Решение № 3281 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2011 г.

Решение № 3281 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еколес 2005" ЕООД - гр. Стражица срещу решение № 161/20.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1066/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 04001002040/21.09.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 479/25.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 4 139,20 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Лес инвест 2007" ЕООД за продажба на дървесина; непризнато сторниране на ДДС в размер на 8 126,57 лв. по кредитно известие (КИ) № 90/31.07.2007 г., издадено на "Емос" ЕООД, респ. начислен ДДС по фактура № 122/22.10.2007 г. в същия размер, както и неизвършена корекция по подадено уведомление от дружеството по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС с приложени към него СД за данъчни периоди на месеците юли, септември, октомври, ноември и декември 2007 г. и януари 2008 г., в които са включени пропуснати при първоначално деклариране данъчни документи. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, макар че в голямата си част оплакванията са насочени не към съдебното решение, а против действията и констатациите на приходните органи. Съображенията, обосноваващи оплакванията за неправилност на решението са изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор, депозиран по делото я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 354 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила като правилно съдебното решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Еколес инвест 2005" ЕООД срещу РА № 04001002040/21.09.2010 г. първоинстанционният съд е приел следното: За отказания данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадени от "Лес инвест 2007" ЕООД за данъчен период месец март 2008 г. в размер на 4 139,20 лв. административният съд е приел, че след като не е доказана реалността на доставките на дървесина по смисъла на чл. 6 ЗДДС, то за получателя по фактурите не може да възникне правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Според съда законосъобразни са констатациите на приходните органи, че не са представени доказателства за прехвърляне правото на собственост. Според съда издаването на фактури и осчетоводяването им не доказват дали процесната стока е била разполагаема към момента на издаването на фактурите при доставчика, както и дали е извършено фактическото предаване на тази стока. За издаденото от жалбоподателя КИ № 90/31.07.2007 г., издадено на "Емос" ЕООД, респ. начислен ДДС по фактура № 122/22.10.2007 г. в същия размер, първоинстанционният съд е приел, че правилно не е признато от приходните органи. Съдът, както и приходните органи са се позовали на писменото обяснение, дадено пред ревизията от управителя на "Емос" ЕООД, който е пояснил, че нито КИ, нито фактурата са отразени в дневниците му за покупки и такива не се намират в дружеството му. Според това обяснение, че в процесното КИ са отразени суми по произволно избрани фактури с цел да принуди "Емос" ЕООД да заплати посочените суми на жалбоподателя. Според съда КИ не може да се признае, нито сторнирането на ДДС по него, тъй като то не отговаря на необходимите по чл. 115, ал. 1 ЗДДС реквизити, нито то е отразено в дневниците за продажби на жалбоподателя. Относно уведомлението, което данъчно задълженото лице е предявило пред приходните органи за корекции, първоинстанционният съд е счел, че не са спазени изискванията на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС, тъй като самата норма предпоставя изискването отчетните документи да са неправилно отразени в регистрите. Пояснено е от решаващия съд, че неправилното отразяване може да засяга основата или данъка или периода, както и случаите, когато погрешно издадена фактура от данъчно задължено лице е отразена например в дневника за покупките или обратно - когато получена фактура е отразена в дневника за продажбите. Невключването изобщо на отчетен документ в регистрите според съда се третира от нормата на чл. 126, ал. 3, т. 1 ЗДДС, като грешката се поправя, като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, в който грешката е установена, а не за периодите, през които коригираните документи са издадени. Обжалваното решение е правилно постановено. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит основно изискване на ЗДДС е наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 25 ЗДДС - прехвърляне правото на собственост върху стоката. В процесния случай нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за реално осъществяване предмета на доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Лес инвест 2007" ЕООД - доставки на дървесина. Осчетоводяването на фактурите при доставчика не е достатъчно, за да възникне правото на данъчен кредит, поради което при неустановена реалност на доставките правилно правото на данъчен кредит не е възникнало на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Относно оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че данъчното предимство е отнето при доставчика, то е неоснователно и не намира опора в закона. Понятието данъчно предимство беше създадено с разпоредбата на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.), но тази разпоредба не е приложимо право при действието на ЗДДС в сила от 01.01.2007 г., поради което няма задължение нито ревизията, нито съда да изследва наличие на отнето данъчно предимство. Относно непризнатото сторниране на ДДС по кредитното известие, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че процесното известие не е било счетоводно отразено нито от касатора, нито от "Емос" ЕООД, на когото било издадено. Освен това в него не е посочено към коя фактура се издава, което е едно от изискванията, регламентирани в чл. 115, ал. 4, т. 1 ЗДДС, нито по т. 2 - основание за издаване на известието. В този смисъл са и обясненията на управителя на "Емос" ЕООД, че КИ е издадено към произволни фактури, което правилно е прието от първоинстанционния съд, че е недопустимо. Относно дължимостта на ДДС, законосъобразен е извода на съда, че той е дължим на основание чл. 85 ЗДДС, тъй като тази разпоредба задължава с посочения данък всяко лице, което го посочи във фактура, поради което тази разпоредба е създадена с цел да защити фиска, поради което данъчното задължение по фактурата не може да отпадне само поради факта, че получателят по нея няма право да го приспадне. Относно подаденото от касатора уведомление до приходната администрация на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС решаващият съд също е направил законосъобразни изводи, че законът изисква при неправилно отразени документи в регистрите, което да засяга данъчната основа или данъка, или периода, докато невключването на отчетен документ в регистрите попада под хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 1 ЗДДС, според която неотразеният документ следва да се включи в отчетните регистри за периода, през който е установена грешката, а не за периодите, през които както е в процесния случай съответните справки-декларации са издадени. Както се посочи по-горе в голямата си част касационната жалба е насочена срещу действията на приходните органи, а не срещу съдебното решение на първоинстанционния съд, а касационната инстанция се произнася само относно съдебното решение за да прецени правилността му или не. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е при адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,