Решение № 5399 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 341/2009 г.

Решение № 5399 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 341/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по две касационни жалби против Решение № 466/25.11.08 г. по адм. д. 855/07 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което частично е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 1500956/26.06.06 г. на орган по приходите при Териториална данъчна на Националната агенция за приходите - гр. Плевен, потвърден с Решение № 728/03.10.07 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите и е отхвърлена жалбата на "Експрес - Секюрити" ЕООД в останалата част. Касаторът "Експрес - Секюрити" ЕООД оспорва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против част от РА. Твърди, че решението в оспорената от него част също е нищожно като се аргументира с процесуални нарушения, извършени при възлагане на данъчната ревизия, продължаване на сроковете за нейното приключване, връчването на РА. В тази касационна жалба се излагат доводи за необсъждане на всички възражения и доказателства, незачитане на заключението на вещото лице. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и бъде отменен РА, като не са изложени мотиви за отмяна на РА, а само за нищожност на РА. Не претендира заплащане на разноски и не изразява становище по другата касационна жалба. Във втората касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") се оспорва съдебното решение на Административен съд - Велико Търново в частта, с която е прогласен за нищожен РА в частта му за данъчни периоди 01.12.00 г. 31.12.00 г., 01.06.01 г. - 30.06.01 г., 01.07.01 г. - 31.07.01 г., 01.08.01 г. - 31.08.01 г. и 01.10.01 г. - 31.10.01 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Аргументи в подкрепа на становището си касаторът излага в касационната жалба и иска отмяната съдебното решение в тази оспорена от него част. Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение. Оспорва касационната жалба на "Експрес Секюрити" ЕООД по съображения в писмено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество за неоснователни. С обжалваното Решение № 466/25.11.08 г. по адм. д. 855/07 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е прогласен за нищожен РА № 1500956/26.06.06 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 728/03.10.07 г. на Д"ОУИ" в частта за данъчни периоди 01.12.00 г. 31.12.00 г., 01.06.01 г. - 30.06.01 г., 01.07.01 г. - 31.07.01 г., 01.08.01 г. - 31.08.01 г. и 01.10.01 г. - 31.10.01 г. и е отхвърлена жалбата на "Експрес - Секюрити" ЕООД в останалата част, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Екоинвест груп" ЕООД, "Вал комерс" ЕООД, "Тритон Р" ЕООД, "Импал" ЕООД, "Нокс" ЕООД, "Миркомерс" ЕООД, ЕТ "Еси - Людмил Василич", "Талери" ЕООД, "Агропетрол инвест" ООД, ЕТ "Крутон Инвест - Евстати Аврамски", "Сис" ЕООД, ЕТ "Ники - 94 - Стефан Даков" и ЕТ "Аполо- Милен Марков", както и определените като дължими данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.), вноски към фондове на ДОО и лихви. Административният съд е приел, че РА е нищожен в частта, с която не е признато право на данъчен кредит в данъчни периоди, за които има издадени данъчни актове за прихващане и връщане (ДАПВ). По отношение другите ревизирани данъчни периоди, административният съд е изложил аргументи относно действителността на РА, липсата на допуснати процесуални нарушения при възлагане на данъчната ревизия, продължаване на срока за приключването й, както и правната възможност да бъде възложена ревизия за периодите на 2001 г., защото данъчните задължения в тези периоди не са били погасени по давност към първия АВДР. По отношение на всеки един от доставчиците съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице и приетите данъчни актове, отразяващи резултати от ревизии на доставчиците, като е обосновал правните си изводи за законосъобразност на отказа да бъде признато право на данъчен кредит по всяка една спорна фактура. По отношение другите части от РА, независимо от липсата на конкретни оплаквания, съдът е извършил преценка относно законосъобразността на РА и е приел, че не са налице основания за отмяната му. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на "Експрес - Секюрити"ЕООД Касационната жалба съдържа конкретни оплаквания само относно твърдяни нарушения на ДОПК , свързани с неспазване на предвидените в него срокове за издаване на заповедите за продължаване на ревизията, посочените в тези заповеди правни основания за издаването им и връчването на РА. Всички тези доводи на "Експрес - Секюрити" ЕООД са много подробно обсъдени от първоинстанционният съд, като са съобразени действащите към момента на издаване на отделните актове процесуални закони ДПК (отм.) и ДОПК . Законосъобразно АС-Велико Търново е обосновал извод, че липсват съществени процесуални нарушения, а всички оплаквания не представляват основания за нищожност на издадения ревизионен акт. Правилно е и становището на съда и относно неоснователността на възражението за изтекла давност. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата и преценката на заключението на вещото лице. Действително заключението на вещото лице е прието без оспорване от страните по делото, но в съответствие с трайната съдебна практика съдът е приел, че само въз основа на него не е възможно да бъде прието за установено, че данъкът по спорните фактури е редовно начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Вещото лице е изготвило заключението си само въз основа на писмените доказателства по делото, които са оспорени по съответния процесуален ред, без да е осъществило проверка относно редовността на воденото счетоводство. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната цялост, включително и заключението на вещото лице, като е приел, че те не установяват относимия към спора факт на начисляване на данъка като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съдът не е допуснал нарушение и при преценката относно какви факти могат да бъдат приети за установени с данъчни актове, отразяващи извършена данъчна ревизия на доставчик. При внимателния анализ на тези доказателства съдът правилно е преценил, че част от тези данъчни актове са издадени при условията на чл. 109, ал. 1 и 2 от ДПК (отм.) или са относно периоди, извън тези, през които са издадени спорните данъчни фактури, следователно не доказват факти от значение за данъчното облагане по ЗДДС (отм.) на "Експрес - Секюрити" ЕООД. Касационната инстанция при извършената проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК не констатира допуснати нарушения на закона при постановяване на обжалваното решение в оспорената от "Експрес - Секюрити" ЕООД част, за която не са наведени други конкретни касационни основания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. Съдебното решение в частта, с която е прогласен частично РА за нищожен е правилно, съобразено с приложимия закон и трайната съдебна практика. Няма спор между страните по делото и се установява от приетите като писмени доказателства: ДАПВ №№ 338/25.01.01 г., 4452/30.07.01 г., 601/23.08.01 г., 722/28.09.01 г. и 1010/28.11.01 г., че те са издадени за идентични периоди и данъчни задължения, които са определени и с частта от РА в частта относно ЗДДС , която е прогласена за нищожна от решаващият съд. ДАПВ са влезли в сила като необжалваеми, поради което за изменение на данъчни задължения, определени с него е предвиден специален ред и изчерпателно изброени основания. Не се спори и за това, че актовете за възлагане на ревизията, въз основа на които е издаден РА, предмет на обжалване пред съда, са издадени по общия ред, а не за изменение на данъчни задължения. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа, издал актът за възлагане на данъчната ревизия, при наличие на влязъл в сила ДАПВ за същите ревизирани периоди. Установената съдебна практика по казуси относно същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. В случая правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издаден при действието на ДПК (отм.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, който се отнася се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски за пред касационната инстанция не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение