Решение № 5584 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2014 г.

Решение № 5584 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Цветомир Христов Бонев от гр. София, подадена от процесуален представител срещу решение № 3991 от 16.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3304/2014 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-274/13.03.2014 г. на Началник група ОДЧ при 06 Районно управление "Полиция" (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) По наведени в жалбата доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Ответникът - Началник на група "Оперативна дежурна част" (ОДЧ) при 06 РП - СДВР, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените за издаването му административно-производствени правила и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) дисциплинарните наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР (мъмрене и писмено предупреждение) се налагат с писмена заповед от служители на длъжност "началник група" или приравнените на нея. В случая с оспорената пред АССг заповед е наложено наказание "писмено предупреждение" на държавен служител в МВР категория Г- II-ра степен, полицейски инспектор от Началник група ОДЧ при 06 РУП-СДВР. Действително разпоредбата на чл. 228, т. 4 ЗМВР (отм.) предвижда, че тези наказания могат да се налагат и от служители на длъжност "началник сектор", но доколкото такова правомощие е предвидено и за служителите на длъжност "началник група" наведеният в касационната жалба довод за липсата на компетентност на издателя на заповедта е неоснователен. Обстоятелството, че издателят на заповедта не е назначен за чл. на комисията, извършила проверка по сигнала на Радоцвет Димитров по заповед № з-8607/13.01.2013 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" обратно на твърденията в жалбата не води до извод за липсата на компетентност на органа. В предвидената в ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.) уредба на производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителите в МВР законодателят е предоставил правомощия на дисциплинарно-разследващия орган да назначи проверка за установяване на фактите, като определи и състава на дисциплинарно-разследващия орган. От тази уредба недвусмислено следва, че служителите, участващи в състава на дисциплинарно-разследващия орган са различни от служителя налагащ дисциплинарното наказание. Освен това правомощията по налагане на дисциплинарно наказание в разпоредбата на чл. 228 ЗМВР са предоставени на различни органи, които са градирани според длъжността на дисциплинарнонаказващия и на дисциплинарно наказвания служител, като министърът разполага с правомощия да налага всички предвидени в ЗМВР дисциплинарни наказания на служителите в министерството с изключение на назначените с указ. На останалите категории служители, заемащи конкретно посочени в закона ръководни длъжности са делегирани правомощия да налагат наказания диференцирани по вид и тежест на конкретно посочени служители. Неоснователен е и доводът за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на заповедта не е допуснато нарушение на административно-производствените правила при даване писмените обяснения от касатора. На същия е връчена покана на 27.02.2014 г. за даване на писмени обяснения в срок до 28.02.2014 г., а обстоятелството, че същата е регистрирана в деловодството с дата 28.02.2014 г. не променя факта, че на Бонев е предоставена възможност в срок от 24 часа от връчване на поканата да депозира обясненията си по случая, още повече, че същият е запознат с изготвената справка от комисията, извършила проверката по случая още на 24.02.2014 г. Обоснован и съответен на закона е и изводът на съда, че в случая са изпълнени законовите изисквания при издаване на заповедта. В разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ЗМВР са изброени във възходящ по тежест ред видовете дисциплинарни наказания, които могат да бъдат наложени на служителите в МВР при извършване на дисциплинарно нарушение, като наложеното на Бонев наказание "писмено предупреждение" е посочено по т. 2. Дисциплинарните нарушения са посочени в разпоредбата на чл. 224, ал. 2 ЗМВР, като в ППЗМВР е конкретизирано за кое нарушение какво наказание се налага. В чл. 226 ППЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, за които се налага това наказание, както и сроковете за това. Като нарушение, за което се налага наказанието "писмено предупреждение" ал. 1, т. 3 от този текст е предвидено небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед. В случая на Бонев е наложено това наказание за минималния, предвиден в ППЗМВР срок за небрежност при изпълнение на служебните задължения на Бонев. В случая касаторът не оспорва факта, че не е вписал в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания на ОДЧ сигналът, подаден от подвижна полицейска група Пума за неподчинение на водач на МПС, при което правилно съдът е приел, че са налице и фактическите основания посочени в заповедта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение