Решение № 1284 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7499/2010 г.
ВАСIII отделение26.01.2011 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 618 от 24.03.2010 г., постановено по адм. дело № 5072/2009 г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1284 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7499/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрк. Кр. Койчев, в качеството му на пълномощник на началника на IV РУ на МВР - София, против решение № 618 от 24.03.2010 г., постановено по адм. дело № 5072/2009 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Даниел Митков Петков, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Петър Василев, дава становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед рег. № з-311-5 от 3.07.2009 г., издадена от началника на IV РУ на МВР- София в частта, с която на Даниел Митков Петков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи. В случая от събраните в протеклото дисциплинарно-наказателно производство писмени доказателства - справка, докладни записки, ежедневна ведомост, писмени обяснения, протокол за изслушване, включително и от данните, съдържащи се в обясненията на касатора, може и следва да се направи категоричния извод за несъставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "порицание" за определен срок. Процедурата по налагане на този вид наказания е подробно уредена в ЗМВР и ППЗМВР. В случая тази процедура е нарушена, тъй като, както правилно е отразил в мотивите и решаващият съд, в оспорваната заповед не е посочен нито нормативният акт, чиито разпоредби са били нарушени, нито конкретните разпоредби. Твърди се единствено неизпълнение на разпоредбите за съхранение, опазване и използване на служебно имущество, а обстоятелството, че е налице нарушение на Инструкция I-83 от 31.08.1994 г. на министъра на вътрешните работи от държавния служител на МВР е изтъкнато от процесуалния представител на касатора едва с касационната жалба. Също така Инструкцията не е била представена по делото. Съгласно чл. 246 от ППЗМВР в заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание административния орган е длъжен да посочи извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неизпълнението на това задължение води до нарушаване правото на защита на служителя на МВР и е основание за отмяна на акта, поради неговата незаконосъобразност, без да се обсъждат други доводи по същество. С оглед изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението, същото е постановено при отсъствие на процесуални нарушения, което налага оставянето му в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,