има заболяване астигматизъм и ползва очила. Извършена му е операция поради отлепване на ретината с фотокоагулация на периферията и оперативно отстранено стъкловидно тяло, с намалено централно зрение 40%, със стеснено периферно зрение под 50 градуса, имплантирана вътреочна леща на дясно око с лазер, серклаж на крайната периферия на ляво око. Вещото лице д-р Илка Миревска е извършила преглед на жалбоподателя преди изготвяне на заключението, съпоставила е констатираното здравословно състояние на лицето с отразеното в оспорваното ЕР на НЕЛК и е изразила становище, че процентът по раздел VIII, т. 7, част 5 от Приложение № 1 към НМЕ, е по-малък от определените 25 % в ЕР на ТЕЛК, тъй като състоянието му е стабилизирано. Това води до намаляване и на крайния процент ТНР на 23,2%, както правилно е отразено в ЕР на НЕЛК. При тази фактическа обстановка по спора, съдът, с оглед проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, е приел, че решението на НЕЛК е издадено от компетентен орган съгласно чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), в установената форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. При определяне на крайния процент на трайно намалената работоспособност НЕЛК се е произнесла въз основа на подробна клинико - експертна анамнеза, клиничен преглед, изследвания, консултации и данни от наличната медицинска документация. Данните по делото потвърждават извода за законосъобразност на оспореното решение на НЕЛК и въз основа констатациите от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че при жалбоподателя процентът на трайно намалена работоспособност правилно е бил намален на 23,2%. Това съответства на обективното състояние на лицето, отнесено към нормативно определените проценти при конкретизиране на намалената му работоспособност. Неоснователно е оплакването на касатора срещу решението в частта му, с която е осъден да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение. Такова искане е било отправено своевременно от пълномощника на НЕЛК, а съдът е съобразил разпоредбите на чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като размерът от 300 лв. е минимумът на определените стойности. Обясненията на страна, че не е бил уведомен за евентуалните суми, които би следвало да плати за производството при отхвърляне на иска, както и обстоятелството, че е безработен, не могат да бъдат взети предвид, при наличието на изрична законова разпоредба за дължимост на разноски. Същият размер юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. следва да бъде присъден на ответника по делото и за настоящото производство, с оглед изхода на процеса, тъй като такова искане е направено с депозирания по делото писмен отговор на касационната жалба. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,