Решение № 7010 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2011 г.

Решение № 7010 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Стамен Георгиев Георгиев срещу решение от 5.01.2011 г. по адм. дело № 1432/2010 г. на Административен съд - Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Първо РУ на МВР - Бургас, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Бургас е отхвърлил жалбата на Стамен Георгиев Георгиев против заповед № 64/23.06.2010 г. на началника на Първо РУ на МВР - Бургас, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.) е отказал да издаде разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие на жалбоподателя поради недоказана необходимост. Съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Георгиев е подал искане вх. № 284/05.05.2010 г. до началника на Първо РУ на МВР - Бургас за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо бойно оръжие, придобито по реда на чл. 41 от ППЗКВВООБ. Искането е обосновано с твърдения, че заявителят е заплашван по телефона и за претърпян инцидент през м. декември 2009 г. в ж. к. Меден рудник, при който неизвестни лица отправили заплахи за живота и здравето му. По повод този случай е образувано досъдебно производство № 4999/2010 г. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като същият е провокирал преместването му на друг адрес. От данните по преписката е установено, че на жалбоподателя са издавани предходни разрешения за притежаване на огнестрелно оръжие. Във връзка с искането е изготвена докладна записка от служител на Първо РУ при МВР - Бургас, в която е посочено, че няма данни за противообществени прояви на жалбоподателя и са налице необходимите документи по чл. 40, ал. 2 от ППЗКВВООБ. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че съгласно изискванията на нормативната уредба на режима за боравене с огнестрелно оръжие при искане за издаване на разрешение за носене и съхранение за самоохрана в тежест на заявителя е да докаже необходимост от търсената по този начин защита. На административния орган е предоставена дискрецията да прецени за всеки отделен случай установена ли е нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие от лицето. В разглеждания казус съдът е споделил извода на административния орган, че от събраните по административната преписка и в хода на съдебното производство доказателства не може да приеме за доказана необходимостта от издаване на исканото разрешение в полза на жалбоподателя. Посочил е, че представената по делото справка - разпечатка от входящи и изходящи повиквания на телефонния пост на жалбоподателя не установява факта за отправени телефонни заплахи, доколкото няма надлежна информация от оторизираните органи за конкретно лице като евентуален извършител на същите. Счел е, че образуваното по сигнал на лицето досъдебно производство не означава, че е доказано осъществяването на такава заплаха. По отношение на свидетелските показания е приел, че частично пресъздават факти, твърдяни от жалбоподателя и предвид заинтересоваността на свидетелката от изхода на спора не ги е кредитирал. Като краен извод съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал успешно материалноправната предпоставка за наличието на необходимост от носене и съхранение на огнестрелно оръжие и така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съгласно чл. 5, ал. 1 - 3 от ЗКВВООБ (отм.) на физически и юридически лица се издава разрешение за придобиване на оръжие за служебни цели при извършване на охранителна дейност по занятие и за граждански цели за самоохрана. В разглеждания случай искането на жалбоподателя е за граждански цели, при което са относими изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.), т. е. доказана необходимост от търсената защита. Приложимите разпоредби на чл. 40 и чл. 41 от ППЗКВВООБ възлагат в тежест на заявителя да установи релевантните факти, от които претендира да черпи права. Въз основа на установените факти по делото съдът е направил обоснован извод, че такава необходимост не е налице, поради което административният орган правилно е отказал да предостави оръжие. Законовата норма не съдържа обективни критерии, при изпълнението на които административният орган е длъжен да издаде исканото разрешение, т. е. за всеки отделен случай разполага с оперативна самостоятелност след преценка на данните по административната преписка да издаде исканото разрешение или постанови отказ. Правилно е счел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и отказът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Както вярно е посочил съдът, ползването на оръжие е дейност с определена степен на опасност за обществото и без наличието на исканата от закона специална цел разрешаването му е незаконосъобразно. В случая органът при упражняване на предоставената му дискреция е преценил, че такава необходимост не е налице, поради което законосъобразно е отказал да предостави правото на жалбоподателя за носене и съхранение на оръжие. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на режима на отменения ЗКВВООБ вместо на правилата на действащия към настоящия момент Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗОБВВПИ висящите производства по издаване или подновяване на разрешения за дейности, различни от посочените в ал. 1 (по издаване или подновяване на разрешения за производство, търговия и ремонтни дейности), до влизането в сила на закона се довършват при условията и по реда, предвидени в него. Законът е обнародван в ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г. и е в сила от същата дата. Оспорената заповед е издадена на 23.06.2010 г., т. е. преди влизане на закона в сила, при действието, съответно при условията и реда на ЗКВВООБ (отм.). Поради това съдът правилно е обсъждал нейната законосъобразност в контекста на правилата на отменения ЗКВВООБ. Неоснователни са и релевираните доводи за немотивираност и необоснованост на съдебния акт поради постановяването му въз основа на изложени общи теоретични разсъждения във връзка с приложението на действащата нормативна уредба на режима за боравене с огнестрелно оръжие, без да се съобразят конкретните релевантни факти и обстоятелства, респ. при неправилното им интерпретиране. Съдът е обсъдил подробно доказателствения материал и след точен и коректен анализ в светлината на приложимите нормативни разпоредби е достигнал до правно обоснован извод за законосъобразност на административния акт. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,