Решение № 3158 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2019 г.

Решение № 3158 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 2268/1.04.2019 г., постановено по адм. дело № 7912/2017 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, поправено по реда на чл. 175, ал. 1 АПК с решение № 4367/26.06.2019 г. Касаторът обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-29002914003014-091-001/30.12.2016 г., издаден от органи по приходите на НАП София, потвърден в обжалваната част с решение № 834/30.05.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, относно допълнително начислени на "Петрол" АД задължения по Закона за данък върху добавената стойност общо в размер на 111 674, 74 лв. за данъчни периоди от м. 04.2013 г. до м. 10.2014 г. и 37 325, 82 лв. законна лихва за забава, данък върху социалните разходи по чл. 204 от ЗКПО за 2013 г. в размер на 110 231, 31 лв. и съответните лихви в размер на 30 818, 76 лв., както и в частта, с която е изменен посоченият РА, относно установения финансов резултат за 2013 г., като установения с РА данъчен финансов резултат в размер на 0,00 лв. след приспадната загуба в размер на 1 850 792, 55 лв. е определен на данъчен финансов резултат в размер на 0, 00 лв. след приспадната загуба в размер на 1 365 300,85 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството в тази й част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Петрол" АД, чрез адв. Г. Стойчев, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. В с. з. пред настоящата инстанция дружеството се представлява от адв. Павлова, която оспорва жалбата, като излага подробни съображения в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-29002914003014-091-001/30.12.2016 г., издаден от органи по приходите на НАП София, в потвърдената с решение № 834/30.05.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София част, с която на "Петрол" АД са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 111 674, 74 лв. и сума в размер на 37 325, 82 лв. законна лихва за забава, в резултат на начислен ДДС и отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 04.2013 г. до м. 10.2014 г., установени са задължения за довнасяне по ЗКПО за 2013 г. в размер на 110 023, 31 лв. главница и 30 818, 76 лв. лихва, както и в частта, с която е увеличен декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат за 2013 г. както следва: 1. Със сума в размер на 485 491, 70 лв. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО по фактури с предмет на доставка "холдингова такса", издадени от "Петрол холдинг" АД; 2. Със сума в размер на 397 200, 00 лв. отчетени разходи по 2 бр. фактури за адвокатски консултации; 3. Със сума в размер на 211 242, 00 лв. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО, представляваща ликвидация на актив. С обжалваното решение, и решението за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът е отменил РА в частта на допълнително начислените на "Петрол" АД задължения по ЗДДС общо в размер на 111 674, 74 лв. за данъчни периоди от м. 04.2013 г. до м. 10.2014 г. и 37 325, 82 лв. законна лихва за забава, както и в частта на установения данък върху социалните разходи по чл. 204 от ЗКПО за 2013 г. в размер на 110 231, 31 лв. и съответните лихви в размер на 30 818, 76 лв., и е изменил посочения РА като установения с РА данъчен финансов резултат в размер на 0, 00 лв. след приспадната загуба в размер на 1 850 792, 55 лв. е определен на данъчен финансов резултат в размер на 0, 00 лв. след приспадната загуба в размер на 1 365 300, 85 лв. В останалата част на увеличения с РА финансов резултат за 2013 г. съдът е потвърдил РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат в частта по ЗДДС съдът е приел, че по фактурите, издадени от "Окта лайт България" АД, с предмет: "доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на светодиодни осветителни тела" в наетата от "Петрол" АД сграда, е било отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът не е споделил изводите на приходните органи за наличие на безвъзмездна доставка на стоки и услуги, приравнена на възмездна, като се е мотивирал, че в случая се касае за извършен от доставчика ремонт на осветителната инсталация на сградата, а не за прехвърляне правото на собственост върху стоки, които са предоставени за ползване на конкретни трети лица, доколкото за "Петрол" АД като получател по доставката не е възникнало правото да се разпорежда с тях като собственик. Приел е, че монтирането на нови осветителни тела в сградата не следва да се третира като доставка със самостоятелен характер по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗДДС, а е неразделна част от извършените ремонтни услуги и поради това следва да се квалифицира като съпътстваща доставка и са изпълнени условията на чл. 9, ал. 4, т. 2 ЗДДС, което от своя страна дерогира приложението на чл. 9, ал. З, т. 1 ЗДДС, пораждащ задължение за облагане на безвъзмездна доставка на услуга. За незаконосъобразен съдът е приел отказът на право на приспадане на данъчен кредит и по фактурите, издадени от "Петрол транс експрес" ЕООД, с предмет "услуги", по които се установява, че ревизираното лице е получило за временно и възмездно ползване МПС, част от които е предоставило на "Петрол техника" ЕООД за целите на възложената на последното работа по Договор за техническо обслужване и сервиз на бензиностанции "Петрол". Съдът е приел за неправилен извода на органите по приходите, че и в случая се касае за безвъзмездна доставка на услуги, като е посочил, че тексът на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС в редакцията му към 2013 г. е неприложим поради противоречие с Директива 2006/112/ЕС. Посочил е, че след изменението на разпоредбата за периода м. 01. 2014 г. – м. 12. 2014 г. и отпадането от кръга на адресатите на безвъзмездни услуги на трети лица, същата отново не е приложима, доколкото "Петрол техника" ЕООД е трето лице, а и не може да се приеме, че целта, за която са предоставени МПС е различна от икономическата дейност на ревизираното лице. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Петрол холдинг" АД, за период м. 04.2013 г. – м. 10.2013 г. с предмет "холдингова такса" съдът е приел, че същите отразяват реално получени доставки на услуги, независимо, че липсват документи, които да удостоверят конкретния характер на предоставените услуги. Позовал се е на практиката на СЕС по сходни случаи и е приел, че при услуги като процесните – оказване на текущо съдействие и помощ на дъщерното дружество - не подлежи на изследване конкретен вид дейност и документация, а е достатъчно да бъде установено, че доставчикът се е поставил на разположение на възложителя и че е имал ресурс да му окаже необходимото съдействие. Приел е, че РА е незаконосъобразен в тази част. Във връзка с установеното от съда наличие на действителна и документално обоснована стопанска операция по фактурите с предмет "холдингова такса", съдът е приел за незаконосъобразно и извършеното на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството със сумата в размер на 485 494, 70 лв. по фактурите, издадени от "Петрол холдинг" АД. Относно предоставените ваучери за храна по Наредба Н-11/2005 г. в размер на 485 945, 00 лв. през 2013 г. съдът е приел, че същите попадат в обхвата на чл. 285 КТ, тъй като предпоставките, обуславящи предоставянето им по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 са алтернативни, а в случая не се спори, че е изпълнено условието на чл. 2, ал. 2. т. 2 – работа при специфична организация на труда. Предвид установеното съдът е приел, че ваучерите не следва да се разглеждат като предоставени по реда на чл. 294, ал. 1, т. 1 КТ, не представляват "социални разходи, предоставени в натура", поради което не подлежат на облагане по чл. 204, т. 2 ЗКПО, а РА е незаконосъобразен в тази част. Съдът е приел за неправилен РА и в частта, касаеща приложението на чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО по отношение на направените разходи за ваучери за храна в размер на 206 922, 00 лв. и по чл. 208 ЗКПО по отношение разходите за доброволно осигуряване и застраховки в размер на 409 466, 10 лв. Като се е позовал на събраните доказателства – 8 бр. удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК за липса на отразени в данъчната сметка на дружеството публични задължения за периодите, в които са извършени разходите за ваучери и за застраховки, както и на допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, според което през 2013 г. – ревизираното лице е имало 498 487, 43 лв. надвнесен корпоративен данък, съдът е приел, че към датите на предоставяне на ваучерите "Петрол" АД не е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, които да водят до неизпълнение на изискванията на чл. 208 и чл. 209 ЗКПО. Посочил е, че задълженията по изпълнителни листи и наказателни постановления в размер на 1 597, 65 лв. е можело да бъдат погасени чрез прихващане с надвнесените от "Петрол" АД суми, служебно, по инициатива на органа по приходите. Относно задълженията по декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО данък за м. 11.2008 г, м. 11.2009 г., м. 11.2010 г, м. 11.2011 г. и м. 11.2012 г. съдът е съобразил, че същите са били декларирани от лицето на 29.07.2013 г., поради което до тази дата не са били подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, защото не са били налице изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2 ДОПК, въз основа на които да се пристъпи към принудително изпълнение. При липсата на доказателства за връчена на лицето покана за доброволно изпълнение по чл. 182 ДОПК, съдът е приел за неизяснено кога е изтекъл срокът за доброволно плащане. Същевременно, въз основа на ангажираните доказателства съдът е установил, че посочените задължения са били платени изцяло на 16.12.2013 г., датата на която са начислени и разходите за застраховки "Живот" – ЗАД "Булстрад живот Виена иншурънс груп" АД, поради което е приел, че и спрямо тези разходи не са налице задължения, възпрепятстващи приложението на чл. 208 ЗКПО. Формирал е извод, че незаконосъобразно с РА са определени задължения във връзка с чл. 208 ЗКПО. Така постановеното решение е частично неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон при приложението на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС по повод издадените от "Окта лайт България" АД и "Петрол транс експерс" ЕООД фактури. "Окта лайт България" АД е издало 2 бр. фактури с предмет - доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на светодиодни осветителни тела, съответно със сключения между доставчика и ревизираното лице договор от 10.12.2013 г. Безспорно е, че осветителните тела са били предназначени за сградата, в която ревизираното лице е наело за временно и възмездно ползване от дъщерното си дружество "БПИ" ЕАД конкретно посочени в договора части и в която сграда освен офисите на "Петрол" АД са се помещавали офиси и на трети лица. Констатирано е също, че за закупените активи и извършените услуги в наетата сграда – чужд за ревизираното лице актив – за сметка на "Петрол" АД няма възнаграждение от стана на наемодателя или останалите наематели. При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция споделя изводите на приходните органи за наличие на безвъзмездна доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗДДС на светодиодни осветителни тела, както и на услуги по монтаж и въвеждане в експлоатация на същите, спрямо останалите ползватели на сградата, както и спрямо наемодателя. Видно от договора и фактурите предмет на доставката са именно стоки – светодиодни осветителни тела – които доставчикът се ангажира да монтира като преди това премахне съществуващите осветителни тела. Неправилен е изводът на съда, че в случая се касае единствено за извършен ремонт в наетия обект, което би изпълнило хипотезата на чл. 9, ал. 4, т. 2 и би дерогирало приложението на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Спорната доставка касае стоки и услуги. Получените стоки са монтирани в чужд за ревизираното лице обект, ползван и от други лица, а липсват доказателства, не се и твърди, наемодателят да е компенсирал или приспаднал стойността на доставката от цената на наема на ревизираното лице. В случая, настоящият състав намира за правилно приетото от приходните органи, че е налице доставка на стоки и услуги, по която ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит, а предметът по доставката е послужил за извършване на последваща безвъзмездна доставка на стоки и услуги, която не е в рамките на извършваната от лицето независима икономическа дейност, което изпълнява фактическия състав на чл. 6, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Правилно с РА е бил начислен ДДС. Като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено. По сходни съображения настоящата инстанция счита, че е налице безвъзмездна доставка на услуги и по фактурите, издадени от "Петрол транс експрес" ЕООД, като не споделя изложените от съда мотиви в тази част на решението. Спори се относно начислен ДДС по ЗЗ бр. фактури, издадени от "Петрол транс експрес" ЕООД с предмет "услуги", във връзка с договор от 1.12.2012 г., по силата на който доставчикът като наемодател предоставя за временно и възмездно ползване на ревизираното лице като наемател леки автомобили. Спорното в случая е дали правилно органите по приходите приравняват на възмездна, безвъзмездната доставка на услуга спрямо свързано лице, изразяваща се в употребата или използването на актив, за който е приспаднат данъчен кредит, респ. дали в тази връзка правилно е доначислен ДДС. Установено е и по този факт не се спори, че част от наетите автомобили ревизираното лице е предоставило на "Петрол техника" ЕООД, с цел последното да има нужното обезпечение да изпълнява задълженията си по сключения между двете дружества договор за техническо обслужване и поддръжка на бензиностанциите на ревизираното лице, като за предоставените автомобили не е предвидено плащане на възнаграждение от страна на "Петрол техника" ЕООД. Същевременно са налични доказателства, че последното дружество е предоставяло сходни услуги и на други лица, като според договорите се е задължавало да използва свои транспортни средства, а от предоставената справка за изминати километри е видно, че услугите са изпълнявани към трети лица именно с получените безвъзмездно от ревизираното лице МПС. При така установеното, според настоящият състав не може да се приеме становището на административния съд, че предоставените МПС са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице по отношение на използването им от "Петрол техника" ЕООД за осъществяване на неговата дейност, извън сервизното обслужване на бензиностанциите на ревизираното лице. В този смисъл е безпредметно обсъждането на изменението на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, още повече, че приходните органи са се позовали именно на тази хипотеза, за да начислят ДДС по спорните фактури. Настоящата инстанция намира за обоснован извода на данъчните органи за наличие на безвъзмездна доставка на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС и след като ревизираното лице е ползвало данъчен кредит при наемането на автомобилите, то правилно с РА е бил начислен ДДС за безвъзмездната доставка. В допълнение, при договор за наем на МПС за наемателя възниква право на приспадане на данъчен кредит само при условие, че ползва наетите активи за последващи облагаеми доставки. В случая това обстоятелство не е доказано. Правилно данъкът е начислен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вр. чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗДДС, отнасящ се до наетите от ревизираното лице автомобили, в частта, в която същите са предоставени за безвъзмездно ползване от трето лице – "Петрол техника" ЕООД за целите на неговата икономическа дейност, но не за независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Решението като неправилно в тази част следва да бъде отменено. Неправилно е решението и в частта, касаеща приложението на ЗДДС и ЗКПО относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит и увеличението на счетоводния финансов резултат на ревизираното лице на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и чл. 26, т. 2 ЗКПО по фактури с предмет "холдингова такса", издадени от "Петрол холдинг" АД. Във фактурите се сочи като основание "Общи условия за предоставяне на холдингови услуги на дружествата от групата "Петрол холдинг" АД от 20.06.2006 г., а от съдържанието на документа се установява, че се касае за оказване на техническа помощ на дъщерните дружества в широк спектър услуги, сред които маркетингови услуги, разширяване на клиентската база, съдействие при избор, подготвяне и прилагане на административни и управленски стратегии, разработване на счетоводни политики и др. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя разбирането на съда, че характерът и спецификите на тези услуги не предполагат и не изискват задължително съставяне на писмени документи, чиято липса е основен аргумент на органите по приходите да достигнат до извод за липса на реална доставка. Напротив, услугите са формулирани общо и се отнасят до различни сфери на фирменото управление, поради което предоставянето им изисква предварителна конкретизация, размяна на кореспонденция, организация на изпълнението, както и документиране на крайния резултат. В случая нито доставчикът, нито ревизираното лице разполагат с документи, които да установят конкретния вид на фактурираните доставки на услуги, нито е наличен резултатът от тях. Не се установява и последващото им използване в икономическата дейност на ревизираното лице, а съгласно разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес, именно то следва да проведе пълно доказване на благоприятния за него факт за осъществени реални доставки на тези услуги. Писмени доказателства за конкретно извършени услуги по фактурите с предмет "холдингови такси" с доставчик "Петрол холдинг" АД не са налични по делото, като по писмени обяснения от доставчика "проверяваният период обхваща дейността на предходното ръководство на дружеството, което не е предало дружествени документи". При така установеното, тезата на ревизираното лице и на съда, че тъй като се касае за абонаментни услуги, то е налице реалност на услугата поради самият факт, че холдинговото дружество е било на разположение, е незащитима. Още повече, че не е установена изобщо възможността на доставчика да извърши договорените услуги, нито се доказва, че същият е предоставил на разположение конкретни специалисти с нужната подготовка, във всяка от уговорените области, така че те да изпълнят услугите при нужда. С оглед на изложеното, изводът на органите по приходите, за липса на доказателства за реалност на доставката по фактурите с предмет "холдингова такса", е обоснован и правилен, поради липсата на ангажирани доказателства. Тези изводи се подкрепят и от начина на определяне на холдинговата такса, като процент от печалбата на дружеството, което мотивира приходните органи да приемат, че извършените разходи по тях представляват скрито разпределение на печалба. С оглед изложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът на приходната администрация за липса на доставки е изграден на базата на правилна преценка на фактите и обстоятелствата. От събраните по делото доказателства не се установява нито конкретният вид на фактурираните доставки на услуги, нито реалното им извършване. В основата на прилагане на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадане начисления му ДДС е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. В случая посочените по-горе предпоставки не са доказани от ревизираното лице. Решението като неправилно в тази част следва да бъде отменено. Във връзка с горните констатации, правилно приходните органи са приели липса на документална обоснованост на доставката по смисъла на чл. 10 ЗКПО, поради което правилно с отчетените разходи по фактурите в размер на 485 791, 70 лв. е увеличен декларираният данъчен финансов резултат за 2013 г. Като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и в тази част. В останалата обжалвана част, по отношение на установеното задължение за данък върху социалните разходи по чл. 204, т. 2 ЗКПО решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновано и правилно. От фактическа страна е установено, че за процесния период ревизираното лице е осчетоводило разходи за предоставяне на безплатна храна, разходи за ваучери за храна и разходи за медицински застраховки и застраховки "Живот", относно които приходните органи са приели, че са облагаеми, тъй като спрямо първите не са изпълнени от една страна предпоставките на Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, както и че спрямо всички посочени разходи не е налице изключението по чл. 208 и чл. 209 ЗКПО за необлагаемост, тъй като дружеството има подлежащи на принудително изпълнение неплатени вземания към момента на извършване на разходите, подробно сравнени и описани в РД. Ревизиращите органи са приели, че по отношение на работещите в дружеството лица не може да се докаже наличие на изискванията по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11, а именно специфичен характер и специфична организация на труда, поради което ваучерите за храна не подадат в хипотезата на разпоредбата на чл. 285 КТ и Наредбата, а представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и чл. 294, т. 1 от КТ. По този въпрос съдът е развил мотиви относно наличие на основанието по Наредбата за предоставяне на ваучери за храна, които изцяло се споделят от касационната инстанция като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се прави препратка към мотивите на първоинстанционния съд в същата част на РА. Правилно е възприетото от съда за алтернативност на изискването на Наредбата относно специфичния характер на труда и специфичната организация на труда, наличието навсяка от които поотделно е достатъчно да обоснове предоставянето на безплатна храна по реда на чл. 285 КТ. Относно приложението на чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО и чл. 208, конкретно във връзка с наличието на подлежащи на публично изпълнение задължения на дружеството към момента на извършване на разходите за ваучери за храна и застраховки, настоящата касационна инстанция, въз основа на събраните доказателства, приема за правилен извода на съда за недоказани наведените в тази насока твърдения от приходните органи в РА и РД. Приходните органи са издали официални удостоверителни документи – 8 бр. удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, от които е видно, съгласно и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че към дати 28.12.2012 г., 7.02.2013 г., 14.03.2013 г., 9.05.2013 г., 12.06.2013 г., 11.07.2013 г., 20.12.2013 г. е удостоверена липсата на публични задължения на ревизираното лице, отразени в данъчната му сметка. Сочените задължения по наказателно постановление и такси за издадени изпълнителни листа, не са данъци и осигуровки и се отразяват само при образувано изпълнително производство от публичните изпълнители в Дирекция ГДО, НАП. Това от своя страна възпрепятства възможността данъчно задълженото лице да узнае наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. В тази връзка е и Становище на Изпълнителния директор на НАП с изх. № 92-00-1299/4.10.2017 г., а имено, че най-късният момент, от който следва да се приеме, че е налице узнаване на публично задължение, е датата на отразяване на същото в данъчно-осигурителната сметка на лицето. Все пак, видно от констатациите в РД, тези публични задължения са погасени, като образуваните изпълнителни дела са прекратени със съответните разпореждания. В случая следва да бъде съобразен малкият размер на сочените задължения – общо 1 597 лв., което според трайната практика на ВАС, съобразена и от съда, ако се приеме за пречка за предоставяне на данъчни облекчения, би довело до нарушаване принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, вр. § 2 ДОПК. По отношение на задълженията по декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО данък за м. 11.2008 г, м. 11.2009 г., м. 11.2010 г, м. 11.2011 г. и м. 11.2012 г. в общ размер задължението 5 770 007, 07 лв. същите в РА е прието, че са релевантни само за част от отчетените "социални разходи", именно тези, извършени след като ревизираното лице е подало декларациите на 29.07.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК, ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да заплати задължението си в 7-дневен срок. В обсъждания случай не се установява да е връчвана на ревизираното лице покана за доброволно изпълнение, поради което правилно съдът е приел, че не се установява кога е изтекъл срокът за доброволното им изпълнение и от кога са станали подлежащи на принудително изпълнение. Същевременно, към датата на осъществяване на разходите за медицински застраховки, сочените задължения, препятстващи освобождаването им от облагане са били погасени изцяло и на 17.12.2013 г. е издадено Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение. По изложените съображения изводите на съда, че не са налице публични задължения по смисъла на чл. 208 и чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО, са обосновани и законосъобразни. Решението на АССГ в тази си част е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съобразно с уважената част от жалбата, изчислен по реда на чл. 8, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 3 451, 58 лв. за двете съдебни инстанции. В касационното производство ответната страна "Петрол" АД не претендира разноски. За първа инстанция съобразно изхода на делото има право на разноски в размер на 354, 08 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение