Решение № 6855 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13151/2010 г.

Решение № 6855 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13151/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № № 1760/13.08.2010 г., постановено по адм. дело № 2692/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 180800289/29.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 472/02.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на "Напорни тръби" АД - гр. Русе, са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.2004 до 11.2008 г. включително в общ размер на 87 053,93 лева във връзка с отказано право на данъчен кредит по доставки от "Напорни тръби 98" АД и "СМК - Русе" ООД, и са определени лихви върху просрочените задължения за ДДС в общ размер 29 252,79 лева; както и допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер 47 532,92 лева и лихви върху просрочените задължения за корпоративен данък в общ размер 14 972,21 лева. В останалата й част е отхвърлена жалбата на "Напорни тръби" АД - гр. Русе, срещу Ревизионен акт № 180800289/29.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 472/02.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Напорни тръби" АД - гр. Русе представлявано чрез процесуален представител адв. П. Георгиев релевира доводи за неоснователност на касационната жалба с възражения включително и по искането на касатора за осъждане на касационния ответник с присъждане на разноски по чл. 161, ал. 3 ДОПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо А отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Основните възражения на касатора касаят изводите на съда относно наличието на реално осъществяване на фактурираните услуги, от което зависи извода за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит от страна на ответника. Наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е абсолютна предпоставка за възникване право на данъчен кредит, който съгласно разпоредбата на чл. 63 ЗДДС (отм.) и чл. 68, ал. 1, т. 1 от действащия от 01.01.2007 г. ЗДДС е сумата от начислен на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка ДДС, който лицето има право да приспадне. Данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.) респ. чл. 25 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги от регистрирани за целите на ДДС лица. В конкретния случай, предмет на доставката са услуги. Съдът е анализирал процесните фактури, по които ответникът е упражнил правото си на данъчен кредит, чрез включването им в дневниците за покупки и в данъчната основа на получените доставки по справката-декларация за съответния данъчен период и които са с предмет извършването на различни по вид услуги - основно ремонтни строително-монтажни работи. В резултат на това е достигнат обоснования извод за действителното извършване на фактурираните услуги и доставката на фактурираните материали, като се изследват относимите обстоятелства, от които следва да се преценява възможността на доставчика да извърши доставката - дали притежава транспортни средства, персонал, дали е извършил съответните на тях разходи за реализиране на доставката, и други подобни. В случая съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест е преценено, че ответника, който е претендирал възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури е доказал при пълно и главно доказване относимите обстоятелства, които да обосноват безспорен извод за действителното осъществяване на фактурираните доставки. Наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е абсолютна предпоставка за възникване право на данъчен кредит, който съгласно разпоредбата на чл. 63 ЗДДС (отм.) и чл. 68, ал. 1, т. 1 от действащия от 01.01.2007 г. ЗДДС е сумата от начислен на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка ДДС, който лицето има право да приспадне. Данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.) респ. чл. 25 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги от регистрирани за целите на ДДС лица. В конкретния случай, предмет на доставката са фактурирани услуги от изпълнители към ответника, като действително изводът на органите по приходите, че сама по себе си липсата на ангажирани лица по трудов договор при подизпълнителите следва да бъде приравнена на липса на доставка, е неправилен и в противоречие със събраните доказателства. От доказателствата по делото инкорпорирани и от заключението на СТЕ се установява фактическото извършване на услугите, предмет на процесните фактури, отразяването им счетоводно в регистрите на дружествата-доставчици, начисляването на данъка по смисъла на ЗДДС (отм.) и ЗДДС. Обстоятелството, че при предходните доставчици не се установява наличие на трудови договори с лицата, положили труда, може да бъде една от индициите за липса на доставка, но не може да бъде изолирано от другите установени при ревизията и в съдебната фаза доказателства за извършени услуги, и съответно приравнено на липса на доставка. По отношение на доставчиците "Агромилк комерс" ЕООД и "Прис" ЕООД, съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, според обема и характера на договорения труд, фактурираните дейности могат да бъдат извършени от едно лице в рамките на разумен кратък срок, а наличието на специализирани умения и оборудване не е необходимо. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на касационния ответник е било налице данъчно събитие по чл. 24 от ЗДДС (отм.) и чл. 25 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./, поради наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от закона, изпълнени са условията на чл. 64 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 71 от ЗДДС и не са налице пречките по чл. 65 от ЗДДС (отм.) и ограниченията по чл. 70 от ЗДДС, поради което за същия е възникнало правото на данъчен кредит по доставките, предмет на процесните фактури. От друга страна правилни са изводите по приложението на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) ЗКПО (отм.) и ЗКПО. Анализа на събраните доказателства налага извода, за липсата на цел за отклонение от данъчно облагане по смисъла на ЗКПО (отм.) и ЗКПО от ответника., което е установено със заключението на вещото лице по изслушаната ССЕ, а именно, че приходите на доставчиците от процесните фактури са участвали при формиране на финансовия резултат за периода, който и за двамата доставчици е положителен за всяка от процесните години, и е довел до начисляване и внасяне на корпоративен данък. Установеността в съдебното производство на реално осъществяване на фактурираните доставки, необоснован се явява и извода за нарушение на принципа "документална обоснованост" по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.), и чл. 10 от ЗКПО, доколкото фактурите са издадени при наличие на правопораждащи факти и обстоятелства - реално получени услуги. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно -производствените правила и приложението на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Наведеното касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно и необосновано. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 208, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния ( в частност ревизионен) акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В този ред на мисли не се установиха съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претенцията на касатора за присъждане на разноски в хипотезата на чл. 161, ал. З от ДОПК е основателна, тъй като анализа на представените в съдебно заседание писмени доказателства, послужили като основание за отмяната, е следвало да бъдат представени в хода на административното производство. Ответника съобразно доказателствената тежест в този вид производство е положил известна грижа те да бъдат представени в административното производство, което означава че са му били известни и в наличност, следователно е можел да ги представи, което ангажира като последица представилата ги едва в съдебното производство страна да заплати изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. С оглед на това решението в тази му част като неправилно следва да бъде отменено, а вместо това "Напорни тръби" АД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ"-Варна разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 32 ЗА и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като чл. 161, ал. 1, изр. посл., АПК не е предвидена възможност за разноски за администрацията за всяка инстанция, следователно такива се дължат само за една. При неоснователността на касационните оплаквания решението в останалата му част като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо А отделение