Решение № 15666 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2035/2016 г.

Решение № 15666 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2035/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 1875/10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1620/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. В касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., подадена чрез юрисконсулт Т. Ч., се обжалва решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Ч. Г. И. сумата общо от 3400 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 20.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че съдът не е изследвал напълно събраните по делото доказателства, а ищецът не е доказал реално претърпени вреди от действие/бездействие на ответника. Възразява, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 01.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. ГДИН се позовава и на решението на ЕСПЧ по делото Г. срещу България, като сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли, обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявеният иск, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба на Ч. Г. И., подадена чрез адвокат Д. Г. и адвокат Д. Б., се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковите му претенции за претърпени неимуществени вреди над уважения размер от 3400 лева до пълния претендиран от 20 000 лева. Посочва се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че исковите претенции са доказани в пълен размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено. Претендира се заплащане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а касационната жалба на Ч. Г. И. - неоснователна. Правилен е изводът на съда за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Неправилно обаче е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на съответните битови условия, както и на безплатно облекло и обувки за лишения от свобода, дължими на ответника от административния орган, не са определени в съответствие с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в исковия период. Неправилно е определен размерът на обезщетението, предвид липсата на доказателства за сериозна промяна във физическото или психическото състояние на ищеца. Предвид това, размерът на справедливото обезщетение не отговаря на изисквания, уредени в чл. 52 ЗЗД, поради което следва да бъде намален. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледано по същество са неоснователни. Административният съд е бил сезиран с искова молба, с която са предявени четири обективно съединени искове, подадена от Ч. Г. И., понастоящем в З. Б., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", град С., за заплащане на обезщетение в общ размер на 20 000 лева за претърпени в периода 20.08.2010 г. до 20.08.2015 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, изразяващи се в страдания, сериозно засягане на личността и достойнството на ищеца от това, че е бил подложен на изтезание и нечовешко отношение, вследствие умишленото му поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание и бездействието на ответника да му осигури медицинско обслужване, безплатна храна, приготвена в съответствие със санитарно-хигиенните изисквания, безплатно облекло и обувки. Четирите обективно съединени иска са конкретизирани от И. както следва: 1) в размер на 12 000 лева за лошите битови условия в затвора в гр. Б., изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, осветление, отопление, проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, условия за двигателна активност и продължителна изолация без възможност за човешко общуване; 2) в размер на 4000 лева за неосигуряване на адекватна стоматологична помощ, поради което ищецът загубил 7 зъба, липса на медицинско обслужване, поради което е нарушено зрението му; 3) в размер на 2000 лева за това, че храната в затвора се приготвя в помещение и посуда, които не отговарят на санитарно- хигиенните норми, липсват таблици с химическия и калориен състав на храната, както и методи за установяване на нейната годност за консумация; 4) в размер на 2000 лева за неосигуряване на безплатно облекло и обувки, съобразно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, предвид обстоятелството, че ищецът няма близки и средства да си осигури такива. По отношение на първия обективно съединен иск, съдът осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Ч. Г. И. обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 20.08.2010.2014 г. до 20.08.2015 г., причинени му вследствие на незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразяващо се в неосигуряване на нормални условия на живот, неосигуряване на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, условия за двигателна активност, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 12 000 лева. Съдът отхвърлил както втория обективно съединен иск за причинени вреди от липса на медицинско обслужване в размер на 4000 лева, така и третия обективно съединен иск за причинени вреди вследствие на лоши храна и санитарно- хигиенни условия. По отношение на четвъртия обективно съединен иск, съдът осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., да заплати на Ч. Г. И. обезщетение в размер на 400 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразяващо се в неосигуряване на безплатно облекло и обувки в периода на изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор в Затвора гр. Б. от 20.08.2010 г. до 01.01.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата част за периода от 01.01.2013 г. до 20.08.2015 г. за размера над 400 лева до пълния предявен размер от 2000 лева. С решението са присъдени и разноски по делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. в размер на 630 лева. Съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че за периода 20.08.2010 г. до 20.08.2015 г. ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, поради непредоставянето му на достатъчно жизнена площ в спалните помещения, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и през нощта, както и непредоставянето на условия за двигателна активност. Тези условия се дължат според съда на незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за спазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Задължението на затворническата администрация произтича пряко от нормата на закона. Налице е нечовешко отношение, поради липсата на достатъчна жилищна площ. В конкретния случай, от установените по делото факти и обстоятелства, може да се направи извод, че битовите условия, в които е пребивал ищецът в Затвора - Б., надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на неимуществени вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят. Съдът приел за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца че не му е била осигурена адекватна стоматологична помощ и медицинско обслужване в периода от 20.08.2010 г. до 20.08.2015 г. по време на изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор в Затвора гр. Б.. Административният съд приел, че ищецът не е представил доказателства за това, че седем зъба са му били извадени вследствие на неоказана адекватна стоматологична помощ през исковия период. По делото няма представени доказателства, за това че на И. му е отказано от администрацията на Затвора гр. Б. да бъде прегледан или лекуван. От страна на ответника са представени доказателства - медицинска справка, от които е видно, че на ищеца е проведено необходимото му стоматологично лечение, терапия и манипулации, но в