Решение № 12706 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4517/2016 г.

Решение № 12706 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4517/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалба на З. В. Г., подадени чрез пълномощници, адв. Кисьов и адв. Сираков, надлежно упълномощени, против решение № 44/15.02.2016 г. по адм. д. № 62/2015 г. по описа на Административен съд С. с молба за отмяната му като неправилно и постановяване ново по същество, с което протестът на зам. окръжния прокурор за обявяване нищожност на удостоверение изх. № 94-З-142/02.08.2013 г., издадено от главния архитект на община Н. на основание § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията /ПЗРЗИДЗУТ/ за търпимост на строеж "двуетажна комбинирана сграда " в ПИ 001020, м. "Тепавица", землище Н. се отхвърли. Претендират се разноси за двете съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на община Н. не взема становище. Окръжна прокуратура С. в писмена защита, изготвена от протестиращият зам. окръжен прокурор Динков, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение, постановено по протест на зам. окръжния прокурор при Окръжна прокуратура С., Административен съд С. е обявил за нищожно удостоверение изх. № 94-З-142/02.08.2013 г., с което главният архитект на община Н. е приел, че за "двуетажна комбинирана сграда" в ПИ 001020, м. "Тепавица", землище гр. Н. може да се приложи режим на "търпим строеж" по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. За да постанови този правен резултат съдът е приел протеста допустим, като подаден при наличие на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, а по същество- че удостоверението за търпимост е издадено при липса на материалноправно основание и в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Решението допустимо и правилно. Въз основа данните по делото- наличие на влязла, след проведен инстанционен контрол в производствата по адм. д. № 152/2009 г. по описа на Административен съд С. и по адм. д. № 12733/2009 г. по описа на Върховния административен съд, вкл. производство по адм. д. № 9816/2010 г. по реда на Глава четиринадесета АПК по описа на този съд, заповед № ДК-02-См-18/10.04.2009 г. на началника на РДНСК С. и влязъл в сила отказ за узаконяване изх. № 92-00-25/09.03.2012 г., проверен за законосъобразност в производството по адм. д. № 136/2012 г. по описа на Административен съд С., решаващият съд е възприел обоснован и законосъобразен извод, както относно допустимостта на протеста, така и относно нищожността протестирания административен акт. Наличието на влязла в сила заповед за премахване на строежа като незаконен и влязъл в сила отказ за узаконяване определят процесното удостоверение за търпимост като издадено от главния архитект на община Н. при грубо нарушение на закона и недопустимо упражнени административни правомощия. Съгласно чл. 127 от Конституцията на Р. Б. /КРБ/ прокуратурата следи за спазване на законността. Това правомощие е призвана на упражнява в защита на държавния и обществен интерес и установеното с чл. 4, ал. 1, основно начало на правовата държава. Данните за издадена през 2009 г. заповед за премахване на строежа, влизането й в сила след проведен инстанционен съдебен контрол по реда на АПК и влизането в сила на издаден отказ за узаконяване от 2012 г. обосновават извод, че процесното удостоверение за търпимост е в резултат на превратно упражнено правомощие, застрашаващо правовия ред. От тук следва, че протестът е допустим, подаден при наличие на императивното изискване на чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, в защита на важен държавен и обществен интерес. Изводът за нищожност на протестираното удостоверение за търпимост е възприет при обсъждане на доказателства по делото в тяхната съвкупност с мотиви относно неприложимостта на § 127 ПЗРЗИДЗУТ. Тази разпоредба е част от устройствения закон, наред с разпоредбата на § 16 ПРЗУТ, и като материално правна, при липсата на придадено й със специална норма обратно действие, се прилага от влизането й в сила занапред. Явявя се допълнение на условията за търпимост на незаконните строежи по § 16 ПРЗУТ като въвежда нов период - за строежи извършени незаконно за времето от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г. В допълнение следва да се има предвид, че процесното удостоверение за търпимост е нищожно и на основание чл. 177, ал. 2 АПК като издадено в противоречие с влезли в сила съдебни актове - решения по адм. д. № 152/2009 г. и по адм. № 136/2012 г. на Административен съд С., с които въпросът относно липсата на условия за признаване режим на търпимост на строежа е разрешен със сила на пресъдено нещо. Строежът, чието премахване като незаконен е разпоредено с влязлата в сила заповед и по отношение на когото е отказан режим на търпимост с влязъл в сила отказ и този, визиран в процесното удостоверение е един и същ независимо от опита да бъде описан като различен с определянето му като "комбинирана сграда", термин непознат за устройствения закон. Прегледът на доводите по двете касационни жалби налага извод за отклонение от доказателствата по делото, неправилна преценка на фактите и незаконосъобразното им подвеждане към приложимите законови разпоредби, поради което не се налага конкретното им обсъждане. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК се явява допустимо и правилно, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение