Решение № 7439 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2015 г.

Решение № 7439 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция" МВР, против Решение № 207/13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 5759/2014 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменен негов Отказ с рег. № 5364р - 9829/21.04.2014 г., за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България, на Митхат Йозтурк, гражданин на Република Турция. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспореният административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Митхат Йозтурк, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил Отказ с рег. № 5364р - 9829/21.04.2014 г., на Директора на Дирекция "Миграция" МВР, за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България на Митхат Йозтурк, гражданин на Република Турция. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ и жалбоподателят може да получи исканото разрешение. Съдът е изложил подробни съображения, че със самия факт на изселването/напускането на Република България на 25.07.1971 г., Митхат Йозтурк е загубил българското си гражданство, като това е станало не по изселническа спогодба, а по негово желание (доколкото той не е могъл да формира правновалидна воля - по желание на неговите родители). Решението е правилно. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, на основание на който жалбоподателят Митхат Йозтюрк е поискал разрешение за постоянно пребиваване в Република България, такова могат да получат чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната. Спорният по делото въпрос е на какво основание същият е изгубил българското гражданство. Обосновано с доказателствата и с установените от тях факти, които е анализирал подробно, административният съд е приел, че това е станало не по изселническа спогодба, а по собствено желание, като предвид обстоятелството, че към датата на изселване - 25.07.1971 г., той е бил малолетен, волята за това е изразена от неговите родители. Този извод не се променя от разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от приложимия ЗБГ - отм. 19.02.1999 г., която (български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната загубва българското си гражданство със самото изселване) по същество урежда последиците от изселването. Загубването на българско гражданство по смисъла на цитираната разпоредба е нещо различно от освобождаването и лишаването от българско гражданство, уредени в Дял II, Глава четвърта, съответно, Глава шеста от ЗБГ (отм.), като по делото е установено по несъмнен начин, че по отношение на жалбоподателя не е налице нито една от тези две хипотези. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение