Решение № 4899 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2012 г.

Решение № 4899 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Нели Петкова Игнатова, срещу решение № 1814 от 25.07.2012 г. на Пловдивски административен съд, II отделение, XII състав, постановено по адм. дело № 154 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1908 от 27.12.2011 г., на Началник на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201 § 1 буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201 § 3 и чл. 214 § 1, чл. 232, § 1 б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 - препарат против насекоми, предназначен за продажба на дребно, марка "Килотокс" с нето тегло 3 829 кг и код по ТАРИК 3808919090 и стока № 2 - дезодорант за тяло, марка "Танго" с нето тегло 739 кг и код по ТАРИК 3307200000, е определена нова митническа стойност, и на "Садат" ООД, е определен данък добавена стойност за довнасяне в размер на 2 627,62 лева, ведно с прилежащите лихви за забава, считано от поставянето на стоките под режим - 10.03.2010 г., както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД в съответните кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валута и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Ценна на стоката", кл. 45 "Уточняване", кв. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на Пловдивския административен съд и вместо него се постанови друго, потвърждаващо оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез юрк. Гацова, оспорва касационната жалба. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 3.09.2012 г. и в писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски. Заинтересуваното лице - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на прелевираното отменително основание, и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна по делото, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било Решение за определяне на митническа стойност № 1908 от 27.12.2011 г., на Началник на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0032699 от 10.03.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати 2 627, 62 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - от 10.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Фактически установено по делото е, че на 10.03.2010 г. с ЕАД № ЕАД № 10BG003000Н0032699 "Садат" ООД поставя под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление стока № 1 - препарат против насекоми, предназначен за продажба на дребно, марка "Килотокс" с нето тегло 3 829 кг и код по ТАРИК 3808919090 и стока № 2 - дезодорант за тяло, марка "Танго" с нето тегло 739 кг и код по ТАРИК 3307200000 с държава на изпращане Турция и изпращач "KOZMO KIMYA SANAYI ve DIS. Tic. Ltd. Sti", гр. Истанбул. Декларираната обща фактурна стойност 3 922 евро. При оформянето на режима за стоката е представена фактура № 108937 от 8.03.2010 г., въз основа на които съгласно чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 дружеството е декларирало митническа стойност в размер общо на 3 922 евро, или за стока № 1 - левова равностойност 4 679,32 лева и за стока № 2 левова равностойност 2 991,44 лева. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция и е установено, че има разминаване в данните. Констатирано е, че във фактура № 108937 от 8.03.2010 г. и копие на вносна митническа декларация, представени от "Садат" ООД за оформяне на вносната операция са вписани условия на доставка СРТ Пловдив и обща фактурна стойност - 3 922 евро, а в представената от турските митнически органи търговска фактура серия А № 108937 от 8.03.2010 г. за износ са посочени условия на доставката "FOB ISTANBUL" и обща фактурна стойност от 14 028 щ. д. В съответствие с получената заверена от турската митническа администрация митническа декларация за износ с посочена в нея фактура е прието, че цената на стоките по процесния внос е именно посочената, но в търговската фактура и износната митническа декларацията сума от 14028 щ. д., равняваща се на 19 988,64 лева, изчислени по курса за митнически цели на щатския долар към момента на регистриране на ЕАД - 1,42491. На основание чл. 32 § 1, б. "д", "i" от Регламент № 2913/92 на Съвета при определяне на митническата стойност съгласно чл. 29 от същия регламент са прибавени и транспортни разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент 2454/93 и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, в размер на 336,71 лева за стока № 1 и 73,40 лева за стока № 2. При така възприетата фактическа обстановка, административният орган на основание чл. 201 § 1 буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201 § 3 и чл. 214 § 1, чл. 232, § 1 б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 по ЕАД № 10BG003000Н0032699 от 10.03.2010 г. е определена нова митническа стойност на стоките и на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на общо 2627,62 лв., ведно с прилежащите лихви за забава, считано от поставянето на стоките под режим - 10.03.2010 г., както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД - то в съответните кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валутна и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Цена на стоката", кл. 45 "Уточняване", кл. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". Съдът е приел в мотивите си, че оспореното митническо решение е постановено от компетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ. Посочил е, че в решението си митническият орган не е изложил никакви съображения относно това, защо при наличието на документи с различно съдържание дава вяра на едните, а не другата група такива, т. е. защо приема, че именно посочената в тези представени по линията на международното сътрудничество цена е договорената такава /и то само в турската фактура, а не и в износната митническа декларация/ и подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 35 от ЗМ, респ. чл. 29 § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета; изложено е единствено и само, че "документите, представени в Митница - Пловдив, не съответстват на тези, представени пред турската митница при оформяне на износната операция". Съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, което преценено в съвкупност и с липсата на мотиви на акта, прави издаденият административен акт незаконосъобразен. Обоснован е извод, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена е 3 922 евро. Постановеното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. В случая подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от дружеството равностойност на 3922 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 14 028 щатски долара. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Достигайки до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото и направеното искане, в полза на "Садат" ООД следва да бъдат присъдени 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,