Решение № 408/08 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 319/2008 г.
ВКС26.01.2009 г.докладчик Иванка Ангелова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Й. М. от гр. Р. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, буква "а" от ГПК (отм.) на решение № 319/16.03.2007 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 76/2006 г.
Мотиви
Решение № 408/08 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 319/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Иванка Ангелова Производството е по чл. 231, ал. 1, буква "а" от ГПК във вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по молба на Й. Й. М. от гр. Р. за отмяна на решение № 319/16.03.2007 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 76/2006 г., с което е отменено решение № 157 от 31.10.2005 г., постановено по гр. д. № 183 от 2005 г. на Силистренски на окръжен съд, вместо което е постановил ново, с което е отхвърлил предявенния от Й. Й. М. против С. Т. М., Р. В. С. и М. В. С. иск по чл. 14, ал. 4 от ЗПСЗЗ за признаване на правото на собственост върху нива с площ от 54.009 дка под № 002047 и нива с площ от 22 дка под № 0* в землището на с. Ц. като неоснователен. С молбата за отмяна е представено нотариално заверено пълномощно от 28.10.1993 г. Ответниците по молбата за отмяна С. Т. М., Р. В. С., И. М. В. и М. М. С. не заявяват становище.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК , отговаря на изискванията на чл. 232, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, петчленен състав, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:
С решение № 319/16.03.2007 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 76/2007 г. е отменено решение № 157 от 31.10.2005 г., постановено по гр. д. № 183 от 2005 г. на Силистренски на окръжен съд, вместо което е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от Й. Й. М. против С. Т. М., Р. В. С. и М. В. С. иск по чл. 14, ал. 4 от ЗПСЗЗ за признаване на правото на собственост върху нива с площ от 54.009 дка под № 002047 и нива с площ от 22 дка под № 0* в землището на с. Ц. като неоснователен. Прието е, че ищецът Й наследодателят на ответниците ТМ., починал 1996 г. са братя и наследници - низходящи на общия наследодател Й. М. Ц., починал 1969 г. Последният е притежавал над 100 дка земеделска земя и ги е разделил на три части - по една за всеки от двамата сина и една за този, който ще го гледа на старини. Прието е, че Т. М. се е отделил след женитбата си около 1930 г. и е получил от баща си предназначения за него дял от земеделската земя, която е декларирал на свое име през 1949 г. по Указа за задължително еднократно обявяване на непокритите земеделски земи, направил е декларация за задължителна застраховка през 1946 г. и през 1951 г. - 1952 г. са предадени на ТКЗС. Направен е извод, че наследодателят на ответниците е към датата на внасяне на земите в ТКЗС е притежавал собствени земеделски земи около 67-70 дка, които е придобил по давност съгласно чл. 34 от Закона за давността, началният момент на който е отделянето от бащата през 1930 г. Прието е, че останалата наследствена земя е била възстановена с план за земеразделяне в полза на ищеца в общ размер на 188.021 дка, което е около 2/3 от земите на общия наследодател.
При така формираните от съда по съществото на спора правни изводи настоящият петчленен състав приема, че представеното с молбата за отмяна нотариално заверено пълномощно от 28.10.1993 г., с което братът Т. М. упълномощава Й. М. /молителя/ да разполага с останалата му по наследство земя от родителите им, находяща се в с. Ц. не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, буква "а" от ГПК и подадената молба за отмяна е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, буква " а" от ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата, когато след влизането им в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната по обективни причини и да не са взети предвид от съда при постановяване на атакуваното решение. При разглежданата хипотеза се касае за наличие на нови обстоятелства или новооткрити писмени доказателства за факти, имащи правно значение за спорното правоотношение и макар да са съществували до приключване на устните състезания по делото, да не са били известни на страната, тя да не е имала възможност да ги представи и по тази причина да не са били взети предвид от съда при постановяване на атакуваното решение, но в случай на представяне - да обусловят различен правен извод за основателността на предявения иск. В настоящия случай не са налице разглежданите предпоставки. Нотариално завереното пълномощно е представено и се съдържа в кориците на първоинстанционното дело, коментирано е от съда и то във връзка с последвалото искане на Т. М. да му бъде върнато даденото пълномощно, за което е уведомил Ликвидационната комисия. При това положение представеното пълномощно няма качеството на новооткрито доказателство и само на това основание следва да се приеме неоснователност на разглежданата молба за отмяна. Поради това следва да се приеме, че предпоставките на чл. 231, ал. 1, буква "а" от ГПК не са налице и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Цитирани разпоредби
1- чл. 14, ал. 4 ЗПСЗЗ