период, различен от процесния. Подобно е становището на съда и по отношение на твърдението на Ч. И. за увредено зрение, тъй като не му е осигурено медицинско обслужване през исковия период. Посочено е, че от свидетелските показания е установено, че зрението на ищеца се е влошило след като е влязъл в затвора, но липсват доказателства той да се е обърнал към администрацията с искане да бъде проведен преглед на очите му и това искане да е игнорирано или да е последвал отказ, като тези действия да са извършени в периода от 20.08.2010 г. до 20.08.2015 г. За неоснователна и недоказана е приета и претенцията на И. за лоша храна в затвора, която по твърдения на ищеца се приготвя в помещения, които не отговарят на санитарно- хигиенните норми, липсват таблици с химическия и калориен състав на храната, както и методи за установяване на нейната годност за консумация. И. не е представил доказателства, че храната в затвора се е приготвяла в разрез със санитарно- хигиенните норми през исковия период или че през исковия период му е предлагана негодна за консумация храна, поради изтекъл срок на годност. По отношение на четвъртия обективно съединен иск, а именно за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразно бездействие на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да осигури на ищеца безплатно облекло и обувки, съдът посочил, че е частично основателен поради нарушаване на правото на И. по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, защото за част от исковия период - от 20.08.2010 г. до 01.01.2013 г., лишените от свобода имат право на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. След изменението на посочената разпоредба с § 24 на ЗИДЗИНЗС, обн. ДВ бр. 103 от 28.12.2012 г., т. е. от 01.01.2013 г., вече е посочено, че лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки имат право на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. Въз основа на това съдът приел, че до изменението на закона от 01.01.2013 г. правото на безплатно облекло и обувки е било безусловно и служебното му предоставяне не е зависело от това дали лишеният от свобода разполага или не със свои, докато след този период, лишеният от свобода е следвало да заяви пред администрацията на затвора желанието си да се възползва от това право. Поради факта, че ГДИН не е представила никакви доказателства за изпълнението на задълженията си по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС за периода 20.08.2010 г. - 01.01.2013 г., съдът приел, че за тази част от исковия период е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган в нарушение на признато от закона право на лишения от свобода, което се е отразило на личността му, накърнявайки общата забраната за нечовешко и унизително отношение или наказание, причинявайки му негативни емоционални преживявания - засилено чувство на безпомощност, малоценност и незащитеност, както и унижение на достойнството му, поради което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Ч. Г. И. обезщетение в размер на 400 лева. Поради обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства, че след 01.01.2013 г. е поискал от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му предостави безплатно облекло и обувки, съдът е приел за неоснователен иска за периода от 01.01.2013 г. до 20.08.2015 г. за сумата над 400 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 2000 лева. Обжалваното решение е правилно. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Съдът правилно е приел, че е налице частична основателност на исковата претенция. При постановяване на решението, административният съд е изяснил относимите факти, обсъдил е всички събрани доказателства и доводите на страните. Съдът е направил обосновани фактически констатации и е изложил логически и правно издържани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция. По делото безспорно е установено бездействие на длъжностните лица от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразяващо се в неосигуряване на нормални условия за изтърпяване на наказанието, така че лишеният от свобода да разполага с необходимата жилищна площ, да обитава помещения с постоянен достъп до вода и санитарен възел през целия исков период от 20.08.2010 г. до 20.08.2015 г., както и непредоставянето му на дрехи и обувки за периода от 20.08.2010 г. до 01.01.2013 г. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие от страна на ГДИН, по отношение на ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически дискомфорт и чувства на притеснения и угнетеност. Негативните преживявания на лишения от свобода вследствие на неблагоприятната жилищна среда, превишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането, поради което подлежат на обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и правилно е посочил съдът. В съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на съда по отношение на условията на живот на лишения от свобода И.. Безспорно е установено, че той е пребивавал в килиите на З. Б. при минимална жилищна площ, много под законовите изисквания на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС /сега чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС/. Към лошите битови условия задължително следва да се отчете липсата на достъп до санитарните възли на лишените от свобода след 20.00 ч. По делото безспорно е установено, че в килиите няма тоалетна и мивка, такива са налични в коридора, но липсва постоянен достъп до тях, поради което нощно време се използва кофа за облекчаване на физиологичните нужди. Тези факти правилно са преценени от съда като основание за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За понесените от ищеца морални вреди съдът е присъдил сума в общ размер на 3400 лева. Определеното обезщетение не е в нарушение на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Първоинстанционният съд е обосновал по- ниския размер на обезщетението, както с характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените емоционални и физически страдания, като е отчел и времето на престой на ищеца в затвора, както и с липсата на доказателства за някои от твърденията в исковата молба на И.. Настоящият състав споделя извода на съда за недоказаност на исковите претенции на Ч. И. по отношение на твърденията му за лошо медицинско обслужване и лоша и некачествена храна. В тежест на ищецът е да докаже твърденията си, обстоятелство, с което И. не е успял да се справи. Правилно съдът е посочил, че по делото не е доказано ищецът да е имал проблеми със зъбите точно по времето на исковия период от 20.08.2010 г. до 20.08.201 5 г., за които съответно и да му е отказано от администрацията да бъде прегледан или лекуван. Напротив, от представената като доказателство по делото медицинска справка се доказва, че на И. е проведено необходимото му стоматологично лечение, терапия и манипулации, но в период, различен от процесния. По делото не са представени и доказателства, както в подкрепа на твърдението на ищеца, че зрението му се е влошило, тъй като не му е осигурено медицинско обслужване през исковия период, така и че по време на исковия период от 20.08.2010 г. до 20.08.2015 г. му е била давана лоша храна или такава с изтекъл срок на годност, която да е приготвена при лоши хигиенно- битови условия. По изложените съображения, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационните жалби отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноските от страните остават така, както са сторени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,