Решение № 4091 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1785/2016 г.

Решение № 4091 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1785/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. С. С., чрез пълномощника й адв. Л. Д. - САК, против Решение № 7970 от 16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 7390/2015 г. на Административния съд С.-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и обявяване на нищожност на заповедта. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна - Столична община - район "Възраждане" не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че оспорвания административен акт е нищожен и непораждащ правни последици. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на В. С. С. против Заповед № РД-46-8 от 22.06.2015 г. на кмета на район "Възраждане", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 вр. чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинска собственост и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО), е отменена настанителна Заповед № РД-58-5 от 19.04.2012 г. на кмета на район "Възраждане" и са прекратени наемните правоотношения със същата за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. С., ж. к. "ЗОНА Б-5", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., двустайно жилище. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - кметът на район "Възраждане", Столична община, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 19, ал. 1 от НРУУРОЖТСО, в съответствие с целта на закона, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установил, че В. С. С. заедно с майка й - Д. П. С., е настанена в общинско двустайно жилище, находящо се на адрес гр. С., ж. к. "ЗОНА Б-5", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... по силата на заповед № РД-58-5 от 19.04.2012 г. на Кмета на район "Възраждане", издадена на основание чл. 19, ал. 1 НРУУРОЖТСО. Имотът е частна общинска собственост, съгласно Акт за общинска собственост № 300 от 29.10.1998 г. Страните са сключили безсрочен договор за наем № Ж-359 от 20.04.2012 г. на осн. чл. 22, ал. 1 от Наредбата, в който е уговорено плащането на месечен наем в размер на 58.50 лева и консумативните разноски. Установено е също, че към датата 16.06.2015 г. наемателката не е заплатила общо сумата от 760.50 лева, представляващи дължимия месечен наем за 13 месеца (от месец юли 2014 г. до месец юни 2015 г.), което е мотивирало административния орган да издаде Заповед № РД-46-8 от 22.06.2015 г. С тази заповед Кметът на район "Възраждане" е отменил Заповед за настаняване № РД-58-5 от 19.04.2012 г. и е прекратил сключения въз основа на нея Договор за наем на общинско жилище № ЖН-359 от 20.04.2012 г. Дължимите суми са били заплатени след издаване на оспорвания акт - на 25.06.2015 г. При тази фактическа установеност решаващият съд е направил извод, че неплащането на наем или каквито и да е консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище, за повече от три месеца, представлява основание за прекратяване на наемното правоотношение по коректно посочената в заповедта разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Разпоредбата е императивна и не допуска изключения от общото правило, както и възможност за продължаване на наемните правоотношения, дори когато е започнало изпълнение на основното наемно задължение. Решението е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд за валидност и законосъобразност на оспорваната заповед. Съгласно съдържанието на оспорваната Заповед № РД-46-8 от 22.06.2015 г., Кметът на район "Възраждане" е отменил своя настанителна заповед № РД-58-5 от 19.04.2012 г. Като правно основание за това разпореждане е посочил чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, какъвто в случая е заповедта за настаняване на С., който не е бил оспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от по-горестоящия орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа който го е издал, при лимитативно изброени хипотези на чл. 99 от АПК. В случая административният орган не е посочил такова основание, поради което актът му, в тази част, е необоснован и несъобразен с изискванията за форма и съдържание, поради което възражението, че е нищожен, е основателно и следва да се уважи. Заповедта за настаняване поражда наемното правоотношение, а условията, при които се упражнява то и произтичащите от него права и задължения, се определят със сключения между страните облигационен договор за наем. При точно прилагане на материалноправните разпоредби освобождаването на заеманото от наемателя жилище се постига не посредством отмяната на акта, от който е възникнало наемното правоотношение, а с неговото прекратяване. В Закона за общинската собственост, глава пета, е предвиден редът за прекратяване на наемните правоотношения поради факти, настъпили впоследствие и правещи наемателя неизправен в съществуващото правоотношението между него и общината. Това е именно целта на административния орган. Затова оспорваният административен акт съдържа и втори диспозитив - за прекратяване на наемното правоотношение на осн. чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО. Мотивите са, че към 10.02.2015 г. наемателката не е заплатила, въпреки поканите за доброволно изпълнение, дължимия за 8 месеца наем, общо в размер на 468 лева, а към 16.06.2015 г. - наем за 13 месеца, общо 760. 50 лева. Заплащането е станало след издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение и преди депозиране на жалбата до съда (вх. № 19227 от 22.07.2015 г.), което обстоятелство първостепенният съд е приел за правно илеревантно. Настоящата инстанция не споделя този извод. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е подписана, ратифицирана от Р. Б. и е обнародвана, поради което, по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, тя е част от вътрешното право и има примат при противоречие с норма от националното право. Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Видно от същия е, че регламентираните в ал. 1 права не са абсолютни и те могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели. Член 8 от Конвенцията съдържа материалноправни разпоредби, които следва да се съобразяват от съда при преценката му относно материалноправната законосъобразност на процесната заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. С обжалваната заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателката на личен и семеен живот, и в правото й да ползва необезпокоявана жилището си. Независимо, че жилището, обитавано от жалбоподателката и майка й, не е нейна собственост, обстоятелството, че те пребивават и живеят там от 1997 г., (съгласно Заповед № РД-58-64 от 11.08.1997 г. за настаняване на Д. П. П. (майка) на Е. С.) т. е. в продължение на 18 години го прави тяхно "жилище" по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. Видно от мотивите на заповедта е, че защитимите с нея интереси са икономически, тези на общината. Макар и намесата на общината да има своето основание в закона, тъй като подобна мярка е предвидена в ЗОбС и преследва законна цел - защита на правата на другите, то тази намеса се преценява от настоящия състав на ВАС като непропорционална. В тази връзка настоящият състав на ВАС следва да отбележи, че с определение № 4110 от 24.07.2015 г. по адм. дело № 7304/2015 г. по описа на Административен съд С.-град е спряно изпълнението на заповедта, предвид тежкото психично заболяване на майката на наемателката. Преследваната от общината цел - да охрани икономическия си интерес и събере вземането си в случая е постигната, макар и след издаването на оспорвания административен акт. Затова лишаването на жалбоподателката и психично болната й майка (видно от Епикриза № 383 от 27.06.2011 г.), от жилището, в което ежедневно пребивават, и по този начин ги остави без подслон, е неоправдано, не кореспондира с целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. При така изложените мотиви решението на съда ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество като Заповед № РД-46-8 от 22.06.2015 г. на кмета на район "Възраждане" бъде прогласена за нищожна в частта, с която е отменена негова настанителна заповед № РД-58-5 от 19.04. 2012 г. и отменена в частта, с която е прекратен сключения въз основа на настанителната заповед договор за наем № Ж-359 от 20.04.2012 г. за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. С., ж. к. "ЗОНА Б-5", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... При този изход на правния спор, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията за присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции в полза на В. С. С. е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК (л. 19) и писмените доказателства за адвокатско възнаграждение е заплатена общо сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, както и за държавни такси - сумата от 15 (петнадесет) лева. В този смисъл сумата от 765 (седемстотин шестдесет и пет) лева ще следва да се възстанови на В. С. С. от бюджета на Столична община - район "Възраждане". Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение