Решение № 8432 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10893/2013 г.

Решение № 8432 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10893/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град София обжалва решение № 4640 от 09.07.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 6021/2012 г., с което е отменен издаденият на "МАН - Йордан Йорданов" ЕООД ревизионен акт № 2141110155/14.11.2011 на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 1059/07.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град София /понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за противоречие на изводите на съда за реалност на доставките на гориво от "Тенакс 99" ООД с доказателствата по делото, по следните съображения: по делото не е установено качеството посредник на издателя на фактурите съгласно чл. 49 от ТЗ, не е доказана материална и техническа обезпеченост на доставчика и възможността му да съхранява и предостави на получателя процесното гориво, от представени договори за наем не се установява ползването и експлоатация на бензиностанция в гр. София, ул. Бойчо Бойчев, не са представени декларации за съответствие по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за изискванията на качество на течните горива, условията, редът и начина на техния контрол и не е доказано плащането по фактурите. Искането е за отмяна на решението. В зависимост от изхода на спора претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - МАН - Йордан Йорданов ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на "МАН - Йордан Йорданов" ЕООД са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказ на правото на данъчен кредит в размер на 19 038.97 лева и лихви в размер на 8 914.23 лева по фактури, издадени от Тенакс 99 ООД за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2007 г. и м. 04.2008 г., както и корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 9 271.14 лева и съответните лихви в размер на 3 678.69 лева за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г. За да отмени ревизионния акт, административният съд е приел, че необосновано органите по приходите са се позовали на издадения на Тенакс 99 ООД ревизионен акт, с който в резултат на извършена ревизия по ЗДДС за периода 23.02.2003 г. - 30.09.3008 г. е констатирано, че няма безусловни данни дружеството - доставчик да е извършвало облагаеми доставки и е определена нулева данъчна основа на декларираните продажби, като начисления ДДС е определен като дължим, на основание чл. 85 от ЗДДС. При установени редовни счетоводни записвания и наличието на приемо - предавателни протоколи, както и на доказателства за частично плащане по доставките и такива за извършени предходни доставки, съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит е незаконосъобразен. Решението е правилно постановено. По ЗДДС: По силата на чл. 68 и сл. от ЗДДС основният правопораждащ юридически факт за правото на приспадане е действителното осъществяване на доставките. При доставките на стоки доказването на този факт изисква установяване на прехвърляне на правото на собственост по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно правото на разпореждане върху материална вещ като собственик съгласно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Към момента на прехвърляне на правото на собственост, по силата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС настъпва данъчно събитие и данъкът става изискуем. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС с изискуемостта на данъка възниква и правото на данъчен кредит. Според тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в преюдициалните заключение на СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в извършваната от задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от решение по дело С-285/11/. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, данъчнозадълженото лице, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност. В конкретния случай изводите на административния съд, че са доказани предпоставките за възникване на правото данъчен кредит се подкрепят от събраните по делото по доказателства. Правилно съдът е констатирал, че ревизионният акт е мотивиран основно с извършената от органите по приходите корекция в декларираните от прекия доставчик продажби за процесните периоди и в съответствие със задължението си по чл. 160, ал. 2 във връзка с ал. 4 от ДОПК е извършил цялостна проверка за законосъобразност на ревизионния акт. От съвкупната преценка на доказателствата по делото правилно е прието, че реалността на доставките на стоки е установена. Предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка е удостоверено с преки доказателства - приемо - предавателни протоколи. Тези частни свидетелстващи документи не са оспорени по предвидения процесуален ред, поради което правилно са ценени като годно доказателство за индивидуализиране на стоката съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Към приемо - предавателните протоколи са представени доказателства за транспорт на гориво, с превозвач Транс ойл ЕООД, въз основа на договор от 01.08.2007 г., сключен с Тенакс 99 ЕООД, осъществен със собствено превозно средство рег. № СА 6351 КК съгласно представеното свидетелство за регистрация на МПС. Получател по товарителниците е Ман-Йордан Йорданов, а мястото на получаване на стоките е с. Лозен, където е и седалището му. Като място на натоварване е посочено "б. Канада - София" за доставките, извършени в данъчни периоди м. 10, м. 11. и м. 12.2007 г. и от с. Драгичево във връзка с доставката по фактура № 200/25.04.2008 г., които бази кореспондират с представените по делото договори за наем, сключени от Тенакс ойл ЕООД за наем на бензиностанция в гр. София и от Тенакс 99 ЕООД - в с. Драгичево. Превозеното количество съответства на фактурираното. Приетото по делото заключение /основно и допълнително/ на съдебно - счетоводната експертиза /ССЕ/ е установило, че доставките са отразени в счетоводството на страните и