Решение № 63 от 12.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 127/2012 г.

Решение № 63 от 12.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 127/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано по молбата на Б. В. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение № 97 от 10.08.2010 г. по гр. д. № 6455/2010 г. на Софийски районен съд, 42 с-в. Твърдението на молителя е, че новото обстоятелство се състои в това, че подписът му в Акт обр. 15 от 02.05.2008 г. е фалшифициран - не е положен от него. Това обстоятелство установил, когато на 14.03.2011 г. получил оригинала на Акта. Поръчал частна (извънсъдебна) графическа експертиза, като заключението и от 20.03.2011 г. сочи, че подписът действително не е негов. В депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище по допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Счита, че Акт обр. 15 не е ново писмено доказателство, същият се съдържа в кориците на делото и обстоятелството дали подписът е негов или не, А. е могъл да установи най-късно към датата на въззивната жалба, към която копие от акта (съдържащо подписите) е било приложено. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съответно за 2500 евро и за 500 евро. Претенциите за договорна неустойка с които [фирма] е сезирал Софийския районен съд, произтичат от неизпълнението от страна на Б. А. на задълженията, материализирани в нот. акт № 35 от 12.08.2005 г. т. IV рег. 26060 д. № 635/2005 г. на нотариус рег. № 310 за учредяване право на строеж. С п. Х и п. ХI на договора е постигнато съгласие за дължимост на неустойка при неизпълнение в срок на задължение по прехвърляне на собствеността върху ид. ч. върху дворното място, както и за сключване на договор за разпределение на ползването. Началото на срока по п. Х е обусловено от датата на подписване на Акт обр. 15. В обстоятелствената част на исковата молба е отразено Акт обр. 15 е издаден на 02.05.2008 г. В доказателствената част на отговора си по чл. 131 ГПК Б. А. е поискал представянето на оригинала на Акт обр. 15 с оглед удостоверяване на датата и положените подписи. С определението си по чл. 140 ГПК съдът е оставил искането без уважение, като се е позовал на липсата на данни, че оригиналът се намира у ищеца. В о. с. з на 22.06.2010 г. процесуалният представител на ищеца се е позовал на неотносимостта на Акт обр. 15 към претенцията за неустойка по п. IХ, както и на това, че А. е бил уведомен с нот. покана за изготвянето му, без значение дали го е подписал. Първоинстанционният съд е приел, че първият от исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 2500 евро е основателен. Вторият иск, предявен при условията на частичност за сумата 500 евро е бил отхвърлен. В производството пред СГС Б. А. е имал качеството на въззивник. Към депозираната на 04.10.2010 г. въззивна жалба е бил приложен и спорният Акт обр. 15. Твърдението по жалбата, а и в о. с. з. на 08.12.2010 г., е било, че подписът под акта не е негов. Съставът на СГС не е допуснал събирането на доказателства за установяване на соченото обстоятелство, тъй като били несвоевременни. Становището на настоящия съдебен състав е, че основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице тъй като Акт обр. 15 не съставлява ново доказателство по смисъла на законовата норма, а и подписването или не подписването му не е ново обстоятелство, което да не е било известно на страната по време на висящността на спора. Нещо повече, обстоятелство, че А. не е бил поканен да подпише Акт обр. 15 е било въведено от него в съдебния спор и съдилищата изрично са констатирали и възпроизвели този довод на стр. 2 на първоинстанционното и на въззивното решения. Дали преценката на съдилищата относно значението на това обстоятелство (подписването или неподписването на Акт обр. 15) е правилна или не е извън правомощията на ВКС в извънредния способ за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Дори решението на СГС да е неправилно, то не може да бъде ревизирано по този ред. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.