Решение № 1860 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2018 г.

ВАСVIII отделение11.02.2019 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325/27.06.2018 г. по адм. д. № 331/2018 г. на Административен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1860 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2018 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторката Ц. Манолова моли да бъде отменено като неправилно решение № 325/27.06.2018 г. по адм. д. № 331/2018 г. на АС – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против заповед № 18-0319-000078/04.04.2018 г. на РУ-Полски Тръмбеш за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати необоснованост и нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба Й. Попов – младши автоконтрольор в РУ-Полски Тръмбеш при ОД на МВР-Велико Търново в дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания в нея по чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Манолова против заповед № 18-0319-000078/04.04.2018 г. на Й. Попов – младши автоконтрольор в РУ-Полски Тръмбеш при ОД на МВР-Велико Търново за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, за незаплатени в срока за доброволно плащане глоби, наложени с електронни фишове от 2.04.2015 г., 26.04.2015 г., 18.05.2015 г. и 18.09.2016 г. След извършена справка в информационната система "Административно-наказателна дейност" - МВР /АИС-АНД/ е установено, че Ц. Манолова на 4.04.2018 г. управлява лек автомобил "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] с наложени глоби по 4 бр. електронни фишове, незаплатени в срока за доброволно плащане по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената заповед. Обсъдил е представените доказателства, установяващи, че заповедта е издадена от компетентен административен орган в кръга на възложените му правомощия. Обсъдил е доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда, че електронните фишове са връчени на Манолова на 16.02.2018 г., като по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП електронният фиш може да бъде обжалван. Срокът за доброволно плащане на глобите, наложени с влезли в сила електронни фишове по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е един месец от влизане в сила на електронния фиш. При липса на данни за обжалване на електронните фишове, които по чл. 189, ал. 11 от ЗДвП се смятат за наказателни постановления, правилен е изводът на съда, че от връчването им на 16.02.2018 г. до издаване на заповедта не е изтекла погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН предвид чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, според който погасителната давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Съдът е приел, че електронните фишове са влезли в сила на 2.03.2018 г. и до издаване на заповедта на 4.04.2018 г. погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН не е изтекла, но е бил изтекъл срокът за доброволно плащане по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, поради което заповедта е законосъобразна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,

Цитирани разпоредби

1