Решение № 105 от 4.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 240/2013 г.

Решение № 105 от 4.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 240/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Постъпило е искане от осъдения А. Д. М. за възобновяване на нохд № 1497/12 г. по описа на Районния съд - гр. Ловеч. Възразява се наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК с искане за оправдаване. Пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява, като искането се поддържа от защитата му. Представят се писмени бележки, по съдържание абсолютно идентични с постъпилото искане за възобновяване.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда № 69 от 04.12.2012 г. по нохд № 1497/12 г. ЛРС осъдил подс. М., както следва: 1) на основание чл. 159г, във връзка с чл. 159б, ал. 1, чл. 159а, ал. 2, т. т. 2 и 3, чл. 159а, ал. 1, чл. 29, ал. 1 б. "а", чл. 26, ал. 1, чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - на три години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор; 2) на основание чл. 156, ал. 3, т. т. 2 и 3, във връзка с чл. 156, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а", чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; 3) на основание чл. 159г, във връзка с чл. 159в, чл. 29, ал. 1, б. "а", чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; 4) на основание чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1, чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК на пробация; 5) на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание, като е наложено най-тежкото, а именно три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; 6) на основание чл. 59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 08.06.2012 г.

Присъдата влязла в сила на 19.12.2012 г. и не е проверявана по касационен ред.

Искането на осъдения е подадено в ЛРС на 11.01.2013 г.

Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл. 372, ал. 4, във връзка с чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият М. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тях, а съдът, като установил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Като съобрази горното доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а по същество - неоснователно. Липсват основания за възобновяване на наказателното дело и съображенията за това са следните:

1. При разглеждане на делото не са допуснати претендираните от искателя нарушения на процесуални правила, нито се установяват такива, за които настоящата инстанция следи служебно.

Съставът на съда не е незаконен, по смисъла на чл. 348, ал. 2, т. 3 НПК. Обстоятелството, че разпитът на пострадалата в досъдебното производство, проведен по реда на чл. 223, е извършен от съдия В. - чл. на съдебния състав, разгледал и решил делото по същество, не се обхваща от хипотезите по чл. 29, ал. 1 НПК, и само това не предпоставя наличието на условията на чл. 29, ал. 2 НК, а други доводи за предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото, на същия съдия, не се сочат от искателя и защитата му.

Данните, съдържащи се в протокол от съдебно заседание от 04.12.2012 г. (л. 53 и сл.), както и тези от досъдебното производство, не дават основание да се приеме, че не са били налице предпоставките за прилагане на особената процедура (действително направено безпротиворечиво волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка на решаващия съд); редът за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие, регламентиран в глава двадесет и седма от НПК е спазен, а присъдата на ЛОС е постановена в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК. Наказанията на подсъдимия са индивидуализирани по реда на чл. 58а, ал. 4 НК.

Обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 246 НПК, като в обстоятелствената му част се съдържат достатъчно ясни фактически положения за признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави.

Що се отнася до оспорването на признатите от подсъдимия факти, на плоскостта на изложеното по-горе и в съответствие с указанията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т. 8, може да се добави, че допустимата защита на подсъдимия е ограничена в рамките на признатите от него фактически положения по обвинителния акт, тъй като той доброволно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира доказателственото им обезпечаване, в настоящото производство. Друг е въпросът, че същите обстоятелства, няма пречка да бъдат поставени на вниманието на съответния прокурор, с оглед на възможното осъществяване на правомощията по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Последното е относимо и към доводите относно данните, съдържащи се в сл. д. № 111/11 г., на което защитата на осъдения е поставила акцент.

1. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Правната оценка на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, приети за установени по реда на чл. 373, ал. 3 НПК, е правилна и законосъобразна. При оценката на признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави по чл. 156, 159г, във връзка с чл. 159б и по чл. 159г, във връзка с чл. 159в НК съдът по същество е съобразил указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/09 г. на ОСНК на ВКС, т. 3. В същите предели, правилно е ангажирана отговорността на осъдения и за престъпление по чл. 343в НК.

1. Наложените на осъдения наказания са индивидуализирани по реда на чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55 НК, като по вид и размер не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Друг е въпросът, че за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, съображенията на решаващия съд са повече от декларативни, а на места дори неправилни. По-обстоен коментар е излишен, доколкото настоящата проверка е инициирана по искане на осъдения.

Водим от горното и на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение