Решение № 12114 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Т. А., гражданин на Сирия, чрез назначения му служебен защитник адвокат К. Налбантова, срещу решение 6148 от 26.06.2025 г., постановено по адм. дело 1194/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като е нарушен принципа на чл. 9, ал. 2 от АПК и съдът неправилно е приел, че административният орган е събрал всички необходими доказателства. Отбелязва, че съдът не е изяснил обстоятелствата от какви точно грижи се нуждае майката на молителя, същата в състояние ли е да се грижи сама за себе си, както и какви са причините, поради които посоченият родител не може да се грижи сам за себе си, включително налице ли е възможност и каква точно молителят да полага лични и непосредствени грижи за майка си, включително да я издържа финансово. Направени са доводи, че административният орган е постановил изцяло немотивиран акт с формални мотиви, лишени от конкретика, несъдържащ фактически и правни основания за издаването му. Твърди се още нарушение на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, тъй като обжалваният акт засяга права и интереси на лицето в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Излагат се възражения, че за родителя на молителя (майката) е налице заболяване, нуждаещо се от лекарска намеса, прегледи, изследвания, периодично проследяване на здравословното състояние и съответно лечение. Обосновава се довод, че родителят е напълно лишен от такава лекарска намеса, поради това, че се страхува и не може да ходи сама на лекар без придружител, поради наличие на расизъм, на който е подложена от страна на турците, поради това, че тя е от [заличен текст] произход, а братът на молителя не може да я придружава по болници, заради незаконния си статут в Турция. Моли съдът да отмени отказа изцяло като постанови съдебен акт, с който да върне преписката на органа за ново разглеждане и произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател А. Т. А. не се явява. По делото е постъпило становище от назначения му по ЗПП адв. К. Налбантова, с което заявява, че поддържа касационната жалба, а по съществото на спора твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представя като доказателства два броя писмени справки за Сирийска арабска република. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК за форма и съдържание. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Т. А., гражданин на Сирия, срещу решение 3237 от 23.04.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3, чл. 34, ал. 3 от Закон за убежищата и бежанците (ЗУБ) във вр. с § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ му е отказано да се събере на територията на Република България с родителя си - майка му. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът, като е взел предвид всички налични доказателства по делото, включително и медицинските документи, е обсъдил подробно отсъствието на предпоставките на § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ за събиране на лицето с предоставен хуманитарен статут с родителя му. Извел е извод, че от посоченото заболяване и диагнози не може да се направи категоричен извод, че майката на жалбоподателя не може сама да се грижи за себе си или, че попада в най-тежката степен на болести, за които е нужна чужда помощ, а според данните за рождената й дата е счел, че обективно възрастта на лицето не може да се счита за напреднала. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е мотивирано, като въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е формирал обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 от КРБ. С разпоредбата на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право от страна на държавата. Специалният закон ЗУБ също съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Председателят на ДАБ, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително решение за молителя представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 ДР от ЗУБ и съгласно б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Неоснователно е оплакването, направено в касационната жалба, че съдът не взел предвид всички релевантните факти от съществено значение за случая. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че липсват предпоставките за събиране на семейство по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспорения административен акт. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на А. Т. А. и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното от касатора, не са формални и бланкетни, а са ясни, логични и непротиворечиви. Първостепенният съд е обсъдил както възрастта на родителя му (майката), така и нейното здравословно състояние, което е съобразно с изнесеното от А. А. по време на проведените интервюта на 28.09.2023 г. и на 14.03.2025 г. и доказателствата по административната преписка, включително и медицинските документи, които са приложени. Правилни са изводите на административния съд, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата за издаване на разрешение от административния орган за събиране на семейството. В конкретния случай правилно не е възприето наличието на коя да е от двете алтернативни процесуални предпоставки. Законосъобразно е заключено, че родителят на заявителя категорично не е в напреднала възраст. Административният съд е дал вярно тълкуване на понятието напреднала възраст според приложимите правни разпоредби. За пълнота на изложеното следва да се добави, че според настоящия съдебен състав това понятие на ЗУБ е близко по смисъл и съдържание до понятието "престарели хора", уредено в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, което според практиката на ВКС, например решение 220/11.12.2019 г. на ВКС, второ наказателно отделение по КНД 879/2019 г. следва да се възприема строгоспецифично за всяко лице, според личностните му характеристики и особености, но най-общо като включващо лица отвъд 75-годишна възраст. До този предел лицата се приемат просто за възрастни според класификацията на Световната здравна организация, а от 75 до 89 г. като стари хора /старческа възраст/, като лицата над 90 г. се считат за дълголетници. В хипотезата на § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ възрастта следва да е поне старческа /в този смисъл напреднала/, каквото обстоятелство липсва за родителя на чужденеца, както към момента на постановяване на оспорения административен акт, така и към настоящия момент. Правилно е съобразено, че с влязло в сила решение 22127 от 18.12.2023 г. на председателя на ДАБ при МС е предоставен хуманитарен статут на А. А.. С молба УП-29106 от 03.02.2025 г., чужденецът е поискал да се събере на територията на Република България с членовете на неговото семейство и по-конкретно с живия негов родител майка му. С чужденеца е проведено интервю на 14.03.2025 г., от което се установява, че изтъкнатите причини не разкриват необходимост от събиране на жалбоподателя с членовете на неговото семейство. Представените доказателства по делото водят до извод за правилност на заключението на първоинстанционния съд, че майката на жалбоподателя не изпитва такива страдания, които да налагат съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. По време на проведеното с чужденеца интервю, видно от протокол УП 9106/14.03.2025 г., А. е заявил, че адресът му е в гр.Харманли, в момента не работи, но до преди месец е работил към Лекари без граница. Посочил е, че ще може да се грижи за майка си и да я издържа. Имал две сестри в Сирия и брат в Турция. Майка му била в момента в Турция, била на [възраст] и от 2018 г. имала издаден кимлик в Турция. Там живеела с брат му, който бил нелегален. И двамата не работели, той им пращал пари оттук. Майка му имала заболяване на [заличен текст], а брат му, който бил нелегално в Турция, не можел да ходи с нея по болници. Майка му не ходела сама по болници, защото в Турция имало расизъм и заради това искал да се лекува тук, а освен това била сама и се страхувала да ходи на прегледи. Брат му бил нелегално там и не можел да я придружава по болници. С вх.УП 29106 от 07.04.2025г. от жалбоподателя е била представени Епикриза от ВМ МЕДИКАЛПАРК, Бурса, отдел Ендокринология , за пациент 1808188 с дата на пристигане 23.07.2024 г., а именно Р. Б., платен пациент, родена [дата]. Видно от епикризата, последната е със заболяване [заличен текст], като поставените диагнози са : [заличен текст]. В случая не се твърди напреднала възраст, а тежко заболяване . От представената и прието по делото медицинска документация безспорно се установява заболяването на майка му, поставената й диагноза и предписано, назначено и провеждано лечение с лекарствен препарат [заличен текст] с точни милиграми и определена схема за приема му. В случая от доказателствата определено се установява наличие на заболяване и свързаните с него дискомфорт, болки и страдания, но то не може да бъде определено като тежко такова. Документираната и поставена с епикризата диагноза и следващите от нея последици не са от такъв характер, че майка му Р. Б. да не може сама да се грижи за себе си и да има нужда от грижата на касатора и нейните страдания да налагат съжителство с друг човек за полагане на непрестанна грижи и оказване на чужда помощ. Обосновани и правилни са изводите на решаващия съд, че майката на А. А. не попада в най-тежката степен на болестта, където да се нуждае от чужда помощ. Неоснователно е възражението, че съдът не е изяснил обстоятелствата от какви точно грижи се нуждае майката на молителя, същата в състояние ли е да се грижи сама за себе си, както и какви са причините поради които посоченият родител не може да се грижи сам за себе си, включително налице ли е възможност и каква точно молителя да полага лични и непосредствени грижи за майка си, включително да я издържа финансово. Противно на твърдяното е, че видно от административния акт и от постановеното съдебно решение, и органът и съдът по съществото са изследвали, установили и анализирали медицинското състояние на майката на молителя, съобразили са поставената й диагноза, нейната тежест, както и грижата, която следва да се полага за нея, извели са изводи и относно възможността тя сама да се грижи са себе си. Следва да се посочи, че никой не забранява и не възпрепятства А. А. да полага финансова грижа своя родител неговата майка, той може и за в бъдеще, както до сега да изпраща пари на семейството си в Турция. Не на последно място трябва да се отбележи, че касаторът е с предоставен хуманитарен статут и не е нелегално в Република България и в случай на инцидентна нужда може да пътува до Турция и за определен период от време да полага лични и непосредствени грижи за нея. Например в случай на необходимост да я придружи до лечебно заведение. Неправилно е твърдението за нарушение на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, тъй като обжалваният акт засяга права и интереси на лицето в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Напротив, административният акт е издаден при спазване принципа за съразмерност, регламентиран в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая правата и интересите на лицето А. А. не са засегнати прекомерно. Видно е, че на него с предходен административен акт му е предоставен хуманитарен статут и закрила, а безспорно е установено, че не са налице законовите предпоставки за събиране с член на неговото семейство. Необоснован и неверен е доводът, че родителят е напълно лишен от лекарска намеса, поради това, че се страхува и не може да ходи сама на лекар, без придружител, поради наличие на расизъм, на който е подложена от страна на турците, поради това, че тя е от [заличен текст] произход, а братът на молителя не може да я придружава по болници заради незаконния си статут там. Видно е от представените по делото доказателства, а именно медицинска епикриза от ВМ МЕДИКАЛПАРК, Бурса, отдел Ендокринология , за пациент 1808188 на Р. Б., че тя е ползвала медицинска помощ, осъществена е лекарска намеса, тя е приета в медицинско заведение, направили са преглед и пълни кръвни изследвания, направено и е и радиологично изследване на щитовидната жлеза, ехограф. Твърденията, че се страхува и не може да ходи сама на лекар, без придружител, поради наличие на расизъм, на който е подложена от страна на турците, поради това, че тя е от [заличен текст] произход, са недоказани и не се установяват и подкрепят от приложените по делото доказателства. Още повече, че касаторът е [заличен текст] по религия, а може да се направи обосновано предположение, че и родителят му изповядва тази религия, а е общоизвестен факт, че в Турция преобладаващото население е с вероизповедание [заличен текст], и няма житейска логика само, защото са [заличен текст], към тях да има проявен расизъм. Изложените твърдения за липса на лекарска намеса и проявен расизъм се свързват само и единствено с целите на производството и желанието да се постигне положителен отговор по въпроса със събиране на семейството. В заключение следва да бъде обобщено, че на база извършения задълбочен анализ на направените фактически установявания първостепенният съд е формирал обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, постановяващ отказ за събиране на територията на Република България на касатора и неговия родител - майка му. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,