Решение № 3918 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу, подадена чрез пълномощници адвокати Е. Тодоровска и Б. Колев, против решение 7695 от 11.07.2023 г., постановено по адм. д. 8645/2021 г. от Върховния административен съд, в тричленен състав на седмо отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на формираното мнозинство на състава и намира за правилно становището, изложено в особеното мнение на съдията - докладчик, че спортът бразилско жиу жицу се е обособил като самостоятелен, независимо от приликите между него и дисциплината неваза на спорта джу джицу. Обратното становище, възприето от мнозинството счита, че противоречи на извършената по делото съдебно - спортна експертиза, чието съдържание подробно описва. Позовава се и на представено становище от ръководителя на Катедра Борба и джудо в Националната спортна академия (НСА) - доц. Р. Макавеев, че бразилското жиу жицу е самостоятелен вид спорт. Оспорва доказателствената стойност на разпечатка от интернет страницата на Международната федерация по джу джицу (Ju Jitsu International Federation, JJIF) и писмо от 08.12.2013 г. на нейния спортен директор, като твърди също, че те са заинтересовани да поддържат тезата за идентичност заради голямата популярност, придобита от бразилското жиу жицу в последните години. Представя като писмено доказателство в подкрепа на тезите си, писмо от Посолството на Федерална република Бразилия в София до Министерство на външните работи на Република България, с което се изразява желание бразилското жиу жицу да има независима федерация в България. По тези съображения иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което бъде отменена и оспорената заповед, с връщане на преписката на органа със задължителни указания за издаване на искания спортен лиценз. Претендира разноски. Ответникът - министър на младежта и спорта, чрез пълномощника юрисконсулт М. Маркова, в съдебно заседание и представено писмено становище, оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е основателна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу против заповед РД-10-7 от 09.08.2021 г. на министъра на младежта и спорта, с която му е отказано издаването на спортен лиценз по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) за спортна федерация по бразилско жиу жицу. Производството пред министъра на младежта и спорта е проведено по заявление с вх. 09-00-949/06.04.2021 г., подадено Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу за издаване на лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за спорта бразилско жиу жицу. Назначената с нарочна заповед на министъра Комисия по лицензиране и атестиране е изискала становища от НСА "Васил Левски", Сдружение Българска федерация джудо и Сдружение Българска джу джицу федерация, дали бразилското жиу жицу може да се определи като самостоятелен спорт. Адресатите изпратили исканите им становища. Информация била събрана относно представляващите федерации - Международната джу джицу федерация - JJIF, Международната федерация по бразилско жиу жицу (International Brazilian Jiu Jitsu Federation, IBJJF) и други източници. Анализирайки я, в заседанието си на 02.08.2021 г. Комисията достигнала до извод, че бразилското жиу жицу е разновидност на спорта джу джицу, за който вече има федерация с такъв лиценз - Сдружение Българска джу джицу федерация, съгласно заповед РД-10-45/14.04.2020 г. на министъра, поради което е предложено на последния да издаде заповед за отказ на искания спортен лиценз. Въз основа на предложението и на основание чл. 23, ал. 1, т. 1, предл. І, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС, министърът на младежта и спорта издал атакуваната заповед с постановен отказ да бъде издаден спортен лиценз. Като мотиви органът изложил възприетите от Комисията изводи, че спортът джу джицу / жиу жицу е възникнал като бойно изкуство във феодална Япония. Съгласно информацията представена от заявителя, бразилското жиу жицу се характеризира с особеността, че борбата е насочена към свалянето на противника и използването на техники за борба на земя. От интернет страницата на JJIF е почерпена информация, че бразилското жиу жицу е модификация на джу джицу и се фокусира върху преминаването от изправено положение към борба на земята, като е квалифицирано като стил джу джицу неваза (Jiu Jitsu Newasa), от което е възникнала и сравнително нова състезателна дисциплина в JJIF. Възприето е становището на Сдружение Българска джу джицу федерация, съгласно което спортът джу джицу включва следните дисциплини и стилове: файтинг, джу джицу неваза (известен също като бразилското жиу жицу), дуо, дуо шоу и контактно джу джицу (известно още като бойно джу джицу). В подкрепа на изводите е писмо от 08.12.2013 г. на