Решение № 157 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2017 г.

Решение № 157 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б. Камарски срещу заповед № К 2676/20.11.2006 г. на Министъра на вътрешните работи, с която в частта й по т. 2 е назначен на същата длъжност в рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на международни организации" при Национална служба "Полиция", разрешено му е ползване на неплатен отпуск и е изпратен като полицейски наблюдател в мисията на ООН в Косово, за времето на участието му в нея, считано от датата на заминаване с искане за обявяване на нищожността й. По наведени в жалбата доводи за издаване на заповедта преди регистриране на заявлението му с искане за издаването й в деловодството; невръчването й; разпореденото с нея, че вещевото и медицинско оборудване е за сметка на полицейските наблюдатели жалбодателят счита, че същата е постановена при липса на компетентност от страна на министъра. Посочено е също, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 48 от Конституцията на Република България, а освен това функционалната компетентност по изпълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), визирана в § 26 ЗМВР не създавала материална компетентност за издателя на заповедта да отнеме правото на осигуряване на държавните служители, изпратени в състав на международна мисия. Моли съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на заповедта.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата. Претендира присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната заповед № RB202004-001-04 К-2676/20.11.2006 г. на основание чл. 191, ал. 1, т. 8 и чл. 212, ал. 1, т. 7 ЗМВР (отм.); Министърът на вътрешните работи назначава на същите длъжности в рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на международни организации" при Национална служба "Полиция"( НСП) - МВР, разрешава ползване на неплатен отпуск и изпраща 10 служители в МВР, между които по т. 2 и Б. Камарски, като полицейски наблюдатели в мисията на ООН в Косово, за времето на участието им в мисията, считано от датата на заминаване, като разпорежда, че вещевото и медицинското оборудване са сметка на полицейските наблюдатели.

С жалбата е представено заверено копие от заявление на Камарски до министъра, с което моли да му бъде разрешено да ползва неплатен отпуск за времето на участие в мисията на ООН в Косово, считано от датата на заминаване, с посочена от жалбодателя дата на изготвяне 17.11.2006 г. и поставени три различни печата, два от които неразчитаеми, но с ясно посочена дата 27.11.2006 г. а единия на НСП - Столична дирекция "Полиция" с рег. № 840123/21.11.2006 г. Същото заявление е представено и с административната преписка.

С преписката е представено и предложение с рег. № АМ-373/17.11.2006 г. на НСП и поставени още два печата с входящи номера, единият от които с дата 20.11.2006 г., а вторият с дата 24.11.2006 г. от Директора на НСП до министъра, с което последният е уведомен, че комисията по подбора, подготовката и изпращането на полицейски наблюдатели на 01.09.2.0106 г. е взела решение да бъдат представени кандидатурите на 10 конкретно посочени служители от МВР, които са издържали изпитите, отговарят на други условия и са утвърдени от Постоянното представителство на България в ООН с евентуална дата на заминаване 27.11.2006 г., като е предложено същите, между които и Камарски да бъдат назначени по щат "Мисии на международни организации при НСП, да им се разреши ползването на неплатен отпуск за времето на участието им в международната мисия.

С рапорт с рег. № 141/03.01.2006 г. на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) Камарски моли ответника да му бъде разрешено през 2006 г. да се яви на конкурс за участие в полицейски международни мисии, съгласно МЗ – I-в67/03.02.2003 г., Инструкция № I -155/01.10.2002 г. и писмо рег. № I -16157/06.12.2005 г. – МВР.

По делото с административната преписка са приложени и автобиография и кадрова справка на Камарски.

От писмо рег. № У-909/02.12.2008 г. на Директора на Главна дирекция "Криминална полиция" се установява, че на 01.12.2008 г. трима от служителите, посочени в оспорената заповед, между които и Камарски са се завърнали в България, при което съгласно чл. 27, ал. 1 от Инструкция МЗ-11/05.06.2007 г. следва да бъдат преназначени в едномесечен срок по подходящи длъжности.

