Решение № 2053 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12399/2009 г.

Решение № 2053 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12399/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Галя Димитрова Минкова и Пламен Димитров Георгиев, двамата от гр. Варна, против решение № 1100/23.06.2009 г., постановено по адм. дело № 591/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Община Варна не ангажира становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирани лица, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Галя Димитрова Минкова и Пламен Димитров Георгиев, двамата от гр. Варна срещу Община Варна за заплащане на причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - разрешение за строеж № бб/Об.07.2005 г. на главен архитект на район "Младост" община Варна и действия и бездействия на служители на община Варна по повод процедура по издаване на заповед по чл. 192 ЗУТ. Претенцията се обосновава с това, че издаденото им разрешение за строеж № 6б/2005 г. е отменено като незаконосъобразно със заповед на РДНСК, която е потвърдена с влязло в сила решение на съда. Разрешението за строеж е незаконосъобразно поради допуснати грешки и пропуски от служители на общината, допуснати в производството по издаването му - неиздаване на заповед по чл. 192 ЗУТ. С молба от 25.09.2007 г. ищците са поискали издаване на заповед по чл. 192 ЗУТ за право на преминаване през съседен имот, като незаконосъобразно производството е било спряно и многократно забавяно, в резултат на което се е достигнало до отмяната на разрешението за строеж. Твърди се, че въпреки, че са представени всички изискуеми от закона документи, административният орган не е издал заповед по чл. 192 ЗУТ, което препятства ползването на имота на ищците и им се причиняват неимуществени вреди, изразяващи се в разрушаване на морални ценности, загуба на вяра в общинската администрация и имуществени вреди, изразяващи се в направени инвестиции за изграждане и функциониране на обекта "открит временен паркинг" и път и пропуснати ползи от невъзможността имота да се ползва. Претендират се сумите от 20 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди и 31 239,39 лв., представляващи направените от ищците разходи във връзка със строителството. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен, в това число и с доводи, че не е налице незаконосъобразен административен акт, спрямо който претендираните вреди да са в пряка причинна връзка. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. Издаването на заповед за право на преминаване не се осъществява чрез фактически действия, а чрез издаване на административни актове - решения на комисията, изготвяне на оценка, издаване на заповед. Тези административни актове, ако са незаконосъобразни подлежат на оспорване и едва при евентуалната им отмяна, възниква правото на обезщетение по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Издаването на заповед по чл. 192 ЗУТ представлява административна дейност, административна процедура, уредена в специален закон. Тази процедура е строго регламентирана, започва с подаване на заявление по надлежен ред и приключва с издаване или неиздаване на административен акт. Последният подлежи на оспорване по законосъобразност, като само отмяната му е предпоставка за ангажиране на отговорност по реда на ЗОДОВ. В случая не са налице и твърдения за издаден незаконосъобразен акт. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви в подкрепа на направените от него крайни изводи. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че не би могло да се възприеме застъпеното от касатора схващане, че всяко неизпълнение на задължение на административен орган, представлява бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приложимата нормативна уредба не съдържа легално определение на понятието "бездействие", поради което съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път, като неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативноустановено задължение за извършването на такива. Не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаването на административен акт. Именно такова задължение е налице в случаите като процесния, в които административен орган е сезиран и дължи произнасяне във връзка с подадена жалба по административен ред. Следователно, противно на наведените от касатора доводи, непроизнасянето на общинската администрация в срок, не представлява бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това не е налице една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иск за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, предявен на посоченото правно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Поради това, правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищците имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на администрацията, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ правилно е бил отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Решението при неустановеност на наведените пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,