Решение № 5508 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10030/2013 г.

Решение № 5508 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10030/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Тодор Атанасов Иванов, действащ като ЕТ "ТАИ - Тодор Иванов" срещу Решение № 1498 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 3690/2011 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 191100913 от 8.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна в частта, в която за данъчни периоди м. 08, 11 и 12.2008 г., м. 02, м. 03, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 57 545,87 лева и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви, както и касаторът е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1891,99 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Процесуалният представител адв. Колева поддържа касационната жалба и счита, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се обосновава извода за незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част, доколкото е установено, че ревизираното лице е водило редовно счетоводство и предметът на процесните доставки е бил реализиран в последващи облагаеми доставки. Изразява становище, че органите по приходите не са изложили мотиви за участие от страна на дружеството в сделки с измамен елемент и злоупотреба с ДДС. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба в представения писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Тодор Атанасов Иванов, като ЕТ "ТАИ - Тодор Иванов" срещу Ревизионен акт № 191100913 от 8.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна в частта, потвърден с Решение № 634 от 4.10.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 57 545,87 лева ведно с начислени лихви за забава за данъчни периоди м. 08, м. 11 и м. 12.2008 г., м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10,11 и м. 12.2009 г. Съдът е приел, че жалбата срещу РА в гореописаните му части е неоснователна, като е развил подробни съображения за законосъобразност на РА, като издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и при правилно прилагане на приложимия материален закон. Първостепенният съд е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, като е разгледал твърденията на ревизираното лице и е приел за недоказана основната водеща предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит - наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Налице е позоваване на практиката на Съда на ЕС/ решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, решението по съединени дела С-642/11 и С-643/11/. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. На първо място, касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора за неправилно разпределяне на доказателствената тежест в рамките на конкретния административноправен спор. В рамките на първото по делото съдебно заседание решаващият съд е докладвал изцяло подадената от Тодор Атанасов Иванов жалба, като е посочил какви са твърденията на жалбоподателя и какво оспорва, включително и за кои твърдения не сочи доказателства. Предметът на оспорване е ясно определен. Действително с определение от 6.02.2013 г. съдът е указал на ответника, че за наличието на обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, за които претендира право на приспадане на данъчен кредит е част от данъчна измама, извършена от доставчика или негов предходен доставчик не сочи доказателства. Така даденото на ответника указание обаче не променя крайния извод на съда за законосъобразност на РА, доколкото в самия ревизионен акт и в РД към него не се съдържат констатации за наличие на данъчна измама по смисъла на чл. 177 от ЗДДС, за да се възложи на органите по приходите задължението да представят доказателства за това. На второ място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е обосновано. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС Варна обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА в оспорената му част. Разгледани са поотделно доставките по фактури, издадени от различните доставчици, като са изложени подробни съображения относно наличието на предвиденото в РА материалноправно основание за отказ на получателя на правото на приспадане на данъчен кредит. На следващо място, не е налице допуснато от първостепенния съд неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги. По отношение на фактурираните доставки на услуги /СМР и СРР/ от доставчиците "Бах" ЕООД, "Индира" ЕООД и "Мери Комерс 2007" ЕООД правилно АС Варна е достигнал до извода за липса на доказателства за реалното им извършване. За една част от доставките, е отчетена липсата на индивидуализация на възложените услуги както в самите фактури, така и в договорите, сключени между страните по сделката, и в приетите протоколи обр. 19, като не може да бъде установено действително какви видове и какво количество СМР са изпълнени. За друга част, няма представени нито договор, нито приемо-предавателни протоколи за установяване завършването и заплащането на възложените СМР. По отношение на доставките на стоки / речен пясък, дъски, талпи, бетонови плочки, бетонови бордюри, метален навес, винкел, арматура, бордюри; бетонни плочки, ел. помпа, кофражно и машинно масло, армировъчна мрежа, поцинкована мрежа, бетонни павета и преобразовател за ръжда/ по фактурите, издадени от "Евро бах" ЕООД, " Василеви 7998" ЕООД и "Станислав 07" ЕООД, съдът е развил подробни съображения за липса на облагаеми доставки. Прието, че за съответните стоки не е установено по несъмнен начин прехвърлянето на собствеността върху стоките от доставчика на ревизираното лице и тяхното транспортиране. Аналогични са изводите на първостепенния съд и по отношение на фактурираните от ЕТ "Нигирос - Петър Петров" доставки на СМР, стоки и транспортни услуги. Така формираният извод за законосъобразност на РА в посочената му обжалвана част се споделя от касационната инстанция, като същият е изведен на базата на задълбочена преценка на доказателствата по делото. Липсата на доказателства за осъществяването на доставките на стоки и услуги обуславят законосъобразният извод за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Правилно е позоваването от страна на първостепенния съд на Решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обосноват отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. Т. е. тълкуването на цитираното решение изисква доказването по категоричен начин на извършването на облагаема доставка на стока / услуга. В случая това материалноправно изискване не е спазено. Не е доказано условието всички стоки да са били реализирани в рамките на осъществяваната от ревизирания субект икономическа дейност, доколкото не е установено, че съответните стоки са били придобити /предадени и транспортирани/ от ревизираното лице чрез неговия доставчик . На следващо място, касационната инстанция намира за правилно позоваването от страна на АС Варна на констатациите, съдържащи се в издадените на доставчиците ревизионни актове съобразно задължителното тълкуване на Съда на ЕС, дадено с Решение от 31.01.2013 г. по дело С - 642/2011. Чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно, според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. Съобразявайки така даденото тълкуване от СЕС, първоинстанционният съд не е формирал извода за липса на реално осъществяване на процесните доставки само на базата на констатациите в издадените на доставчиците РА, обхващащи същите данъчни периоди, а е обсъдил всички доказателства по делото. В тази връзка не може да се приеме за основателно твърдението на касатора, че фактът на издадени РА на доставчиците му е рефлектирал неблагоприятно с формирания отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението, посочено в касационната жалба, че видно от представените доказателства от водено досъдебно производство нито един от неговите контрагенти не е участвал в измамни сделки. Прекратеното досъдебно производство, водено срещу "Евро бах" ЕООД не оказва влияние върху извода на съда за законосъобразност на РА, тъй като фактите, установени в наказателното производство в случая не рефлектират върху изхода на конкретния административноправен спор. Отделно от това наличието на водено срещу самото ревизирано лице досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК не променя извода на административния съд за недоказано осъществяване на гореописаните фактурирани доставки на стоки и услуги от посочените доставчици. С оглед изхода на спора правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АС Варна за законосъобразност на РА в съответната му част, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.