Решение № 2439 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2014 г.

Решение № 2439 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по оспорване, подадено от Павел Георгиев Ангелов срещу Заповед № К-4077/12.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР). Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Изрично като нарушения са изведени аргументи за неизвършване на описаното в заповедта нарушение, липсата на несъвместимо с етичните правила на държавните служители в МВР поведение и неизвършване на действия, уронващи престижа на МВР. В жалбата са изложени доводи, че наложеното наказание е въз основа на предположения, без установени категорични факти, както и че дисциплинарното производство е започнало за установяване на едни неправомерни действия, а наказанието е наложено за друго бездействие, без възможност за ефективна защита, включително и даване на обяснения. Жалбоподателят твърди, че при определяне на нарушението, ако такова е извършено, не е взета предвид неговата тежест, а при определяне на наказанието, не е преценено цялостното му поведение като служител на МВР, с което е допуснато несъответствие с целта на закона. Допълнително твърди, че по никакъв начин не е станал причина действията му да станат достояние на средствата за масово осведомяване. Павел Георгиев Ангелов иска да бъде отменена оспорената от него заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С обжалваната Заповед № К-4077/12.05.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) и чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) на инспектор Павел Георгиев Ангелов, разузнавач - VI степен в група "Противодействие на престъпления с висока обществена опасност", сектор "Противодействие на криминалната престъпност", отдел "Криминална полиция" при ОДМВР-Велико Търново, категория Г- III, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР. В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод установено деяние на Павел Георгиев Ангелов, изразяващо се в това, че след изпълнение на заповед за времето от 13,40 часа до 14,00 часа на 13.03.2014 г. да заснеме с видеокамера определената за провеждане на специализирана полицейска операция жилищна сграда в гр. Лясковец на ул. "Капитан дядо Никола" № 12, етаж първи, в която живее Петко Савов Петков - притежаващ огнестрелни оръжия без да има за това надлежно разрешение, не е докладвал на възложилия му задачата главен инспектор Михайлов за наличието на съмнения, че Петко Петков, който обитава заснеманата жилищната сграда, го е видял по време на изпълнение на задачата. Това поведение - липсата на доклад за наличие на съмнения, е преценено от министърът на вътрешните работи като виновно нарушение на т. 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., изм. и доп. с МЗ рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и МЗ рег. № Iз-3029/1.12.2011 г., доп. със Заповед № Iз-2193 от 28.10.2013 г., отм. със Заповед № 8121з-348 от 25.07. 2014 г. (ЕК), представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Няма спор, че Павел Георгиев Ангелов е служител на МВР от 01.07.2000 г. като последната заеманата от него длъжност е разузнавач-VI степен в група "Противодействие на престъпления с висока обществена опасност", сектор "Противодействие на криминалната престъпност", отдел "Криминална полиция" при ОДМВР-Велико Търново, категория Г- III. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-3839/20.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) и чл. 240, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), с която е разпоредено извършване на дисциплинарно производство във връзка с постъпили предварителни данни, че Павел Георгиев Ангелов е извършил неправомерни действия по заснемане на определена за проникване кооперация, а случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване и е уронен престижа на МВР, с което е нарушил т. 4, т. 7 и т. 8 от ЕК. Със същата заповед е определен дисциплинарно-разследващ орган - комисия, която да проведе дисциплинарното производство и да запознае служителя с образуваното производство и неговите права, като ако установи и други нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.) те също да бъдат разследвани и квалифицирани, съобразно събраните доказателства, след което да се изготви становище. С покана рег. № Я-6931/24.03.2014 г. по описа на ОДМВР-Велико Търново (л. 49), Павел Ангелов е уведомен, че следва да представи писмени обяснения и такива са депозирани: сведение с вх. № Я-6698/21.03.2014 г. (л. 76) и сведение с вх. № Я-8296/31.03.2014 г. (л. 96). Двете сведения са адресирани до председателя на дисциплинарно-разследващия орган. Върху сведение с вх. № Я-8296/31.03.2014 г. (л. 96) е поставена резолюция: "запознат" с дата 12.05.2014 г., която според становището по същество на ответната страна е подписана от министърът на вътрешните работи. Въз основа на събраните в административната преписка документи: справки, докладни записки, включително и с приложения към тях, предложения, протоколи от изслушвания и събеседвания, обяснения, оценки, кадрови справки, записки от съвещания, разпечатки за набирани телефонни номера, време и продължителността на провеждани телефонни разговори, извлечение от пътна книжка на лек автомобил за първото тримесечие на 2014 г., типова длъжностна характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност, протокол за запознаване с нея, списък на служителите, запознатите с изменения в ЕК, представени и приети като писмени доказателства по делото, както и след преглед на видеозаписи, от комисията е изготвена обобщена справка рег. № У-47755/14.04.2014 г. (л. 23-31), съдържаща констатации за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.) от служителят Павел Георгиев Ангелов. Дисциплинарно разследващият орган е приел за установено, че Павел Георгиев Ангелов и друг служител са проявили небрежност и непредпазливост при изпълнение на поставена им задача като са я разкрили и възложили част от извършването й на друг униформен служител на МВР, пребиваването им на мястото на изпълнение на задачата е възприето от обитатели на адреса, осъществен е запис при пряка видимост от заснемания обект, не е извършен пълен и всеобхватен доклад за изпълнение на задачата, като е затаено обстоятелството, че са налице съмнения за това, че лицето, чието жилище е заснемано ги е видяло при изпълнение на задачата, както и че всички тези обстоятелства са станали известни на средствата за масово осведомяване и се е отразило негативно на авторитета на МВР. Тези действия, обобщени в пет пункта, дисциплинарно разследващият орган е приел, че представляват нарушение на т. 46 от ЕК. По време на дисциплинарното производство Павел Ангелов прави и доказателствени искания - искане рег. № Я-9465/11.04.2014 г. (л. 34). Павел Георгиев Ангелов е запознат с изготвената обобщена справка на 15.04.2014 г. (л. 31) и депозира възражения по нея на основание чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР (отм.) на 16.04.2014 г. (л. 32). Върху възражението рег. № Я-9957/16.04.2014 г. (л. 32) е поставена резолюция: "запознат" с дата 12.05.2014 г., която според становището по същество на ответната страна е подписана от министърът на вътрешните работи. С оглед на резултатите от проведеното дисциплинарно производство дисциплинарно разследващият орган в становище рег. № У-49571/22.04.2014 г. (л. 14-22) предлага на министъра на вътрешните работи на Павел Георгиев Ангелов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Министърът на вътрешните работи възприема становището на дисциплинарно разследващият орган и издава оспорената заповед № К-4077/12.05.2014 г. По делото няма категорични данни относно датата, на която доказателствата, събрани в хода на административното производство, са получени в Министерството на вътрешните работи, поради нечетливото в тази част копие на становището рег. № У-49571/22.04.2014 г. (л. 14). На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Оспорената Заповед № К-4077/12.05.2014 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.) е компетентен да налага всички наказания по чл. 226 от ЗМВР (отм.) за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ. Павел Георгиев Ангелов е служител категория Г и не е назначен с указ, а наложеното му наказание-уволнение е предвидено в чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР (отм.). Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство. Не се спори, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № К-2839/20.03.2014 г., издадена от компетентен по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган - министърът на вътрешните работи, като е подписана от Йордан Грамов по силата на заповед за заместване № Iз-493/12.03.2014 г. Жалбоподателят твърди, че дисциплинарното производство е образувано за установяване извършването на едно нарушение, а наказанието му е наложено за друго. Действително повод за образуване на дисциплинарното производство е предложение вх. № ЯЕ-19427/19.03.2014 г. по описа на МВР, рег. № Я-6484/19.03.2014 г. по описа на ОДМВР-Велико Търново, така както е описано в цитираната заповед от 20.03.2014 г. (л. 38), според което Павел Ангелов е извършил неправомерни действия по заснемане на определена за проникване кооперация, но видно от съдържанието на същата заповед в т. 5 е разпоредено при постъпване на данни за извършени от инспектор Павел Ангелов и на други нарушения назначената комисия да ги разследва и квалифицира съобразно събраните доказателства. Дисциплинарно разследващият орган. В хода на производството, дисциплинарно разследващият орган е формирал извод, че нарушението на Павел Ангелов се изразява не в самото заснемане на определената сграда, защото това действие му е наредено и поставено като задача от негов началник, а други действия, описани в пет пункта, включително и изразяващи се в липсата на пълен и всеобхватен доклад за изпълнението на задачата, като е затаил обстоятелството, че е имал съмнение за това, че е бил видян по време на изпълнението й, което е станало достояние на широк кръг лица чрез средствата за масово осведомяване и е допринесло за формиране на негативен облик на МВР. В обобщената справка е посочено, че всички тези действия на Павел Ангелов представляват нарушение на т. 46 от ЕК. С изводите на дисциплинарно разследващия орган служителят е запознат на 15.04.2014 г. чрез обобщената справка рег. № У-47755/14.04.2015 г. (л. 23-31) и се е възползва на 16.04.2014 г. от предоставената му възможност да направи обяснения и възражения (л. 32). Тези възражения следва да бъдат разглеждани като такива по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР (отм.), независимо, че са адресирани до министъра на вътрешните работи, защото са дадени по повод обобщената справка и в дадения 24-часов срок. В това възражение са изложени аргументи за неправилност на констатациите в обобщената справка и са направени доказателствени искания. Тези възражения следва да бъдат разглеждани като такива по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР (отм.) и защото наведените допълнителни аргументи са обсъдени от дисциплинарно разследващият орган в становището рег. № У-49571/22.04.2014 г. (л. 14-22), а направените доказателствени искания са съобразени и също обсъдени от този орган (л. 22). С това становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност за действия на Павел Ангелов, описани в пет пункта, представляващи нарушение на т. 46 от ЕК, е приключила работата на дисциплинарно разследващия орган, съобразно чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) и материалите са изпратени в МВР. По делото няма достоверни данни относно датата на постъпването на материалите в МВР, което в конкретния случай не е от съществено правно значение относно сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност с оглед датата, на която се твърди, че е извършено нарушение и извършваните действия в дисциплинарното производство. Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В конкретния случай нарушението, за което е наложено наказанието е извършено на 13.03.2014 г., а обжалваната заповед е издадена на 12.05.2014 г., поради което следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на процедурата от гледна точка спазване на сроковете за нейното провеждане, независимо на коя дата дисциплинарно наказващият орган е узнал за извършеното нарушение. Според чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото са представени две сведения, едно искане и едно възражение, изготвени и подписани от Павел Ангелов по време на дисциплинарното производство, преди изготвяне на окончателното становище на дисциплинарно разследващия орган. Върху писменото сведение от 31.03.2014 г. (л. 96) и върху възражението от 16.4.2014 г. (л. 32) има поставена резолюция "запознат" с дата 12.05.2014 г. без да е обозначено името и длъжността на лицето, чийто подпис е положен. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 91 от 18.11.2011 г., в сила от 18.11.2011 г., наказващият орган приема с резолюция даденото от провинилия се държавен служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на органа. Сведенията от 31.03.2014 г. и възражението от 16.04.2014 г. са в свободен и видимо различен текст, от което може да се направи извод, че не са изготвени по образец, който трябва да е утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи на основание § 4 от преходните и заключителни разпоредби на цитираната инструкция. Дори и да се приеме, че тази резолюция е подписана от министъра на вътрешните работи без да е спазена стриктно издадената от него инструкция, то това "приемане на писмени обяснения и възражения", както е посочено в оспорената заповед, представлява изключително формално спазване на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.), което не отговаря на действителното съдържание на разпоредбата. Писмено сведение е изготвено от наказаният служител в много начална фаза на дисциплинарното производство, преди да бъде запознат с установените нарушения, които в конкретния случая са и различни от посочените в заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Това писмено сведение е адресирано до дисциплинарно разследващия орган, а не до дисциплинарно наказващия орган. Възражението от 16.04.2014 г. е адресирано до министъра на вътрешните работи (л. 32), но в него са направени доказателствени искания, които са възприети и съобразени от дисциплинарно разследващият орган. Това възражение следва да бъде разглеждано като подадено в изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР (отм.), а не на писмено обяснение по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Този извод следва от времето и обстоятелствата, при които е направено, неговото съдържание, породените от него последици - възприето и съобразено от дисциплинарно разследващият органа. Дори и да се приеме за доказан факта, че с него е запознат дисциплинарно наказващият орган, за което няма категорични доказателства поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813 от 04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, не може да се приеме, че е налице точно спазване на закона. Разпоредбата детайлизира задължението на дисциплинарно наказващия орган по чл. 229, ал. 1 ЗМВР и чл. 245, ал. 1 ППЗМВР, преди да вземе решение дали да наложи дисциплинарно наказание, или да приключи преписката, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, както и да се запознае и оцени събраните доказателства. Тази дейност на дисциплинарно наказващият орган е различна от дейността на дисциплинарно разследващият орган, който събира доказателствата в производството и дава своето становище по тях. В правомощията на дисциплинарно наказващият орган е да прецени събраните доказателства, а след като изслуша или приеме обясненията и възраженията на служителя, да определи вида и размера на дисциплинарните наказания като се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не е достатъчно в заповедта да бъде посочено, че тези действия са извършени, а е необходимо от данните по преписката да се установи по категоричен начин, че са извършени. По делото не са представени доказателства, а и няма твърдения, че Павел Ангелов е поканен от министърът на вътрешните работи да бъде изслушан или да даде обяснения преди да му бъде наложено наказанието, за да е приложимо последното предложение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е изпълнено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Дори ако се приеме, че резолюцията "запознат" от 12.05.2014 г. върху сведение и възражение в свободен текст е на министъра на вътрешните работи, то по този начин в нарушение на Инструкция № Iз-2813 от 04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е постигнато само формално спазване на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила в конкретния случай не са съществени, доколкото правото на защита на наказания служител е реализирано в пълна степен и неговото становище по всички поставени проблеми очевидно е достигнало до издателя на оспорената заповед. От съществено правно значение за спора е изводът на настоящия съдебен състав, че Павел Ангелов не е извършил деянието, за което е наказан. Според атакуваната заповед Павел Ангелов, след изпълнение на заповед за времето от 13,40 часа до 14,00 часа на 13.03.2014 г. да заснеме с видеокамера определена за провеждане на специализирана полицейска операция жилищна сграда в гр. Лясковец на ул. "Капитан дядо Никола" № 12, етаж първи, в която живее Петко Савов Петков - притежаващ огнестрелни оръжия без да има за това надлежно разрешение, не е докладвал на възложилия му задачата главен инспектор Михайлов за наличието на съмнения, че едно конкретно лице, което обитава заснеманата жилищната сграда, го е видяло по време на изпълнение на задачата. От събраните по делото доказателства, представляващи част от дисциплинарното производство, се установява, че на 13.03.2014 г. около 9 часа, в присъствието и на други служители на ОДМВР-Велико Търново, главен инспектор Калоян Михайлов е възложил на Павел Ангелов задача да извърши видеозаснемане на жилищна сграда като се действа "изключително конспиративно и предпазливо". Този факт е категорично установен от сведенията на множество преки свидетели (л. 87, л. 91, л. 97, л. 98). Установено е и обстоятелството, че Павел Ангелов е запознат със съдържанието на ЕК - протокол от 9.03.2011 г. (л. 205) и в този смисъл са неоснователни поддържаните от него оплаквания по време на дисциплинарното производство. Малко преди 15 часа на същия ден Павел Ангелов се е явил пред Калоян Михайлов, докладвал устно за изпълнение на задачата и е предоставил достъп до заснетия материал чрез поставяне на видеофайл от виедозаписа на служебния му компютър, след което го е уведомил и за директорията, където е запомнен. Тези факти се установяват от сведенията и писмените обяснения на Калоян Михайлов (л. 91 и л. 81), както и от обясненията на наказания служител. Конкретното съдържание и обем на устния доклад за изпълнение на поставената задача не може да бъде установен, но е налице съвпадение между информацията, предоставяна от Павел Ангелов и Калоян Михайлов, че не е обсъждан изрично устно въпроса как е преминало изпълнението на задачата, включително и относно обстоятелството дали е налице "съмнение", че тя не е останала незабелязана от обитателите на заснетото жилище. Не е обсъждан и въпроса дали лично е изпълнена задачата и настъпили ли са усложнения по време на изпълнението й, но този проблем не е част от фактическото основание за издаване на обжалваната заповед, респективно не следва да бъде предмет на доказване и в настоящото производство. За случая от съществено значение е безспорно установеното обстоятелство, че заснетият видеоматериал е предоставен на възложилия задачата за неговото изготвяне малко преди 15 часа в деня на поставяне на задачата. Обстоятелството, че главен инспектор Калоян Михайлов е получил на служебния си компютър пълен запис, отразяващ на практика и изпълнението на поставената от него задача, се установява и от последващите му действия за използване на този материал, удостоверени от множество различни служители (сведения и докладни записки на л. 55, л. 56, л. 58, л. 60, л. 72, л. 74 и л. 75). По отношение обстоятелството дали при изпълнение на поставената му задача Павел Ангелов и неговия колега са били забелязани от обитателите на жилищната сграда, както и дали те са узнали, че са "разкрити" или най-малко у тях е възникнало съмнение за това, са събрани доказателства в хода на дисциплинарното производство - сведение рег. № Я-6527/02.04.2014 г. (л. 65-69), сведение рег. № Я-6528/02.04.2014 г. (л. 89-90), дадени от служители в УП-Лясковец при РУП-Горна Оряховица, които са присъствали в непосредствена близост по място и време на и след изпълнение на задачата, възложена на Павел Ангелов. За същите факти са депозирани и обяснения от живуща на адреса жена (л. 114), обяснения от същото лице (л. 115 и сл.), както и протокол от изслушване на друг служител рег. № Я-7737/02.04.2014 г. (л. 207). Информацията, предоставена от тези две лица не може да бъде възприета за изцяло като достоверна поради наличието на предубеденост и лична заинтересованост у лицата, които я дават, а и наличието на съществена доза недостоверност и използване на данни, които е възможно да са получени на по-късен етап спрямо събитията, за които се отнася. От подробните и непротиворечиви сведения на непосредствени и непредубедени очевидци - служителите на УП-Лясковец, както и от обясненията на наказания служител и неговия колега-служител в МВР, с който заедно са изпълнявали поставената задача, може да се приеме за установено, че след получаване на задачата Павел Ангелов и неговия колега са се преоблекли в цивилни дрехи, взели са личната видеокамера на жалбоподателя и са се придвижили до гр. Лясковец със служебен автомобил, който не е маркиран и за което е бил уведомен зам. директора на ОДМВР. За извършения транспорт е заверена пътна книжка (л. 198 и сл.). Към 13 часа двамата служители на МВР са пристигнали в гр. Лясковец и са спрели лекия автомобил на сравнително отдалечено от обекта на заснемане място, след което Павел Ангелов е пристъпил към заснемане, стремейки се да остане незабелязан, но в един момент е подал знак към придружаващия го служител, че следва да напуснат кооперацията и са се прикрили под козирката на терасата на първия етаж. Според другият служител на МВР причина за това поведение са опасенията на Павел Ангелов, че едно от пердетата в заснеманото жилище е помръднало и е възможно да бъдат видени. Този факт се отрича от жалбоподателят, но следва да бъде приет за доказан от сведенията на двамата униформени служители, които възпроизвеждат поведение и разговори, които имат логическо обяснение само във връзка с факта, че Павел Ангелов е преценил опасност от разкриване на извършваното от него заснемане. В същия смисъл, но доста по-уклончиво са и устните обяснения на другия служител, дадени по време на изслушването му в друго дисциплинарно производство, които са приобщени (л. 208). След това двамата служители прескочили оградата на близкото училище, продължили заснемането на обекта и провели разговор с униформен служител на МВР, който охранявал училището и разбрали, че на него му е разпоредено да не допуска децата да преминават близо до заснемания обект. Тримата служители на МВР установили, че не е изпълнена в цялост поставената задача по заснемане на обекта и по конкретно на входната врата, след което взели решение това да се извърши от униформеният служител, чието присъствие е публично и известно на обитателите на обекта и няма да събуди подозрение, защото между тях има установени отношения на доверие. Униформеният служител довършил видеозаснемането, като междувременно дори опитал да осъществи контакт с обитателите на заснемания обект, но не успял да проведе ефективен вербален контакт. Тези действия и начина на изпълнение на задачата са споделени и с друг униформен служител на МВР, който се е присъединил към тримата по-късно, но също в изпълнение на поставена му задача по опазване на обществения ред. От описаните действия, които се установяват непротиворечиво от четирима служители на МВР, може да се приеме, че Павел Ангелов се е опитал максимално незабелязано да изпълни поставената му задача, но по време на реализация на тази оперативна дейност е констатирал, че на мястото се намира униформен служител на МВР, който го е забелязал поради естеството на поставената му задача по охрана на обект, намиращ се в непосредствена близост. При това положение и с оглед опасенията на Павел Ангелов, че е възможно да бъдат забелязани и от обитателите на обекта, изпълнението на задачата е довършено от униформеният служител. Тези действия, включително и "помръдването на перде" са възприети от дисциплинарно разследващият орган и при преглед на заснетия видеоматериал, което е предоставен на възложилият задачата веднага след изпълнението. Следователно всички тези обстоятелства по изпълнение на задачата са предоставени като информация чрез запис на създадения видеофайл на твърдия диск на служебния компютър на лицето, което е възложило задачата за създаването му. В този смисъл липсата на подробен и пълен устен рапорт не следва да бъде разглеждана като нарушение на т. 46 от ЕК, според която държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи. Най-пълен, точен и обективен отчет пред ръководителя, поставил задачата, представлява предоставянето на достъп чрез посочване на директорията в служебния компютър до съхранения на нея видеозапис на изпълнението на цялата задача. Този отчет може да бъде определен като обективен, за разлика от споделянето на възникнало съмнение по време на изпълнение на задачата, което е чисто субективно възприятие по своята същност. В конкретния случай независимо, че следва да се приеме за доказано наличието на "породено обосновано съмнение" у Павел Ангелов, което се отрича от него, то с оглед цялостния анализ на възлагането и изпълнението на задачата, следва да бъде разглеждано като незначителен елемент от нея. Съмнението е за това, че е възможно да е забелязано присъствието му, но не от определено конкретно лице. Нарушението, за което е наложено атакуваното наказание се изразява в това, че Павел Ангелов "не е докладвал на възложилия му задачата главен инспектор Михайлов за наличието на съмнения, че Петко Петков, който обитава заснеманата жилищната сграда, го е видял да снима жилищната сграда". Павел Ангелов се е усъмнил, че е бил забелязан, но в никакъв случай не е възможно да се приеме от събраните доказателства, че той се е усъмнил, че е видян именно от Петко Петков. Самият факт, че на мястото на изпълнението на задачата на същия ден, а и на предходния, са се намирали униформени служители на МВР, които са изпълнявали задача по явна охрана и наблюдение, изключва идеята за необходимост от "изключително конспиративно и предпазливо" присъствие на същото място на други служители на МВР. Тези обстоятелства не може да не са били преценени от наказаният служител, който видно от кадровата му справка притежава изключително голям професионален опит именно в областта на "прикрито наблюдение", като не само е присъствал на международни обучения по тази и свързани с нея теми, но е и сам е провеждал такова обучение (л. 129). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят Павел Ангелов не е допуснал нарушение на т. 46 от ЕК, защото е предоставил максимално точен и обективен отчет на своя ръководител, независимо, че не е споделил породените у него съмнения, поради които е предприел и промяна на тактиката при изпълнение на задачата си. В обжалваната заповед не е посочено като нарушение поведението на служителя, описано като т. 2 и т. 3 от становището рег. № У-49571/22.04.2014 г. на дисциплинарно разследващия орган (л. 20), поради което и не следва да бъде подлагано на отделен анализ. Нарушението, за което е наложено атакуваното наказание се изразява само в това, че Павел Ангелов "не е докладвал на възложилия му задачата главен инспектор Михайлов за наличието на съмнения, че лицето, което обитава заснеманата жилищната сграда, го е видял да снима жилищната сграда", което не може да бъде прието като изискване по т. 46 от ЕК. Допълнително следва да бъде посочено, че това поведение - липсата на доклад за наличие на съмнения, дори и да бъде възприето като нарушение на т. 46 от ЕК не може да бъде определено като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Това поведение ако се приеме, че представлява нарушение следва да бъде определено като такова, за което би могло да се наложи само дисциплинарно наказание "порицание" по аргумент от разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.). В ППЗМВР (отм.) законодателят е направил разграничение между "нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР" - чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) и "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата" - чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). В тези отделни хипотези законодателят е определил и вида на наказанието, което може да бъде наложено - в първия случай - порицание, а във втория - уволнение. В случая, дори ако се приеме, че е извършено нарушение по т. 46 от ЕК като еднократен акт между подчинен и негов ръководител, то това не би представлявало такова деяние, което е несъвместимо с етичните правила и е уронило престижа на службата. Несъвместими с етичните правила са такива деяния, които характеризират служителя, който ги е извършил като "неподходящ по етични/морални съображения" за работа като държавен служител, а не просто допускане на неперфектност в работата. Допълнително, за да е допустимо налагането на най-тежкото наказание деянието трябва да е довело до уронване престижа на службата - чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) като последица от нарушението. Съдебната практика е възприела по тълкувателен път какво следва да се включва в понятието "уронване престижа на службата", а именно такова поведение на държавния служител в МВР, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Следователно при всички случаи деянията трябва да са имат проявление извън служебните взаимоотношения и институцията, която представлява служителя, за да предизвикват негативна реакция на обществото. В настоящия случай отношенията, свързани с отчета се развиват само между Павел Ангелов и неговия ръководител, а не излизат извън рамките на службата. По делото няма твърдения и доказателства, че разпространяването на данни от специализираната полицейска операция чрез средствата за масова информация е инициирано от наказаният служител, осъществено не по негово желание или е било в негов контрол да го предотврати. В този смисъл и събраните в дисциплинарното производство извлечения от електронни и печатни медии не могат да установят факти, които да бъдат определени като доказващи виновно поведение на жалбоподателя за уронване престижа на службата. Изложените съображения следва да бъдат взети предвид и при съобразяване наличието на нарушение и на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.) при издаване на обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Липсват доказателства при определяне вида и размера на наказанието да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици, формата на вината, както и цялостното поведение на служителя по време на службата. Обстоятелството, че в текста на атакуваната заповед е възпроизведена хипотезата на правната норма не означава, че посочените в нея факти са действително осъществени. В конкретния случай министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган не е възприел изцяло становището на дисциплинарно разследващия орган и е приел, че нарушението се изразява само в една част от посочените в пет отделни пункта деяния. Този подход е напълно допустим, но в тази ситуация е необходимо дисциплинарно наказващият орган да изложи съображения защо при отпадане на останалите констатирани нарушения определя същото по вид и тежест наказание. В случая подобно обсъждане, различно от съдържащото се в становището на дисциплинарно разследващия орган, липсва. В оспорената заповед, а и в становището, липсва анализ на настъпилите последици от деянието, респективно доколко публично известните крайно необратими последици са в пряка причинна връзка именно с поведението на наказания служител. От данните по делото не става ясно как е съобразено цялостното поведение на служителя по време на службата при положение, че кадровата му справка, съдържа крайно положително становище за притежаваните от него професионални качества и умения, които са придобити по време на продължителен стаж и обучение. В оспорената заповед не е отчетена и вече посочената от настоящият съдебен състав разлика в разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), нормативно определящи вида на наказанието в отделните хипотези, при което неправилно е прието, че е налице тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но противоречи на материалния закон поради липса на посочените в него фактически и правни основания. При провеждане на дисциплинарното производство са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, които в конкретния случай не могат да бъдат определени като съществени. Жалбоподателят не излага нарочни подробни оплаквания относно твърденията, че обжалваната заповед противоречи и на целта на закона, като не са събрани и доказателства в подкрепа на тези доводи. По водене на делото Павел Георгиев Ангелов е направил разноски в размер на 360 лв., поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, МВР му ги дължи. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, пето отделение