Решение № 4550 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13954/2017 г.

Решение № 4550 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13954/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Миграция" против решение № 5215 от 11.08.2017 г., постановено по адм. дело № 170/2017 г. по описа на Административен съд - С.- град (АССГ), с което е прогласена нищожността на негова заповед рег. № ЗДМ 1356/18.09.2008 г., с която е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане в страната за срок от 10 години" спрямо гражданина на Р. И., Х. М. Р.. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Срокът на забраната за влизане предвиден в чл. 42з Закон за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) е 5 години и при изключение 10 години, което обстоятелство не води до нищожност на заповедта. Сочи, че ненапускането на страната от чужденеца, не води до отмяна на забраната, тъй като след изпълнение на принудителното отвеждане до границата на Р. Б., забраната би могла да бъде изпълнена. Факти, настъпили след издаването на заповедта не могат да бъдат основание за обявяване на нищожността й. Административният орган не е предприел действие по изпълнение на заповедта до декември 2016 г., тъй като лицето е било с неустановено местонахождение. Иска отмяна на оспорваното решение и отхвърляне на жалбата на чужденеца. Ответникът - Х. М. Р., редовно призован, лично и чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело, АССГ е прогласил нищожността на заповед рег. № ЗДМ 1356/18.09.2008 г., с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" и " забрана за влизане в страната за срок от 10 години" спрямо гражданина на Р. И., Х. М. Р.. Мотивите изложени в заповедта са, че лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения му срок или в седем дневен срок след уведомяването му за приключило производство в Държавната агенция за бежанците при МС за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Р. Б., с решение № 338/04.07.2008 г., няма осигурени издръжка и средства за обратно връщане. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед противоречи на действащия закон, т. е. налице е материална незаконосъобразност, тъй като значително надвишава срока, допустим за прилагането на забраната за влизане в страната, а именно забраната не може да важи повече от 5 години, освен ако не е налице посоченото в закона отделно основание. Посочил е, че установената липса на издръжка към момента на издаване на заповедта, не съответства на фактическото положение към датата на оспорване на заповедта. Обосновал е извод за нищожност на заповедта поради липса на предмет, тъй като чуждият гражданин пребивава в страната от 15 години, от момента на издаване на заповедта са изминали почти девет години, в които заповедта не е била изпълнена. Посочил е също като основание за нищожност липсата на разумен срок и бездействието на администрацията за предприемане на действия спрямо чужденеца. Крайният извод на съда е, че обжалвания административен акт страда от порок, който се отразява на валидността му и обуславя неговата нищожност. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ (приложимата редакция от изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.), принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и директорите на национални служби, директорите на главни дирекции и директора на дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Р. Б. се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. А според предписанието на чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ (относима редакция изм. - ДВ, бр. 11 от 2007 г.) забрана за влизане в Р. Б. се налага, когато чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Неправилен е изводът на съда, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е нищожна, поради липса на предмет. Предвидените в закона принудителни административни мерки се прилагат при наличието на посочените в закона материалноправни предпоставки. В случая, от доказателствата по делото е установено, че чуждият гражданин Х. М. Р. не е напуснал страната в срок, след отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Х. М. Р. е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към дирекция "Миграция" със заповед УРИ 5364з-3536/14.12.2016 г. на директора на дирекция "Миграция" (л. 10), с цел предприемане на действия по извеждането му от страната. Обстоятелството, че към момента на съдебното производство, срокът на забрана за влизане предвиден в чл. 42з ЗЧРБ е 5 години и при изключение 10 години, не води до нищожност на заповедта. Административният орган е задължен да издаде заповед за принудително отвеждане до границата на Р. Б., тъй като чужденецът няма законово основание, на което да пребивава в страната, както към момента на издаване на заповедта, така и към настоящият момент. Законодателят е извършил промени в наименованието на принудителните административни мерки за периода от 2008 г. до настоящия момент, като съгласно действащия ЗЧРБ - връщане в страна на произход, транзитно преминаване или трета страна, не води до съществено промяна, тъй като по същество са идентични с принудителното отвеждане до границата на Р. Б.. Процесната заповед не е нищожна поради липса на предмет. Заповедта е издадена на валидно правно основание. Недействителен административен акт до степен на нищожност предполага издаването му при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на материалноправната норма, когато актът въобще е лишен от правно основание; когато такъв акт не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Такава тежка недействителност в конкретния случай не е налице. Като е обявил за нищожен оспорения административен акт поради липса на предмет, съдът не се е и произнесъл по всички основания по чл. 146 АПК. По този начин АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - нарушена е разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Липсата на мотиви по отношение на всички основания по чл. 146 АПК препяства касационния контрол за законосъобразност на решението и съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на оспорвания акт. С оглед на изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за решаването на въпроса по същество при спазване на задължителните указания, дадени в това решение, по тълкуването и прилагането на закона. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение