Решение № 15343 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5057/2017 г.

Решение № 15343 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5057/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Рентлукс кар" ЕООД, представено от адв. Н. Б., срещу решение № 1178/27.02.2017 г. на Административен съд С.- град /АССГ/ по адм. д. № 248 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221415001030-091-001/24.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С. в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е подценена доказателствената стойност на писмените доказателствени средства - документи за произход, доставка и заплащане на автомобила предмет на доставката. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" С., чрез повереника си юрисконсулт Д. отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорена потвърдената при обжалването по административен ред част от ревизионен акт, с която е намален с общо 24 501.03 лева декларирания от "Рентлукс кар" ЕООД данък за възстановяване в данъчни периоди от 01.11.2014 г. до 31.01.2015 г. Основание за корекцията е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство по фактура № 500...04/12.11.2014 г. с издател "ПунктуалТМ" ЕООД и предмет продажба на МПС Ауди А8 4.2 ТДИ с цена 132 996.44 лева с ДДС е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според органите по приходите РЛ само си е осигурило придобиването на автомобила от Германия и липсва доставка от "Пунктуал ТМ" ЕООД, което да го е придобило чрез ВОП от Германия. В данъчен период м. 11.2014 г е отречено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 843.69 лева по фактури на различни доставчици с позоваване на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и мотив, че иде реч за разходи за подобрения на нает имот, които не са за сметка на наема, т. е доставката е безвъзмездна, а за покупката на тример, възглавници и котлон липсва връзка с икономическата дейност на ДЗЛ. Заради липса на връзка с икономическата дейност на оператора е отказано и право на приспадане в общ размер 1 491.77 лева по издадени от различни доставчици фактури с предмет гориво. За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е формирал тъждествени с тези на приходната администрация изводи при преценката на представляващите част от административната преписка доказателствени средства и съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест. Констатации на съда му във връзка с доставката от "Пунктуал ТМ" ЕООД са за извършена на 13.11.2014 г. регистрация на автомобила по фактурата на името на ревизираното лице, като в производството по регистрация то е било представлявано от търговски пълномощник А. Л.. Колата била докарана от Германия до България от Л. Л., който е съпруг на търговския пълномощник на РЛ. Доставчикът се е легитимирал като собственик с договор № 4056/07.11.2014 г. Пунктуал е начислил ДДС за ВОП с протокол по чл. 117 ЗДДС. Продажбата на автомобила към жалбоподателя е с договор от 12.11.2014 г. Плащането по договора е по банков път на 10.03.2015 г., като в същия ден сумата е изтеглена от сметката на продавача от А. Д. К. с неустановена връзка с Пунктуал. Заключението на съда е, че Пунктуал е фиктивен доставчик, а действителната доставка е осъществена от жалбоподателя с ВОП от Германия. Цитирал е практиката на СЕС във връзка с правото на данъчен кредит при създадени за обосноваването му изкуствени конструкции. Приел е за осъществена и отрицателната материална предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и отсъствие на изключенията по чл. 70, ал. 2, т. 1, 2 и 5 ЗДДС. Съдът е споделил изводите на администрацията и за липса на привръзка на разходите за гориво с независимата икономическа дейност на жалбоподателя. Към основанието за ограничаване на правото на приспадане по РА е насложил това по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, доколкото стоките са относими към експлоатацията на лек автомобил. Сходни с тези на органите по приходите са и правните изводи в решението за доставките във връзка с нает имот - определил е за безвъзмездна доставката по ремонт на офиса на жалбоподателя в с. Б., ул. "Б. река" № 47, който не е за сметка на наема. При обвързаност на подобренията с насрещната престация за предоставяне на ползването на имота е приложил правилата за облагане на доставките при бартер. И съдът не е установил връзка на придобитите стоки - котлон, възглавници и тример с осъществяваната от РЛ икономическа дейност. Оспореният съдебен акт е правилен. Оплакванията на касатора са само срещу частта от решението, разрешаваща спора за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по издадената от "Пунктуал ТМ" ЕООД фактура с последиците за законосъобразността на РА в частта му за установяване на задължения за ДДС заради отказа да се признае това право. Дължимата касационна проверка е само на тази част от решението - чл. 218, ал. 1 АПК във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК и по препращане от § 2 от ДР на ДОПК. Неоснователни са упреците на касатора към дейността на съда по преценка на писмените доказателствени средства. В обхвата на познавателната дейност на инстанцията по същество са включени относимите към спора информационни източници, като доказателствената им стойност е определена при тяхното съпоставяне. Административният съд основателно е концентрирал спорът по фактите до придобиването от жалбоподателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ по фактурата на Пунктуал - лекият автомобил Ауди А8, именно заради разпоредителните действия на доставчика. В съответствие с процесуалния закон и логическите правила е фактическият му извод за привидно доставяне на автомобила от Пунктуал, а действителното му придобиване от РЛ пряко от друго лице от Германия по сделка с белезите на вътреобщностно придобиване. Доказването на доставката с договора от 12.11.2014 г. е разколебано с индиции. Престацията на купувача е сторена далеч след сключването на договора и то след като страните са се съгласили с нарочно изявление, че плащането е получено чрез банков превод към момента на сключването му. Парите от сметка на на продавача са изтеглени от лице, чиято връзка с него не е установена. Физическото доставяне на колата е от лице без правна връзка с продавача, но съпруг на търговския пълномощник на купувача и лице осъществило регистрацията ?. Липсва информационна следа за плащането на автомобила от доставчика на продавача в Германия, а капиталът му при регистрацията в Търговския регистър е 2 лева. Освен че е недоказано, финансирането на доставчика от едноличния собственик на капитала е съмнително, тъй като годишните му доходи за 2010 - 2014 г. са по-малко от 10 лева на година от продажба на отпадъци. С включването на междинен субект във веригата от доставки - след ВОП и преди процесните доставки се концентрира в едно данъчнозадължено лице с "буферни" функции задължението за плащане на данъка. От междинния субект е изискуем както данъкът при ВОП /чл. 84 ЗДДС/, така и този за извършените облагаеми доставки - чл. 82, ал. 1 ЗДДС. При привидност на правоотношението между този субект и получателя е лишено от основание имущественото разместване по паричната престация на получателя. Целта е той да получи данъчно предимство без да е платил действително данъкът, който да бъде внесен от доставчика. Упражняването на правото на приспадане с цел злоупотреба е неприемливо за националния и за наднационалния правопорядък. Така в решението на Съда по дело С-504/10 се припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство /т. т. 50 и 51 от решението/. Създадената правна привидност за преминаването на правото на собственост дисквалифицира настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспорения съдебен акт. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 1 265.05 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение