Решение № 4936 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 419/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ Андис експорт-импорт- А. Антонов , чрез процесуалния му представител адвокат М.Петрова, за отмяна на влязлото в сила решение 66 от 25.01.2021г., постановено по адм. дело 1244/2020 г. по описа на Административен съд- София-област на основание чл. 239, т. 6 от АПК. Към искането за отмяна е приложено решение на Европейския съд по правата на човека от 05.11.2024г. по делото Антонов срещу България, с което е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Искат присъждане на сторените по делото разноски. Ответниците Министерски съвет на Република България, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания Железопътна инфраструктура не заявяват становище по молбата за отмяна. Ответникът министърът на финансите чрез процесуалния си представител счита, че искането е неоснователно и моли съда да го остави без уважение. Ответникът министърът на транспорта и съобщенията чрез процесуалния си представител също представя становище за неоснователност на направеното искане. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на ЕТ Андис експорт-импорт- А. Антонов , със седалище и адрес на управление в град София срещу Решение на Министерски съвет /РМС/ 633/04.09.2020г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект Модернизация на железопътната линия София-Драгоман, участък Разделен пост Петърч- Драгоман от Проект Модернизация на железопътна линия София-Драгоман, част от Трансевропейската железопътна мрежа на територията на общините Божурище, Костинброд, Сливница и Драгоман, Софийска област, в частта по т. 100 - за поземлен имот с идентификатор по одобрената КККР 67372.1.221, находящ се в землището на гр. Сливница, Софийска област - собственост на Андис експорт-импорт- А. Антонов относно размера на определеното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице посочената хипотеза, е необходимо да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на лицето, което е направило искането за отмяна в съдебното производство, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска. Нарушението на Конвенцията следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска и да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ. Освен това трябва отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези изисквания са налице. Видно от представеното по делото решение на ЕСПЧ от 05.11.2024г., по отношение на жалбоподателя ЕТ Анди- Е. -импорт - А. Антонов е прието нарушение на чл. 1 от Протокол 1, по повод цитираното по-горе решение на АССО от 25.01.2021г. Според ЕСПЧ, макар формално погледнато, земята да е била земеделска към датата на отчуждаването, не е убедително доказано, че третирането на земята на жалбоподателя като чисто земеделска и равностойна на всеки друг парцел земеделска земя в района е уместно предвид нейното разположение. ЕСПЧ счита, че присъдената на жалбоподателя компенсация не съответства доказано в разумна степен на стойността на земята, което означава , че изискванията на чл.1 от Протокол 1 не са спазени и лишаването на жалбоподателя от неговата собственост е непропорционална мярка. С оглед гореизложеното искането за отмяна е основателно и следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО. При новото разглеждане е необходимо съдът да съобрази мотивите, изложени в решението на ЕСПЧ. При този изход на спора по искането на молителите за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение,