Решение № 14820 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 696/2019 г.

Решение № 14820 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 696/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Ц., чрез адв. Николов срещу решение № 2121 от 21.11.2018 г. по адм. д. № 2511/2017 г. на Административен съд – Б. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване правилността на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответниците К. К. и М. К., чрез адв. Гайдарова, в писмено възражение и в хода по същество, чрез адв. Атанасов, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и молят за оставянето й без уважение. Не претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил, по жалба на К. К. и М. К., заповед № РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Ц., с която, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "3 броя бунгала", находящи се в поземлен имот с идентификатор 00878.107.17 по КК на гр. А., местност "Корисиата". Решението е мотивирано с търпимост на незаконния строеж в хипотезата на ал. 1, § 16 от ПР на ЗУТ. Прието е, че незаконният строеж е изграден в периода 1968 - 1970 г., видно от представените доказателства, като част от група постройки, допуснати по реда на чл. 120 ЗТСУ – "ваканционно селище А.-север". Прието е от фактическа страна, че са безспорно установени характеристиките на процесния незаконен строеж - "3 броя бунгала", едноетажни, трайно прикрепени към земята, изградени върху бетонови площадки, с външни ограждащи стени от дървена ламперия, едноскатни покриви, покрити с ламарина, всички с размери 7,80 м/3,15 м и средна височина 2,50 м - 2,60 м., изградени поетапно в периода 1968 - 1970 г. от държавни предприятия /"Балканкар" и "Лада"/ – праводатели на държавното предприятие "Технотест" ЕООД, от което са закупени с представени по делото фактури от К. К. и М. К. За безспорно между страните е прието обстоятелството, че бунгалата се намират в описания в заповедта имот - собственост на Община Ц. по АЧОС № 1474/10.04.2012 г. – земеделска земя, без промяна на предназначението. Безспорно е и обстоятелството, че за извършеното строителство няма строителни книжа. Решаващият правен извод, административният съд е извел от представените доказателства, сочещи индиректно на изграждане на процесния незаконен строеж от държавно предприятие по реда на Строителните правила и норми за изграждане на населените места (отм.). Прието е, че Градският общински съвет на гр. А., през 1965 г. и сл. години, е взел решение да се развива курортното дело в този район, за което е утвърдена програма, включваща и отстъпване на терени за лагери и почивни станции. В изпълнението на тази програма, видно от писмо № 491/22.04.1985 г., от 1967 г., "Балканкар" е започнал изграждане на почивен лагер в гр. А., състоящ се от 27 бунгала, кухня - столова, санитарен възел и септична яма. В тази връзка е обсъдена и представената "Информация за очакваните резултати от приключване на VІІ-та петилетка" - били създадени пълни условия за нормална почивка в почивната станция в гр. А., както и писмо РЗ-14-14-8985, сочещо, че "Балканкартехника" поддържа собствена почивна станция в гр. А. Взето е предвид и представеното по делото Решение № КЗ-18/18.08.1988 г. на Комисията за земята относно отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди, като т. 21, сочи на данни за "ваканционно селище А.-север" - предоставени са 230 дка некатегоризирана земя, заета с временни постройки за отдих. Информация за тези постройки, административният съд е открил и в Протокол от 21.08.2002 г., одобрен от заместник-министъра на МЗГ, преценявайки го във връзка със заключението на геодезическата експертиза - процесният имот попада в тази територия, респ. бунгалата са изградени по описания ред. Прието е също, че през 1984 г. за тази територия има изработен кадастрален план, който не е одобрен, като въз основа на него през 1994 г. от службата ТСУ на Община Ц. са били издадени удостоверения и скици, като в удостоверенията е било записано "Постройките са законни, допуснати по чл. 120 ЗТСУ", като видимо се има предвид чл. 120 ППЗТСУ (отм.). Приетите по делото съдебно-техническата и геодезическа експертизи, установяват, че както към момента на изграждане на процесните бунгала /1968 - 1970 г./, така и към настоящия момент, те попадат върху територия - земеделска земя, без да е налице одобрен ПУП /КЗРП/. Единствения план е ОУП на Община Ц., одобрен през 2008 г., съгласно който имот с идентификатор 00878.107.17 по КК на гр. А. попада в зона ОК /вилна зона/. При тези фактически установявания, административният съд е приел от правна страна, че процесния незаконен строеж /3 бр. бунгала/ не подлежат за премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като са в режим на търпимост по ал. 1, § 16 от ПР на ЗУТ – изградени са преди 1987 г., не е одобряван подробен градоустройствен план за да може да се направи преценка за допустимост, но тъй като бунгалата са били изпълнени със санкцията на държавата в изпълнение на водена от нея политика през процесния период за развитие на туризма, те следва да отговарят на Строителни правила и норми за изграждане на населените места /СПНИНМ/ (отм.). Цитирани са разпоредбите чл. 52 от ЗПИНМ (отм.) във вр. с чл. 104а от СПНИНМ и § 105 от същите правила, като е прието, че те обосновават съответствие на процесния незаконен строеж с действалите към момента на извършването му технически правила и норми. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормата на ал. 1, § 16 от ПР на ЗУТ. Обосновано и в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка е прието от административния съд, че разпореденият за премахване незаконен строеж "3 броя бунгала", находящи се в поземлен имот с идентификатор 00878.107.17 по КК на гр. А., местност "Корисиата" попадат в приложното поле на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – строителни книжа не са представени както в първата съдебна инстанция, така и в настоящата. Твърденията, че бунгалата са закупени от държавното предприятие "Технотест" ЕООД по приложените фактури и изградени от държавни организации и дружества, праводатели на "Технотест" ЕООД не могат да обосноват незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като е безспорно, че не са налице изискуемите строителни книжа. Тяхната липса сочи на приложимост на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, на което правно основание е издадена заповед № РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Ц. Следователно, единствената правна възможност за да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна е попадане на процесния незаконен строеж в режим на търпимост, т. е. неподлежащ на премахване и забрана за ползване незаконен строеж. В действащият правен режим по ЗУТ са визирани четири режима на търпимост, а именно: по ал. 1, ал. 2, ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, според времевия период на изграждане на незаконния строеж. В случая се твърди по делото, че бунгалата са изградени в периода 1968 - 1970 г., без да има категорични доказателства за това. Обсъдените от административният съд доказателства, сочат индиректно на този период. От това следва, че приложимият режим на търпимост е този по ал. 1, § 16 от ПР на ЗУТ, който императивно визира, че незаконния строеж следва да съответства на действащия ПУП към момента на изграждането му или на този по ЗУТ. В конкретния казус е безспорно установено от приетите по делото три експертизи, че за имота, в който се намират процесните бунгала, няма изработен план в периода от изграждането им и до днес. К. се за земеделска земя, чийто статут не е променян и като такава е актувана в АЧОС № 1474/10.04.2012 г. Това безспорно обстоятелство, обратно на приетото от АС - Б., сочи на непопадане на процесния незаконен строеж в режима на търпимост по ал. 1, § 16 от ПР на ЗУТ, който изисква съответствие с ПУП, за разлика от ал. 1, § 127 от ПЗР на ЗУТ, който обаче е приложим за друг последващ времеви период на изграждане. Освен изложеното е налице и друго съществено несъотвествие в мотивите на обжалваното решение, съотнесени към изяснената фактическа обстановка. Обсъждайки доказателствата, административният съд е приел, че " за процесния имот, в който са разположени бунгалата, подробен градоустройствен план няма нито назад във времето, когато са били изпълнени, нито към настоящия момент. В този смисъл е обективно невъзможно да се направи преценка за допустимост съобразно такъв план". Въпреки този извод е прието, че процесния незаконен строеж /бунгалата/ е в режим на търпимост, поради което заповедта за премахване е незаконосъобразна. Мотивите за съответствие на незаконния строеж с действащите към момента на изграждането му строителни правила и норми по смисъла на ал. 1, § 16 от ПЗР на ЗУТ, освен, че не обосновават "търпимост", са несъстоятелни. Позоваването на разпоредбите на чл. 52 от ЗПИНМ (отм.) във вр. с чл. 104а и § 105 от СПНИНМ е в противоречие с приетото от съда изграждане на почивната база към 1994 г. и извода, че едва към 1988 г., с цитираното решение на Комисията за земята, е предприето отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди /т. 21 за "ваканционно селище А.-север"/ 230 дка некатегоризирана земя, заета с временни постройки за отдих - "Постройките са законни, допуснати по чл. 120 ЗТСУ"/. Цитираната разпоредба на чл. 120 ЗТСУ не кореспондира на статута на бунгалата, а урежда друг вид отношения, от което следва, че се касае за чл. 120 ППЗТСУ (отм.), т. е. доказателствата сочат на приложимост на ППЗТСУ - чл. 120, в който смисъл са и заключенията на вещите лица /лист. 141, 152, 230, 251/. В този случай, дори процесните бунгала да бъдат идентифицирани като част от посочените общо постройки във "ваканционно селище А.-север", то се явяват незаконни на основание § 50а, ал. 1 и ал. 2 /ДВ, бр. 124/1998 г./ от ЗТСУ (отм.). Съгласно тази разпоредба, разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени в действащите подробни градоустройствени планове /ПУП/, но допустими като временно строителство по реда на отменената с ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ /с Постановление № 500 на МС от 1997 година /ДВ, бр. 6/1998 г./, към момента на разрешаването им, губят действие по право с изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ /ДВ, бр. 6/1998 г./ и подлежат на премахване по реда на чл. 160 от ЗТСУ (отм.). Разпоредбата е обнародвана на 16.01.1998 г. и е влязла в сила на 20.01.1998 г., от което следва, че след изтичане на цитирания гратисен период, процесния строеж, дори да разполага със строителни книжа по този ред, е подлежал на премахване като незаконен. За него не са установени и предпоставките по § 17 от ПР на ЗУТ, тъй като е извършен в земеделска земя, без предназначението й да е било променено, и не му е придаден градоустройствен статут. Изложеното сочи на незаконосъобразност на обжалваното решение, което следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго, с което се отхвърли оспорването на заповед № РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Ц. като неоснователно. С оглед своевременно заявената претенция от касатора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, К. К. и М. К. дължат реално направените от Община Ц. разноски в процеса, възлизащи в общ размер от 1270 лв. - адв. възнаграждение и държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,