Решение № 9291 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2010 г.

Решение № 9291 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 87 и сл. от ЗУБ е образувано по жалбата на Джавед Нури, гражданин на Афганистан, против решение № 78/8.02.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ). Жалбоподателят излага подробни съображения, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - председателя на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, а по съществото е неоснователна. Административното производство е започнало по бланкетна, последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ молба на Джавет Нури от 21.12.2009 г. до ДАБ (л. 48), с която е поискал закрила без да се сочат каквито й да било твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи основателността й. С решение № 78/8.02.2010 г. на Председателя на ДАБ е приел искането за закрила за неоснователно като на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказал предоставеното на статут на бежанец и хуманитарен такъв. Мотивите са, че не са установени новонастъпили обстоятелства, различни от разгледаните по същество с предходните административни решения - № 487/10.05.2004 г., № УП-47/9.05.2007 и № 638/15.12.2008 г. и че не са налице основания за предоставяне на закрила. Настоящото административно производство е по пета молба, с която молителят цели да получи статут на бежанец или хуманитарен статут. На проведените интервюта от 28.12.2009 и 5.01.2010 г., чужденецът е поддържал като основание за предоставяне на закрила, извършеното спрямо брат му Ахмад Фархад Нури убийство в град Джалалабад, за което научил от приятел на своя баща, като изрично е посочил, че не поддържа директна връзка със своето семейство. Административния орган е приел, така поддържаната история за недостоверна с оглед декларираните в предходните производство родствени връзки на чужденеца и същественото разминаване в подържаните бежански истории във всяко производство. Обсъдено е също така, че молителя не попада в рисковите групи, спрямо които ВКБООН препоръчва предоставянето на закрила - непридружени жени, единствен родител с малко дете без доходи, непридружени възрастни, деца, както и лицата с физически недъзи, психически и заразни заболявания. От така приетото за установено, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Административния акт е издаден при липса на основанията по чл. 146 от АПК, като същия е законосъобразно издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без да се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съгласие с материалния закон и съответно на целта му. В настоящото производство жалбоподателят не доказва новонастъпили обстоятелства към момента на произнасяне на административния орган, които да са относими към правото му да получи закрила - статут на бежанец или хуманитарен статут. Убийството на неговия брат е криминален акт, който безспорно предизвиква притеснения у молителя за неговата лична сигурност, но видно от самите му изявления, той не знае и не предполага кой са извършителите и при какви мотиви е извършено посегателството. Единствено в писмените бележки на адв. Даскалова, се споменава, че убийството е извършено от "неизвестни терористични покушители", но този довод не въвеждан и не е обсъждан в хода на административното производство. Що се касае до направените искания за снабдяване на документи, то следва да се отбележи, че с оглед проведените вече четири административни производства, декларирана от страна на молителя липса на пряк контакт със семейството му и държавата му на произход, то може да се предположи, че същите са опит за отлагане и разсрочване във времето на последното по ред производство, завършило със сега обжалваното административно решение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, III отделение