Д. Тумфарт, спортен директор на JJIF, според което федерацията предлага спортната дисциплина бразилско жиу жицу и я представя в Световните бойни игри на Sport Accord (сега GAISF). Изложеното мотивирало министърът да приеме, че наименованията бразилско жиу жицу и джу джицу неваза се отнасят за една и съща спортна дисциплина, макар отделните федерации да имат различни правила. Поради забраната две федерации да притежават спортен лиценз по един или сходни видове спорт, било отказано издаването на искания спортен лиценз. За изясняване на основния спорен въпрос - дали бразилско жиу жицу е част от джу джицу и неговия стил неваза, в хода на първоинстанционното производство е извършена и приета, без възражения на страните, съдебно-спортна експертиза, изготвена от вещото лице В. Тимов, треньор по джудо и самбо. След преглед на бойните техники и облеклото на състезателите, които се използват в двете дисциплини, вещото лице е направило извод, че джу джицу и бразилско жиу жицу са отделни спортове. При джу джицу се използват ударни техники с ръце и крака, които предшестват борбата в стойка и тази на земя. Бразилското жиу жицу е хватково бойно изкуство, чиято цел е да преведе борбата от стойка на земя, където да приключи опонента чрез предаване или по точки. Освен това в него има категория, при която състезателите са без кимоно, променящо начина на захват и изпълнение на техниките. Правилата за двата спорта са разработени от две отделни федерации - посочената JJIF за джу джицу и IBJJF - за бразилското жиу жицу. Прилики между тях има в точкуването на позициите, присъждане на активност и пасивност, наказанията, списъкът със забранени техники и изискванията за хигиена на облеклото. Разлики има в точкуването на отборите при бразилското жиу жицу и разделение по системата за колани на IBJJF. Различия има и за категория ветерани (master), тъй като в JJІF всички участници над [възраст] възраст се записват като ветерани, докато в IBJJF има разделение освен по възраст и по колани, с цел състезателите да имат еднакви възможности съгласно уменията им. Времетраенето на срещите, както и тегловите категории също са различни. Вещото лице е сравнило техниките използвани при бразилското жиу жицу и джу джицу, стил неваза. Отчело е, че част от тях, особено забранените техники при подрастващите, са идентични. Разликите идват от това, че в традиционното джу джицу състезателите са само с кимоно и борбата в неваза започва от колене. Направен е краен извод, че техническите характеристики между бразилското жиу жицу и джу джицу неваза, са различни. Вещото лице Тимов е извършил исторически преглед в развитието на джу джицу, джудо и бразилското жиу жицу в Япония и изобщо в света. Посочил, че двама известни майстори на джу джицу са се установили в Бразилия, където са го преподавали и с годините то е било доразвивано от местни майстори. Това довело до създаване на Бразилската федерация по този спорт през 1992 г., а впоследствие и на IBJJF, които са разработили неговите правила. Специално е акцентирано, че макар Япония да е страната създала джу джицу и джудо, тя е признала разделянето на бразилското жиу жицу като отделен спорт със създаването на Японска федерация по бразилско жиу джицу. Отделни федерации има и във Франция, Сърбия, Германия, Холандия, Финландия, Белгия, Швеция, Обединените Арабски Емирства, Северна Америка, Канада и в Африка. При разпита си в съдебно заседание вещото лице Тимов е потвърдил и доразвил изводите си за различие между двете спортни дисциплини. При изложената фактическа обстановка, тричленният състав е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по чл. 22 ЗФВС правомощия, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при разглеждане на подаденото заявление, а след подробен анализ на приложимите правни норми и относимите доказателства е обоснован извод, че заповедта е постановена и в съответствие с материалния закон. При разрешаването на основния въпрос - дали бразилското жиу жицу, за което жалбоподателят е претендирал издаването на лиценз, представлява отделен вид спорт или е разновидност на джу джицу и неговия стил неваза, съдът не е приел изводите на вещото лице за техните отлики и е намерил, че заключението не разколебава извода на административния орган за тяхната идентичност. Счел е, че посочените от вещото лице отлики не правят бразилското жиу жицу различен спорт, тъй като забранените и позволените техники са идентични, налице са разлики, но същите не могат да се отчетат като съществени, дотолкова, че да обусловят бразилското жиу жицу като отделен вид спорт от дисциплината неваза на джу джицу. Обосновал се е с изявленията на Сдружение Българска джу-джицу федерация, че развива спортната дисциплина джу джицу неваза, посочването й на страницата на JJIF, както и на писмото от 08.12.2013 г. на спортния директор на JJIF. Позовал се е на даденото в хода на административното производство становище от доц. Р. Макавеев, ръководител катедра Борба и джудо в НСА, което е в същата насока. При тези мотиви е направен крайният извод, че оспореният административен акт е материално-законосъобразен и съответства на целта на закона, поради което с атакуваното съдебно решение подадената от Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу жалба е била отхвърлена. Решението е подписано с особено мнение на председателя на състава. В него са развити мотиви за противоречие на атакуваната заповед с материалния закон. По отношение на основния спорен въпрос е изложено, че макар между бразилското жиу жицу и джу джицу, стил неваза да има прилики, те не са до степен, че да се отрече правото на сдружението - жалбоподател да получи исканата лицензия. Този извод е аргументиран със заключението на вещото лице Тимов, което не е опровергано по безпротиворечив начин от ответника. Изложено е, че бразилското жиу жицу се е обособило като отделен самостоятелен спорт и като история, произход на името и организации, и като самостоятелна съвкупност от техники, екипировка и подготовка, начин на използване на техниките и облеклото и съответно на липсата на такова, като система със съответните нива по колан, опит, възраст, пол на състезателите и съответните уникални за спорта комбинации от изисквания. Също не е обсъдено цялото съдържание на становището на доц. Макавеев. Настоящият петчленен състав не споделя изводите на мнозинството от тричленния състав. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Във ЗФВС е очертано развитието на процедурата по издаване на спортен лиценз. По силата на чл. 19, ал. 1 от закона, както се посочи по-горе, спортен лиценз се издава само на една спортна федерация. В чл. 20 ЗФВС са визирани предпоставките при които такъв лиценз може да бъде издаден, а в чл. 21 е посочено, че спортната федерация, която иска издаване на спортен лиценз подава заявление по образец с изрично предвидени данни за отбелязване и документи за прилагане към заявлението. След подаване на заявлението, придружено със съответните документи, министърът или друго оправомощено от него лице се произнася по заявлението на основание чл. 22, ЗФВС. Ако установи несъответствия или непълноти, органът има правната възможност да уведоми заявителя в срок да ги отстрани. При неотстраняване следва отказ за издаване на спортен лиценз - чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗФВС. В конкретния случай министърът е намерил, че с оглед вече издадения лиценз на Сдружение Българска джу-джицу федерация през 2020 г. и приетата идентичност на спорта бразилското жиу жицу със спорта джу джицу и неговия стил неваза, който се развива от тази федерация, оспорващият - Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу не отговоря на изискванията на закона за получаване на спортен лиценз. Неправилно мнозинството на тричленния състав е преценило, че този извод на министъра на младежта и спорта не е разколебан от заключението по приетата без възражения от страните съдебно-спортна експертиза. Напротив. Вещото лице Тимов ясно е очертал както приликите, така и различията между бразилското жиу жицу и традиционното джу джицу, и конкретно стила му неваза, описани по-горе в настоящото изложение. Именно тези отлики между двата спорта, посочени също и в особеното мнение на председателя на тричленния състав, обосновават правилността на заключението на Тимов, че се касае за различни спортни дисциплини. Преценката за идентичност между двата спорта не следва да се основава на твърденията на представители на Сдружение Българска джу-джицу федерация и на JJIF, предвид тяхната заинтересованост и изразеното им желание да администрират бразилското жиу жицу. Още повече, че в световен план същото е създадено и се провежда под егидата на IBJJF. Освен това стилът джу джицу неваза не е вписан изрично в лиценза на Сдружение Българска джу джицу федерация, издаден със заповед РД-10-45/14.04.2020 г. на министъра. Изводът, че всяка от федерациите по бойни спортове е заинтересована да ги администрира, предвид тяхната комерсиалност, следва и от становището дадено на Комисията по лицензиране и атестиране от Сдружение Българска федерация джудо, съгласно което бразилското жиу жицу е създадено въз основа на кодокан джудо и е много сходно с играта в партер на сегашното джудо. Посочва се, че много от техниките използвани в бразилското жиу жицу са от джудо, т. е. се прави внушение за идентичност и с този спорт. Не може да бъде кредитирано даденото в хода на административното производство становище от доц. Макавеев, което носи дата 08.07.2021 г., тъй като по-малко от месец преди това - на 16.06.2021 г., след запитване от Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу до НСА "Васил Левски", той е дал противоположно становище, че бразилското жиу жицу представлява самостоятелен вид спорт. В подкрепа на извода за различие между двата спорта е официалното писмо от Посолството на Федерална република Бразилия в София до Министерство на външните работи на Република България по повод воденото производство. В него се излага, че бразилското жиу жицу е бразилско спортно и културно наследство, съставляващо част от историята на имиграцията и формирането на бразилския народ. По-специално -пристигането в страната на японски имигранти в началото на ХХ-ти век. То се разпространява и развива в Бразилия в продължение на десетилетия от поколения семейства. Пренесено е из целия свят и особено в Съединените американски щати, придобивайки огромна международна популярност от 90-те години на миналия век насам. Използва специфични техники и правила, поради което този спорт е признат за независим в редица държави. Според IBJJF, която координира федерациите на спорта в света, повече от 40 държави имат национални федерации изключително за бразилско жиу жицу, сред които са Бразилия, Съединените американски щати, Израел, Турция, Канада, Япония, Южна Корея, Южна Африка, Мексико и др. В Европа се открояват федерациите на Португалия, Обединеното кралство и Украйна. В контекста на изложеното настоящият състав намира, че събраните в настоящето производство доказателства и най-вече заключението на съдебно-спортната експертиза еднозначно сочат, че спортът бразилско жиу жицу е отделен вид. Независимо от някои прилики с други спортове от групата на източните бойни изкуства - джу джицу и джудо, то притежава характеристиките на самостоятелен спорт, който се практикува по различен начин и по други правила. В тази насока следва да се преценяват способностите на заявителя за развитие и администриране на съответния спорт въз основа на брой членуващи спортни клубове, треньори, спортни обекти, както и членство в международна спортна организация или предоставени от член на международна спортна организация права в съответствие с нейния устав за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт. Следва да се отбележи, че Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу, включва седем клуба в София и страната, разполага със спортни обекти, материална база и треньори, възприело е правилата на IBJJF, които са подробно описани в приложенията към подаденото заявление. Това още веднъж потвърждава извода, че бразилското жиу жицу се развива като самостоятелен вид спорт. Всички тези обстоятелства трябва да бъдат обсъдени повторно от административния орган при налагащото се ново разглеждане на преписката от него. С оглед на посоченото, макар заповедта, предмет на оспорване, да е издадена от компетентен орган, при съобразяване на нормативните изисквания за форма и на процесуалните правила, тя противоречи на материалния закон, което налага нейната отмяна и връщането на преписката на административния орган за ново процедиране по заявлението на Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу, съгласно указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени в настоящето решение. При този резултат на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, право на разноски има касационният жалбоподател. Съгласно представени от него списък с молбата от 15.11.2023 г. и видно от ангажираните доказателства, той е извършил пред двете инстанции разноски за заплатените държавни такси от общо 380 лева, също 3600 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение в първата инстанция и 1800 лева с ДДС - за втората. Само пред първата инстанция е направено от ответника възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което се явява основателно предвид фактическа и правната сложност на делото, във връзка с предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това налага намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение в първата инстанция на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 АПК, до размера на платения такъв за настоящата инстанция, срещу който не е направено възражение за прекомерност, а именно 1800 лева с ДДС. Така, общият размер на подлежащите на присъждане разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за двете инстанции, възлиза на 3600 лева с ДДС, към които следва да бъдат добавени изцяло и заплатените държавни такси в размер на 380 лева. Касационният жалбоподател не е поискал заплащане на сторените от него разноски в размер на 250 лева по извършената в първоинстанционното производство експертиза, поради което те не следва да му бъдат присъждани. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,