Решение № 2077 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2016 г.

Решение № 2077 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от С. К. Г. с адрес гр. П., против решение № 5 от 04.01.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1390/2015 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РД-159 от 13.05.2015 г. на директор на на ТП на НОИ П., с което е оставена без уважение жалбата на С. Г. против разпореждане № 3808124424/06.03.2015 г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ П.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П., чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Призводството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните решение и разпореждане. С разпореждането на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО се изменя пенсията му за изслужено време и старост от 22.12.1999 г. пожизнено и преизчислена на основание § 7 от ПЗР на КСО с индивидуален коефициент 1.346 с последващи корекции. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, отхвърлящо жалбата му срещу това разпореждане с доводи за липсата на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. Мотивите във разпореждането са, че във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителен стаж, като за целта с писмо изх. № К-17708/18.04.2013 г. от Гетов са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, тъй като документите за стаж, представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и същите се връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Също така, в мотивите е отразено, че от представените документи е видно, че за времето на базисния период от 01.01.1993 г. - 31.121995 г. не са представени документи за осигурителен стаж и доход. Отново с писмо изх. № К-4123#1/19.08.2013 г. от Гетов е изискано да представи документи за трудов стаж и осигурителен доход за този период или собственоръчна декларация при кой осигурител е положен труда в посочения период. Това искане не е било изпълнено, поради което при липса на осигурителен стаж и доход за периода 1993 - 1995 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е намален размера на отпусната пенсия, като е отменено разпореждане № 3808124424/1999 г. на ръководителя на ТП на НОИ и последващите го. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ П. е отхвърлена жалбата срещу това разпореждане, тъй като при констатираните несъответствия с осигурителния стаж и доход за периода 01.01.1993 г. 0 31.12.1995 г. и неизпълнение на указанията за удостоверяване на стаж и доход за процесния период жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаване на заявлението за изменение на пенсията и за получаването й в по голям размер. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената преписка е установено, че на С. К. Г. е отпусната пенсия за изслужено време и старост с начална дата 06.10.1982 г. при осигурителен доход за три последователни години от. 01.04.1978 г. - 30.04.1981 г. С разпореждане № 3808124424/2000 г. и на основание чл. 68 от КСО пенсията на С. Г. е изменена, считано от 22.12.1999 г. като размерът е определен при осигурителен стаж от трета категория 16 г. 2 м. 4 дни,при осигурителен стаж от първа категория 17.г. 2м. а на основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е в размер на 44 г., 9м. и 14 дни, с индивидуален коефициент 1.827 изчислен от доход за периода от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. При задължение за Г. да удостовери фактите от които черпи права и като не е сторил това правилно не е зачетен осигурителен стаж и доход за периода 1993 г. - 1995 г. и е определен нов по нисък размер на пенсията. При тези фактически и правни констатации съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Безспорно е установено в хода на административното производство, че неправилно е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при липсващи доказателства относно периода 1993 г. - 1995 г. Тези доказателства след установяване на правото се връщат на заявителя при липса на задължение за съхраняването им съгласно чл. 9, ал. 1 от НПОС. При това положение твърденията, че са били представени след което загубени от органа и поради това няма причини жалбоподателят да търпи неблагоприятни последици от тези действия са неоснователни. Изводите на съда са обосновани на фактите по делото, че жалбоподателя по никакъв начин не е посочил, въпреки указанията на административния орган къде е полаган труда, с какви доказателства разполага за това, нито е удостоверил това с декларация, за да може информацията на бъде установена и проверена. При това поведение правилно административния орган и съдът правилно са извели изводи за изначално отсъствие на осигурителен стаж и доход за процесния период 1993 г. - 1995 г. и недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО дава възможност на административния орган да отмени или измени влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В настоящит случай се установява по безспорен начин неправилно изменение на пенсията - основание за привеждането й в съответствие с материалния закон, което е извършено с обжалваните актове. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, тъй като не се констатират сочените в жалбата касационни основания за отмяната му като неправилно. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, ВАС шесто отделение