Решение № 2007 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2015 г.

Решение № 2007 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Мирела Стефанова Даскалова срещу решение № 4917/10.07.2015 г., постановено по адм. дело № 505/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 2101402285/17.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 2179/8.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част касационната жалба съдържа оплаквания срещу ревизионния акт. Срещу съдебното решение, предмет на настоящото касационно производство жалбоподателката, чрез процесуалния си представител излага оплаквания, че съдът не е кредитирал изготвеното експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и неправилно не е включена като приход за 2007 г. сумата от 80 000 лева дарена от дядо й. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново с което да бъде отменен ревизионният акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, чрез процесуален представител, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за формиране на данъчна основа за облагане по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради установеното превишение на разходите над доходите на ревизираното лице Мирела Стефанова Даскалова. Съдът е счел, че правилно от страна на ревизиращия екип не е включена като приход за 2007 г. сумата от 80 000 лв., която е дарена от дядото на жалбоподателката. Мотивите за това са, че предвид 20-годишния период между евентуалното придобиване на средствата от страна на дарителя и самото дарение е малко вероятно подобна сума да бъде спестена, в подкрепа на това излага доводи, че извършената през юли 1999 г. деноминация със Закона за деноминация на лева е "стопила" спестяванията на множество български граждани, поради което съдът намира, че не са налице данни за спестяване на посочената сума. Обжалваното решение е неправилно постановено. По делото не се спори по отношение на получените и декларирани доходи на лицето, включително и по отношение на началното салдо, както и по отношение на направените разходи, като основните доводи са, че неправилно не е призната в паричния поток сумата от 80 000 лв., която е дарена от Милко Даскалов - дядо на жалбоподателката. По делото е изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните, като съгласно заключението на вещото лице, за всяка една от годините включени в ревизирания период, с изключение на 2010 г., приходите надвишават разходите на лицето. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като наличието на парични средства, които са й позволили да направи посочените в РД разходи, е обусловено от наличието на дарените средства в размер на 80 000 лв. По делото е налице декларация от Милко Стефанов Даскалов - дядо на жалбоподателката, в която е посочено, че на 24.05.2007 г. по случай абитуриентския бал, е дарил сумата от 80 000 лв. на единствената си внучка с пожелания да я използва за завършване на висше образование в чужд университет. Към декларацията е приложено писмо от Службата на Обединените нации в Женева, с предложение за назначаването на Даскалов за две години в Икономическата комисия за Европа с годишна заплата в размер около 31 000 щатски долара. Милко Даскалов е декларирал, че сумата от 80 000 лв. са спестяванията му от тази служба, които е съхранявал в брой в дома си. От друга страна, в декларация на Мирела Даскалова е посочено, че получената сума от 80 000 лв. е съхранявана в дома на родителите й, като я е използвала за закупуването на имотите в Банско, учредяването на дружествата и заплащане на дължимите такси. Несъстоятелни са мотивите на първоинстанционния съд относно невъзможността процесната сума да бъде съхранена предвид деноминацията на българския лев през 1999 г., предвид факта, че доходите на Даскалов са били в чуждестранна валута, напълно логично и житейски оправдано е и обяснението на същия, относно съхранението на спестяванията в дома на дарителя, предвид несигурната финансова обстановка на страната през този период. Настоящата съдебна инстанция не споделя мотивите на съда и относно липсата на писмени доказателства за получаване на дарението. Следва да се подчертае, че законът не изисква определена форма на дарението когато то е между близки роднини както е в процесния случай между дядо и внучка. Също така, несъстоятелно е и твърдението на съда относно факта, че дарението е било направено за следването на касаторката в чужбина, а не за покупка на имоти, което допълнително е разколебало решаващия съд относно наличността на твърдяната сума. Въпросът относно целесъобразността на дарението не е предмет на настоящото производство. Нееднократно ВАС в свои решения е подчертавал, че от значение е дали дарителят е притежавал сумата, за да може да я даде на надарения и този факт заедно с останалите доказателства води до извод, че дарението в процесния случай е осъществено. Следователно, като се прибави в приходната част и сумата от 80 000 лв., получена като дарение от дядото на касаторката, това ще се отрази на паричния поток както за 2008 г., така и за следващите, тъй като крайното салдо за една година е начално салдо за следващата, в резултат на което, не е налице превишение на разходите над доходите и не се формира данъчна основа за облагане по чл. 48 ЗДДФЛ във връзка с чл. 122, ал. 2 ДОПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно прилагане на материалния закон и затова следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. На отмяна подлежи и решението и в частта за разноските. С оглед изхода на делото и направеното искане за разноски, такива се дължат на касаторката в общ размер от 2 070 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,