в отчетните им регистри по ЗДДС, по време, което съответства на предаването на стоката. Въз основа на представения по делото аналитичен регистър на счетоводна сметка 304 "Стоки" на Тенакс 99 ООД, вещото лице е установило, че стоки от вида на фактурираните - дизелово гориво, са заприходени като материален запас, преди да бъдат продадени на ревизираното лице в резултат на предходни доставки от "Ромпетрол България" АД и "Адмирал Ойл" ЕООД. В хода на процесната ревизията, която е повторна, в изпълнение на указанията на решаващия орган, органите по приходите са извършили насрещни проверки на предходните доставчици, които са потвърдили доставките на горива към Тенакс 99 ЕООД и са представили доказателства за извършването им. От допълнителното заключение на ССЕ е установено, че получените от ревизираното дружество стоки са отразени по счетоводна сметка 302/3 Материали. При ревизията е констатирано, че МАН - Йордан Йорданов също разполага с цистерна за съхранение на горива, както и че извършва търговия с горива. Освен това не е спорно, че дружеството извършва и транспортни услуги по силата на Лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 393, издаден от Министерство на транспорта, като разполага със собствени превозни средства. При така установените факти правилно съдът е приел, че условията за признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури са доказани - стоката е доставена и е използвана в облагаемата дейност на ревизираното лице, поради което са изпълнение изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в счетоводството на ревизираното дружество не са отчетени покупките на процесните горива. Действително основното заключение на ССЕ не е дало отговор на този въпрос, но допълнителното заключение на ССЕ е констатирало осчетоводяването на горивото по сметка 302/3 "Материали" от МАН - Йордан Йорданов. Неоснователно касаторът се позовава на липсата на складове за съхранение на горивото от страна на прекия доставчик и на свързаното с него лице Тенакс Ойл ООД. Видно от фактическите констатации в приложения по делото ревизионен акт № 20001101268/12.09.2011 г. издаден на Тенакс 99 ЕООД, който е относим към ревизираните периоди на м. 11.2007 г., м. 12.2007 г. и м. 04.2008 г. - от началото на 2007 г. дружеството купува гориво на едро от изброени доставчици, сред които и Адмирал ойл ЕООД и без да го складира, го продава на едро на бензиностанции, една от които на свързано лице - Тенакс ойл ООД и на дребно в бензиностанция под наем в с. Драгичево. Видно от мотивите на ревизионния акт, ревизията на доставчика е извършена, в офиса на дружеството, находящ се в гр. София, ж. к. Овча купел бл. 43, вх. В, ателие 3, след надлежна проверка на всички предоставени документи от счетоводството му, банкови извлечения, договори и др. /стр. 15 от РА/. Тези констатации за доставчика се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства - договор за наем от 01.03.2008 г., сключен от Тенакс 99 ЕООД за бензиностанцията в с. Драгичево, относим към доставките в данъчен период м. 04.2008 г. и договор за наем от 01.07.2007 г. и кореспондират с останалите доказателства за транспорт на стоките. Наличието на частично плащане по фактурите само по себе си не е основание за отказ на правото на данъчен кредит. При горните доказателства за предаване, транспорт и получаване на дизелово гориво между страните по пряката доставка и счетоводното му отразяване, отсъствието на декларации за съответствие по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, само по себе си не може да обоснове извод за липса на реални доставки. За пълнота е необходимо да се посочи, че съдът неправилно е квалифицирал правоотношенията между Тенакс 99 ЕООД и МАН-Йордан Йорданов ЕООД като посреднически. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба за липса на данни и доказателства по делото, че при осъществяване на процесните доставки, прекият доставчик е действал като посредник по смисъла на чл. 49 от ТЗ. Установената по делото фактическа обстановка сочи на доставки на стоки, осъществени в изпълнение на договор за покупко - продажба, а не на посредничество. Предвид наличието на доказателства за изпълнение на доставките, неправилната правна квалификация на облигационното правоотношение не променя крайните изводи на административния съд по приложението на материалния закон. По ЗКПО: Съдът е отменил ревизионния акт и в частта относно установените задължения за корпоративен данък и съответните лихви за 2007 г. и 2008 г. Мотивите решението в тази част са обвързани с изводите относно реалността на спорните доставки. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази част. Касаторът се позовава на доводите си за липсата на реалност на доставките и на това основание релевира необоснованост на съдебния акт и в тази част. Предвид доказаната реалност на доставките, правилно съдът е отменил установените задължения за корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. тъй като не са налице условията по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат. Данъчната регулация за процесните периоди е извършена въз основа на фактическите констатации за отчитане на процесните фактури в счетоводството на ревизираното лице - приходите от продажби на горива по сметка 702 "Приходи от продажби на стоки" и по сметка 601 "Разходи за материали" при изписването на гориво за собствени нужди /транспортна дейност/. В резултат на тези констатации е извършено увеличение на финансовия резултат за 2007 със сумата от 80 806.15 лева и за 2008 г. е извършено увеличение със сумата от 101 032.89 лева и е определен допълнително корпоративен данък съответно за 2007 г. - 6 418.43 лева и съответните лихви и за 2008 г. - 3 114.89 лева и съответните лихви. С оглед установените факти в частта по ЗДДС, правилно съдът е отменил ревизионния акт и в частта на установените задължения по ЗКПО. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице касационно основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,