Решение № 3743 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2013 г.

Решение № 3743 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Логистик Консултинг Интернешънъл" ЕООД със седалище в гр. Монтана, представлявано от управителя Петър Венелинов Петров, чрез адв. Петър Чучев, против Решение № 254 от 17.05.2013 г. на Административен съд гр. В. Търново, по адм. д. № 602 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 121103253-В/13.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 294 от 4.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 1.03.2009 г. - 31.12.2010 г. общо в размер на 109 423,35 лв. главница и 22 273,27 лв. лихви; корпоративен данък за 2009 и 2010 г. общо в размер на 52 548,50 лв. главница и 6 770 лв. лихви; лихви за просрочие на авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 540,18 лв. и лихви за просрочено внесен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 168,40 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване от страна на съда на съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт; необосновани фактически изводи относно реалността на доставките на "Авиком" ЕООД, "Вайк 55" ЕООД, "Марек Комюникейшън" ЕООД, "Е и Е транс" ЕООД, "Дзен трейдинг" ЕООД, "Хелиос 901" ООД, "Изострой БГ" ЕООД, "Н. С. Х. Импорт експорт" ЕООД, "Съксес Файнес" ООД, "Туидас" ЕООД, "Евро Тим Сървиз" ЕООД, "Артстрой Инвест 3" ЕООД, "Орбитекс 68" ЕООД, "Б. М. Г. Транспортстрой" ЕООД, "Сейбъл груп" ЕООД и "Норд Трейд Груп" ЕООД. В нарушение на материалния закон и на правото на Европейския съюз правото на данъчен кредит било отказано поради действия на доставчиците, а не на ревизираното лице. Без основание съдът потвърдил изводите на приходните органи, че предметът по фактурите на "Алфа трейд" ЕООД и "Ивали" ООД, "Лукойл България", "Петрол"АД и др. не е използван за независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Неправилно в частта по ЗКПО, съдът приел за обосновани фактическите изводи за наличие на основание за увеличаване на финансовите резултати за 2009 и 2010 г. със стойността по фактурите на отказания данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, със законните последици. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Иванов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорните пред първоинстанционния съд задължения по ЗДДС са формирани от: 1.начислен ДДС по доставки на ревизираното лице с получател "И Еф Джи Аутолинг" ЕООД на осн. чл. 85 ЗДДС и увеличение на данъчната основа за данъчни периоди м. 10 и 11.2010 г. по издадени 13 бр. кредитни известия; 2. Отказан данъчен кредит по фактури с издатели "Алфа трейд" ЕООД и "Ивали" ООД, "Лукойл България", "Петрол"АД и др. на осн. чл. 70, ал. 1, т. 3 и 5 ЗДДС поради неизползването на предмета на доставките-наем на зала, дадена храна, кетъринг и горива за последващи облагаеми доставки и 3.Отказан данъчен кредит по фактурите на "Авиком" ЕООД, "Вайк 55" ЕООД, "Марек Комюникейшън" ЕООД, "Е и Е транс" ЕООД, "Дзен трейдинг" ЕООД, "Хелиос 901" ООД, "Изострой БГ" ЕООД, "Н. С. Х. Импорт експорт" ЕООД, "Съксес Файнес" ООД, "Туидас" ЕООД, "Евро Тим Сървиз" ЕООД, "Артстрой Инвест 3" ЕООД, "Орбитекс 68" ЕООД, "Б. М. Г. Транспортстрой" ЕООД, "Сейбъл груп" ЕООД и "Норд Трейд Груп" ЕООД, поради недоказана реалност на доставките, на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По ЗКПО спорът се е свел до основанието за признаване на разходи по фактурите с получател ревизираното лице, по които е отказан данъчен кредит. С РА са начислени и лихви върху неплатени в срок авансови вноски и за просрочено внесен корпоративен данък. Против съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА относно задълженията по ЗДДС, формирани по т. 1, макар да има касационна жалба, както и в тази, относно начислените лихви върху неплатени в срок авансови вноски и за просрочено внесен корпоративен данък, няма конкретни касационни оплаквания и при задължението на касационната инстанция служебно да провери съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира решението в тази част за правилно, поради което следва да остане в сила. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА в частта му относно непризнатия данъчен кредит и разходи, административният съд подробно е обсъдил доставките на всеки един от посочените доставчици и е приел, че липсват доказателства фактурите да отразяват реално осъществени данъчни събития, а тези на "Алфа трейд" ЕООД и "Ивали" ООД, "Лукойл България", "Петрол"АД и др. да са свързани с независимата икономическа дейност на РЛ, което е пречка за признаване на претендираното право на данъчен кредит и на разходи по фактурите. Решението е правилно. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите издадени от "Алфа Трейд" ООД с предмет на доставките - "наем зала", "дадена храна" и "кетъринг" в размер на 7032.01 лева и тези с предмет на доставките горива (бензин А95Н и дизел), издадени от "Ивали" ООД, "Лукойл България" АД, "Петрол" АД и др., в размер на 3 090.65 лева., правилно първоинстанционният съд е приел, че тежест на ревизираното лице е да докаже връзката между предмета на фактурите и независимата му икономическа дейност. При липсата на такова доказване правилно съдът е приел наличие на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС за упражняване право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от тези доставчици. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите на "Авиком" ЕООД, "Вайк 55" ЕООД, "Марек Комюникейшън" ЕООД, "Е и Е транс" ЕООД, "Дзен трейдинг" ЕООД, "Хелиос 901" ООД, "Изострой БГ" ЕООД, "Н. С. Х. Импорт експорт" ЕООД, "Съксес Файнес" ООД, "Туидас" ЕООД, "Евро Тим Сървиз" ЕООД, "Артстрой Инвест 3" ЕООД, "Орбитекс 68" ЕООД, "Б. М. Г. Транспортстрой" ЕООД, "Сейбъл груп" ЕООД и "Норд Трейд Груп" ЕООД, на практика ревизираното лице е представило единствено фактурите, по които се претендира данъчен кредит. По реда на чл. 193 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, пред съда ответникът е оспорил верността на съдържанието и автентичността на всички подписи за "приел" и "предал" в приемо-предавателните протоколи към тези фактури, изрично описани в представено по делото становище (л. 98 от делото на АС). На жалбоподателя е указано да заяви дали ще се ползва от оспорените документи, но нито в определения срок от съда, нито до приключване на делото същият е дал положително становище по този въпрос, поради което оспорените документи са изключени от приетите по делото писмени доказателства с протоколно определение. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на откриване на доставчиците и на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия - наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Административният съд правилно е подчертал, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата е в компетентността на националния съд. Правилно административният съд е приел, че съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира че в негова полза са престирани стоки и услуги от доставчиците, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да се изпълнени услугите. Изтъкнатите в касационната жалба оплаквания относно процесуални нарушения при документиране на констатациите на РА са обсъдени от страна на първоинстанционния съд, който правилно е приел, че съществени нарушения на процесуални правила при издаването на акта не са допуснати, а дори и да бяха допуснати това не би могло да бъде самостоятелно основание за отмяна на акта, поради качеството на първоинстанционния съд на съд по същество, по аргумент от чл. 160, ал. 1 ДОПК. Правилно, при недоказана реалност на доставките, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата и против РА, в частта му по ЗКПО. С процесното увеличение на финансовите резултати за 2009 г. и 2010 г., е доначислен корпоративен данък в размер общо на 52 548.50 лв. и лихви за просрочие на същия в размер на 6 770.03 лв. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО във връзка с непризнатите разходи по фактурите, по които се отказва и данъчен кредит на жалбоподателя. Няма съмнение, че разходи не следва да се признават по фактури, които не отразяват действителни данъчни събития или отразяват доставки, за които не е доказано да са свързани с независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Съдът правилно е тълкувал и приложил за случая чл. 26 вр. чл. 10 ЗКПО. С основание се е позовал и на чл. 16, ал. 1 от същия закон, съгласно който, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. ЗКПО държи сметка за наличието на реални стопански операции, за които се признават съответните разходи и приходи. Фактурирането на разходи за стоки и услуги, които реално не са получени, представлява сключване на сделки в отклонение от данъчното облагане, доколкото ревизираното дружество отчита само разходи, без на същите да съответстват каквито и да е приходи. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила като юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, тъй като такова вече е присъдено в размера по по чл. 160, ал. 1 ДОПК от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,