Решение № 12704 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15180/2018 г.
ВАСIV отделение30.09.2019 г.докладчик т Аделина Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 453 от 15.11.2018 година по адм. дело № 648/2018 година на Административен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА Р. Стойков от [населено място], обл. [област], [адрес], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 100 /Сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12704 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15180/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Стойков против решение № 453 от 15.11.2018 година по адм. дело № 648/2018 г. на Административен съд – Велико Търново. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-6500/5410 от 9.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която е обективиран отказ за оторизиране на суми и изплащане на финансова помощ по подмярка 13. 1 "Компенсационни плащания в планински райони". Прави доводи за неправилност и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът правилно е установил липсата на подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане по подмярка 13. 1/НР1, както и че не се е възползвал от възможността да направи промени в заявлението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Р. Стойков против уведомително писмо изх. № 01-6500/5410 от 9.07.2018 г. в частта му, с която оторизираната сума по подмярка 13. 1 е 0 лева. То е издадено след влязло в сила отменително решение на административния съд, с което са дадени указания на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе с мотивиран акт по искането на Стойков за администриране и извършване на оторизация по подмярка 13. 1 "Компенсационни плащания в планинските райони". С новото уведомително писмо административният орган е отказал изцяло подпомагане за кампания 2015 година по подмярка 13. 1/НР1 с мотиви, че в подаденото заявление за подпомагане от 15.05.2015 г. не е отбелязано участие по подмярката. Посочено е, че уведомителното писмо съдържа само относимите и приложими таблици по заявените схеми/мерки за подпомагане. Направени са възражения, че актът е издаден при допуснати нарушения на административните правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че неотразяването на участие в конкретната подмярка се дължи на проблеми в ИСАК при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2015 г., както и неизпълнение на задължението на служителите в общинските служби по земеделие за съдействие при отстраняване на допуснатите непълноти. Административният орган е извършил проверки на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и е установил, че за кампания 2015 година Стойков не е заявил участие по подмярка 13. 1, като данните са сравнени с наличната информация в ИСАК, поради което на основание чл. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. оторизираната сума е в размер на 0 лева. При тези данни по делото, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа всички фактически и правни основания за това. Посочил е, че кандидатът е бил запознат с резултата от извършената проверка на въведените данни в Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане /СРКЗП/, която е част от ИСАК, като не е предприел никакви действия по коригирането им, въпреки предоставената възможност кандидатите да правят промени в заявленията за подпомагане. Приел е, че представените от жалбоподателя служебни бележки от общинските служби по земеделие не доказват обективна невъзможност за заявяване на подпомагане по подмярка 13. 1, тъй като има изрично разписан ред, който следва да се приложи при възникнали технически проблеми при въвеждане на данните по електронен път. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на акта в частта му, в която е обективиран отказ на ДФЗ за оторизирането на суми и изплащането на финансова помощ по подмярка 13. 1 и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че му е било ограничено правото да промени заявлението си за подпомагане, тъй като при извършване на автоматичните проверки не било отбелязано, че не е заявил парцелите, за които е поел петгодишен ангажимент по подмярка 13. 1/НР1. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /в приложимата редакция/, служителите в общинските служби по земеделие при въвеждане на данните по заявленията на кандидатите могат да стартират автоматизирани проверки на въведените данни в СРКЗП и да визуализират резултата от тях, който показва типа на установените грешки и несъответствия. Р. Стойков е подал заявление на 22.04.2015 г., което след приключване на обработка и контрол от ДФЗ е получило уникален идентификационен номер /УИН/ 04.28.0515/63101 от 15.05.2015 г. На кандидата е представен лист с резултати от автоматични проверки на въведените данни с последно стартиране от 15.05.2015 г., който е подписан лично от него и в който е отбелязано, че не е декларирал всички площи, за които има правно основание за ползване, като са изброени три парцела: ЕКАТТЕ Сливовица
с площ 18 ха; ЕКАТТЕ Джулюница
с площ 11. 81 ха и ЕКАТТЕ Мечово
с площ 4.97 ха. По делото обаче липсват данни кандидатът да е упражнил правото си по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 да направи промени в заявлението за подпомагане, като добави допълнително подмярката, по която е поел петгодишен ангажимент. Бездействието на Стойков не може да бъде вменено във вина на служителите на общинската служба, което да води до отмяна на административния акт поради нарушение на процесуални правила. Съгласно чл. 6 от Наредбата, служителите оказват помощ на кандидатите при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи, а не при заявяване на схемите и мерките, по които кандидатът иска подпомагане. Заявлението за регистрация и заявленията за подпомагане са два самостоятелни вида документи, между които следва да се прави разлика. Заявлението за регистрация се подава еднократно, с цел въвеждане на кандидата в регистъра на кандидатите за подпомагане и получава уникален регистрационен номер, с който участва във всички схеми и мерки за подпомагане по Общата селскостопанска политика /чл. 31, ал. 3 ЗПЗП/. Заявлението за подпомагане се подава през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане и съдържа лимитативно определени в чл. 3, ал. 1 от Наредбата реквизити. Един от тях са схемите и/или мерките, по които се иска подпомагане, поради което твърдението на касатора, че приоритет следва да има заявлението за регистрация е неоснователно. В чл. 41, ал. 1 ЗПЗП изрично е уредено, че за подпомагане по схемите може да кандидатства земеделски стопанин чрез подаване на заявление за подпомагане за съответната календарна година, по което Разплащателната агенция се произнася с административен акт след извършване на административни проверки /чл. 37, ал. 2 ЗПЗП/. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган е декларирал наличие на трудности при обработване на заявлението. Представените по делото служебни бележки са издадени от общинските служби по земеделие в гр. Лясковец и гр. Златарица, които не са орган по одобряване или отхвърляне на заявленията. В служебната бележка от ОСЗ-Златарица е декларирано, че БЗС-та в землището на с. Сливовица попадат в необлагодетелстван район за подпомагане по мярка НР1, която не е отразена в заявлението за подпомагане за 2015 г., а в бележката от ОСЗ-Лясковец е посочено, че мярката не е отразена в заявлението на Стойков поради трудност в програмата ИСАК и за това, че заявлението е обработвано от две и повече общински служби. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в чл. 10, ал. 3 от Наредба № 5 е разписан редът за приемане на заявления за подпомагане при невъзможност за въвеждане на данните в електронен вид, поради технически или други трудности. Разпоредбата предвижда, че при невъзможност, в присъствието на кандидата от СРКЗП му се разпечатва в два екземпляра талон, съдържащ: името му, неговия УРН, входящия номер на заявлението и датата на получаване на номера, като талоните се подписват от кандидата. Единият остава в кандидата, а другият в ОСЗ и се насрочват две дати за окончателното въвеждане на данните в СРКЗП. По делото няма данни да е приложена законоустановената процедура, поради което посоченото в служебната бележка не съставлява годно доказателство за наличие на проблем при въвеждането на заявлението за подпомагане. Още повече, че данните от заявлението са въведени в електронен вид, като единствено липсва отразяване за кандидатстване по подмярка 13. 1. От друга страна не намира основание и посоченото, че заявлението е обработено от две или повече общински служби, тъй като в чл. 9, ал. 1 от Наредбата е уредено, че заявлението за подпомагане се подава в общинската служба по земеделие, в която се намира постоянният адрес на кандидата – физическо лице, поради което съдът обосновано е приел, че бележката не установява наличието на някакви обективни пречки за заявяването на подпомагане по подмярка 13. 1/НР1. Като е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна, касационният жалбоподател следва да заплати сумата 100 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.