Освен това по делото са представени и следните съдебни и административни актове:

1. Решение № 4580 от 07.08.2012 г., по адм. дело № 9480/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което са отхвърлени като неоснователни недоказани предявени от Камарски искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 27 125, 60 лв., ведно с лихва за забава в размер на 12 480, 18 лв. за периода 28.11.2006 – 09.01.2009 г., както и за обезщетение за вреди в размер на 800 лв. и лихви в размер на 293, 6 лв., представляващи суми за вещево доволство за 2007 и 2008 г., като е оставено без разглеждане искането му да бъде осъден Министърът на вътрешните работи на основание чл. 257, ал. 2 АПК да преведе по сметка на НОИ сума в размер на 7 833, 94 лв. и лихви за забава в размер на 3625, 01 лв. за държаното му обществено осигуряване за периода 28.11.2006 г. – 09.01.2009 г. и производството по делото е прекратено в тази му част. Липсват данни, дали същото е влязло в сила.

1. Решение № 186/07.06.2017 г., постановено по преписка № 84/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация(КЗД), с което по отношение на Камарски и други лица е прието за установено, че в качеството им на държавни служители на МВР по времена участието им мисия на ЕС в Косово са третирани по-неблагоприятно от Министъра на вътрешните работи, в качеството му на орган по назначението в сравнение с останалите служители в министерството чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер – дискриминация по признак обществено положение. С Решение № 5989 от 24.10.2.0017 г., по адм. дело № 8167/2017 г. АССг отхвърля жалбата на Министъра на вътрешните работи срещу посоченото решение, като отново няма данни, дали съдебният акт е влязъл в сила.

Представено е заверено копие от писмо рег. № ВО 7419/24.11.2010 г. на Директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" МВР до Директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", от което се установява, че на служителя Б. Видин, фигуриращ в заповед № К-2778/12.12.2006 г. относно "назначаване на служители на МВР по щат мисии на международни организации при НСП, разрешаване на неплатен отпуск и изпращането им като полицейски наблюдатели в мисия на ООН в Косово" е получил вещево доволствие за 2006 г. в размер на 240 лв., за 2009 г. в размер на 400 лв. и при пенсионирането му през 2009 г. еднократно допълнително вещево доволствие за прослужени 10 и повече години в МВР 200 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт предвид наведените доводи за неговата нищожност съдът намира следното.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, но доколкото в същата се твърди нищожност на оспорения административен акт са налице предпоставките по чл. 149, ал. 5 АПК и същата следва да бъде разгледана единствено по отношение на искането за обявяването й за нищожна.

Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи.

Същият е компетентния орган да издаде заповедта в частта, с която Камарски е назначен на длъжност по щат "Мисии на международни организации" при национална служба "полиция" - МВР, съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 7 ЗМВР (отм., действал към момента на издаване на процесната заповед), като орган по назначението съгласно чл. 185 ЗМВР(отм.);

Със заповедта жалбодателят е назначен по реда на чл. 191, ал. 1, т. 8 ЗМВР(отм.); , като е спазен предвидения в чл. 174, ал. 1, т. 2 ППЗМВР(отм.); ред.

Със заповедта е разрешено също ползването на неплатен отпуск на Камарски, както и на останалите служители посочени в заповедта на основание чл. 212, ал. 1, т. 7 ЗМВР(отм.); - за времето на участие в международни мисии или в международни организации, въз основа на договори, по които Република България е страна, който съгласно ал. 2 на цитирания текст се зачита за трудов стаж. При това в случая неоснователен е доводът за допуснато нарушение по чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като независимо, че същият не е полагал труд в МВР, по силата на заповедта, с която му разрешено ползване на неплатен отпуск времето, през което е изпълнявал дейност на наблюдател в мисията на ООН Косово по силата на цитираната разпоредба се зачита за трудов стаж. И в тази част заповедта е постановена от компетентен орган, доколкото именно министъра в изпълнение на посочените по-горе правомощия може да разрешава ползването на неплатен отпуск на служителите в МВР. Липсва изрична уредба в цитираната нормативна уредба относно изпращането на служителите за участие в международни мисии, но доколкото, съгласно чл. 21 ЗМВР(отм.); Министърът на вътрешните работи осъществява общото и непосредствено ръководство на министерството, като ръководи и управлението на човешките ресурси то безспорно заповедта и в тази й част е постановена от компетентен орган.

