Решение № 11098 от 24.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2013 г.

Решение № 11098 от 24.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 58/02.04.2013 г. по административно дело № 49/2013 г. Административен съд - Кюстендил е отхвърлил като неоснователна жалбата на Асен Найденов Кирилов от гр. Кюстендил против решение № РД-12-2/07.01.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Кюстендил, с което е оставено в сила разпореждане № 6911212900/26.09.2012 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил, с което на Кирилов на основание чл. 74, ал. 1 от КСО е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 20.09.2012 г. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Асен Найденов Кирилов от гр. Кюстендил. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друго решение за отпускане на пенсията, считано от 13.10.2011 г. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага тя да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението на Кюстендилския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е определена началната дата на отпускане на пенсията, съобразно правилата на чл. 94, ал. 3 и ал. 1 от КСО. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Н. Василев" АД - Кюстендил с експертно решение (ЕР) № 2114 от 01.12.2011 г., приложено на л. 25 от делото, определя 65.5 % намалена работоспособност, вид и степен на увреждане - общо заболяване с дата на инвалидизиране 21.04.2009 г. и срок на инвалидност - 01.12.2014 г. ЕР е получено от лицето на 01.12.2011 г. лично срещу подпис, видно от отбелязването в него, и е влязло в сила на 15.12.2011 г. Първото заявление за отпускане на пенсия за инвалидност е подадено в РУ "СО" - Кюстендил на 13.02.2012 г. и заведено с вх. № ПП-02-2608 от същата дата (л. 32 от делото). По това заявление ръководителят на ПО към Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Кюстендил се е произнесъл с разпореждане № 6911212900/10.04.2012 г., с което е отказал да отпусне на лицето лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като към датата на инвалидизиране то е имало осигурителен стаж 4 години, 4 месеца и 22 дни, т. е. не е изпълнено изискването на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за наличие на 5 години осигурителен стаж. Не е спорно по делото, а това се потвърждава и от изложеното в касационната жалба, че разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. На 20.09.2012 г. Асен Кирилов подава второ заявление, заведено с вх. № ПП-02-14476 от същата дата (л. 15 от делото) за отпускане на лична пенсия поради инвалидност, като представя цитираното по-горе ЕР на ТЕЛК № 2114 от 01.12.2011 г. и документи, установяващи необходимия осигурителен стаж от 5 години към датата на инвалидизиране в изпълнение изискването на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. С разпореждане № 6911212900 от 29.09.2012 г. на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - Кюстендил на Кирилов на основание чл. 74, ал. 1 от КСО му е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 20.09.2012 г. Разпореждането е потвърдено с оспореното решение № РД-12-2/07.01.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, мотивирано с правното основание на чл. 94, ал. 1 от КСО и пропуснат 6-месечен срок за подаване на заявлението с необходимите документи. Правилно е приел първоинстанционният съд, че заявлението с необходимите документи е подадено след като е изтекъл 6-месечният срок от датата на придобиване на правото на пенсия за инвалидност (инвалидизирането съобразно чл. 73, ал. 1 от КСО), поради което не е налице хипотезата на чл. 94, ал. 1, предл. първо КСО за отпускане на пенсията от 21.04.2009 г. За да се отпусне пенсията от датата на заявлението до ТЕЛК - 25.10.2011 г., съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО е необходимо документите за пенсиониране да са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК (НЕЛК). Както беше посочено по-горе, ЕР е влязло в сила на 15.12.2011 г. Заявлението за отпускане на пенсия заедно с документите за пенсиониране са подадени след изтичането на 1-месечния срок, определен в чл. 94, ал. 3 от КСО. Поради това и на основание чл. 94, ал. 1, предл. второ от КСО законосъобразно пенсията е отпусната от датата на подаване на заявлението и документите - 20.09.2012 г. В проведеното пред административния съд съдебно заседание на 12.03.2013 г. Кирилов чрез процесуалния си представител адв. Витанов твърди, че още към датата на подаване на първото заявление на 13.02.2012 г. са били налице предпоставките на чл. 74 от КСО за отпускане на пенсията поради инвалидност, тъй като на основание чл. 74, ал. 2 от КСО изискуемият осигурителен стаж е една година, а не пет. Доводът е неоснователен, тъй като, от една страна, не е налице хипотезата на чл. 74, ал. 2 от КСО, доколкото инвалидността не е придобита до постъпване на работа, което се установява от доклада за осигурителния стаж (л. 14), а от друга, на посоченото правно основание - чл. 74 от КСО е отказано отпускане на пенсия с разпореждане, което е не е обжалвано и е влязло в сила. Само с оглед прецизност следва да се посочи, че дори и първото заявление е подадено след едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО. Предвид изложеното настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО. Неоснователен е доводът на касатора за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на чл. 94 от КСО. При така установеното и липсата на касационни основания, обуславящи неговата отмяна, решението на Кюстендилския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран по този начин и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,