Решение № 3448 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14539/2010 г.

Решение № 3448 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14539/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба (неправилно наименована като въззивна) на Веселина Андреева Комова от гр. Габрово срещу решение № 112 от 29.09.2010 г. постановено по адм. дело № 162/2010 г. по описа на Административен съд - Габрово. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила и поради нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, образувано по жалба на Веселина Андреева Комова, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 1419 от 15.07.2010 г. на кмета на община Габрово, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. е от ЗОбС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката, поради изтичане на срока за настаняване. Преценявайки законосъобразността на обжалваното административно решение на основанията за отмяна, поддържани от оспорващата и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба. Съдът е събрал и подробно е обсъдил всички относими към делото доказателства, и въз основа на това е направил правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. От данните по делото се установява, че с настанителна заповед № 1528 от 13.07.2009 г. и Веселина Андреева Комова и трите й непълнолетни деца - Цветко Цветков Комов, Томчо Цветков Томов и Гинка Цветкова Томова, са настанени в процесното общинско жилище за срок от една година, считано от 13.07.2009 г. Това обстоятелство не се оспорва от касационната жалбоподателка. С решение на комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ по протокол № 22 от 01.07.2010 г. срокът на договора не е подновен, тъй като е установено, че жалбоподателката е собственик на идеални части от имоти, за които не е предоставила данни в декларацията си. При тези обстоятелства съдът е направил законосъобразен извод, че за процесния случай са били налице предпоставките на чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ и наемното правоотношение законосъобразно е било прекратено от административния орган. В процесния случай е налице срочен договор, който се прекратява с изтичането на уговорения срок. Вярно е, че след тази дата е налице правна възможност за продължаване на уговорения едногодишен срок, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, но това е предвидена от закона възможност за титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината, за което липсва доказателства по делото в тази насока, както обосновано е приел АС - Габрово. По същество касаторката не оспорва установените релевантни факти относно изтичането на срока. Възраженията и са свързани основно с това, че тя и децата й следва да се разглеждат като нуждаещи се от настаняване в общинско жилище. Тези доводи са поддържани и пред административния съд, който ги е обсъдил с ясни и непротиворечиви мотиви, които се споделят изцяло. Неоснователно е възражението за нарушение на съдопроизводствените правила, произтичащо от неуважено искане за отлагане на делото и евентуално нарушено право на защита. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът следва да отложи делото, когато страната и нейният пълномощник не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. За да възникне това задължение, е необходимо съдът да бъде уведомен своевременно за възникналата пречка за разглеждане на делото, като с оглед нейния характер да бъдат представени и съответните доказателства. В настоящия случай това не е направено. Липсва въобще молба до съда за отлагане на делото. Пред касационната инстанция е представена медицинска бележка, от която се установява, че Гинка Андреева Комова е с диагноза "остра вирусна инфекция". От една страна касационната жалбоподателка не е доказала, че медицинското удостоверение е постъпило своевременно в съда преди съдебното заседание на 23.09.2010 г. От друга страна съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза за работоспособността при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен да се явява пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако в графа "бележки" на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Тази разпоредба е съвсем ясна. Поради това, като е дал ход на делото по същество, съдът не е нарушил съдопроизводствените правила, в каквато насока за възраженията на касаторката. За пълнота следва да се посочи, че само онези нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до неправилност в крайния извод по съдебния спор, са основания за отмяна на съдебните решения. В случая, няма твърдения, нито има данни, че в заседанието на 23.09.2010 г. Комова е щяла да посочи нови доказателства, които биха имали значение за изхода по делото, евентуално, че ще изложи нови доводи по материалноправния спор. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,