При извършената проверка по повод наведените в жалбата доводи настоящият състав намира, че липсват допуснати нарушения по чл. 146, т. т. 2-5 АПК, а още по-малко такива, които да са от степен, обосноваваща извод за нищожност на заповедта.

Неоснователни са наведените доводи за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради това, че административното производство е образувано по предложение от Директора на НСП от 17.11.2006, която дата съвпада и с датата на изготвяне на заявлението на Камарски за преназначаване и ползване на неплатен отпуск, които са предхождани от конкурсна процедура пред Комисия на ООН, а освен това няма съмнение, че заповедта е съобщена на Камарски и същият е бил на мисия в ООН в Косово, от която се е завърнал на 01.12.2008 г. в България, което обстоятелство освен, че не се оспорва от жалбодателя се удостоверява и от писмо № У-909/02.12.2008 г. на Директора на ГДКП- МВР. Още повече, че от доказателствата по делото се установява, че заминаването следва да бъде осъществено до 27.11.2006 г., при което най-късно на тази дата съдържанието на заповедта е станало известно на жалбодателя. При това дори да не е спазен срока, предвиден в чл. 61, ал. 1 АПК това нарушение не води до незаконосъобразност на акта и още по-малко до неговата нищожност.

Наведеният довод за допуснато нарушение по чл. 204, ал. 2 ЗМВР, съгласно който на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа - левовата равностойност на униформеното облекло предвид разпореденото в заповедта, че вещевото и медицинско оборудване са за сметка на полицейските наблюдатели е неотносим към законосъобразността на заповедта, а освен това е и неоснователен.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ППЗМВР (отм.); Министърът на вътрешните работи в рамките на числения състав на МВР утвърждава щатове за участие в международни мисии или в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна. По тези щатове се назначават служители за определен срок - срока на неплатения им отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 7 ЗМВР, което условие е налице в случая, при което не може да бъде обоснован еднозначен извод, че за времето на неплатения отпуск – време през което служителят не е изпълнявал служебни задължения в МВР на същия следва да бъде осигурено облекло и друго имущество и снаряжение за изпълнение на задълженията му в друга държава.

Към момента на постановяване на заповедта е действала Наредба № I-167 от 17.08.2004 г. за определяне на категориите служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел, реда за предоставянето му, както и други принадлежности, свързани с изпълнението на служебни задължения на служителите, върху които са поставени символите и отличителни знаци на структурните звена на МВР, като служителите назначени по щат "Мисии на международни организации" при НСП – МВР не фигурират сред изброените в чл. 3 от същата. Освен това съгласно чл. 2 униформеното облекло се предоставя, за да се отличават отделните категории служители на МВР при изпълнение на служебните им задължения, а в случая жалбодателят за времето, през което е осъществявал дейност като наблюдател в мисията на ООН в Косово не е изпълнявал служба в МВР, поради факта, че същият е бил в неплатен отпуск.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед, като постановена от компетентния орган в рамките на предоставените му от закона правомощия не е нищожна. При извършената проверка на акта не се установиха нарушения по отношение на формата, спазване на административнопроизводствените правила и приложимия закон, които да обуславят извод за нищожност на същата.

Представените по делото актове на КЗД, решение на АССГ и писмото, касаещо служителя Б. Видин (който не е адресат на процесната заповед) са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата на Камарски с искане да бъде обявена нищожността на заповед № RB202004-001-04 К-2676/20.11.2006 г. на Министъра на вътрешните работи като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение