Решение № 12130 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2638/2015 г.

Решение № 12130 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2638/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) против решение № 3 от 05.01.2015 г. по адм. д. № 581 по описа за 2014 г. на Административен съд - София-град в частта, с която е отменен ревизионен акт № 2141303097 от 28.08.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София и от главен инспектор по приходите, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Изложените съображения за пороци на съдебното решение, релевиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, се свеждат до неправилно прилагане на чл. 111 от ДПК (отм.), чл. 109 от ДОПК и чл. 124а от ДОПК, чл. 140 от ДПК (отм.) и чл. 171 от ДОПК, чл. 143 от ДПК (отм.) и чл. 174 от ДОПК, чл. 142 от ДПК (отм.) и чл. 173 от ДОПК. Ответникът "Образователен Бизнес Център Хермес" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил ревизионен акт (РА) № 2141303097 от 28.08.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция на НАП - София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП, в следните части, с които на "Образователен Бизнес Център Хермес" ЕООД са установени задължения за осигурителни вноски: за 2006 г. - общо 2654.37 лв. за държавно обществено осигуряване (ДОО), ДЗПО - УПФ (допълнително задължително пенсионно осигуряване-универсален пенсионен фонд), здравно осигуряване (ЗО) и гарантирани вземания на работниците и служителите (ГВРС), както и лихви за забава в общ размер 3 996.73 лв.; за 2007 г. - общо 822.31 лв. за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО, както и лихви за забава в общ размер 1498.12 лв. За да отмени оспорения ревизионен акт в частите за установените задължения за осигурителни вноски за фондовете на ДОО и здравното осигуряване за периодите 2006 г. и 2007 г., Административен съд - София-град е приел за изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 115, ал. 1 от КСО. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е неприложима по отношение на задълженията за осигурителни вноски. Предмет на правната уредба по чл. 115, ал. 1 от КСО е давността за вземанията на Националния осигурителен институт, произхождащи от неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях (редакции - ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 41 от 2007 г., доп., бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.). Вземанията на НОИ се събират по реда на чл. 110 от КСО и чл. 114 от КСО. Задълженията за задължителни осигурителни вноски са публични и съгласно чл. 1 от ДОПК установяването, обезпечаването и събирането им се извършва по реда на кодекса от органите по приходите и публичните изпълнители. На основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК е предвидено, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Петгодишният давностен срок за вземанията за осигурителни вноски за 2006 г. изтича на 31.12.2011 г., а на тези за 2007 г. - на 31.12.2012 г. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността е спряла в периода от 06.12.2011 г. до 31.05.2012 г., когато е била извършена ревизия съгласно заповед за възлагане № 1113475/06.12.2011 г. Издаденият РА № 2141202166 от 31.05.2012 г. е бил отменен с решение № 2833/30.11.2012 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - София, като административната преписка е била върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, за издаване на нова заповед за извършване на ревизия в 30-дневен срок от връчване на решението. Както е приел и първоинстанционният съд, отмяната на ревизионния акт по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и връщането на преписката на органа по приходите е възстановила висящността на ревизионното производство по издаване на ревизионен акт. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК започналото производство по установяване на публичното вземане е спряло давността за срок от една година, считано от 06.12.2011 г. до 06.12.2012 г., след което давността е продължила да тече. Оспореният ревизионен акт № 2141303097 е издаден на 28.08.2013 г., когато погасителната давност за осигурителните вноски за 2006 г. вече е бил изтекъл. За задълженията за осигурителни вноски за 2007 г. петгодишният давностен срок би изтекъл на 31.12.2013 г. с оглед спирането на давността за една година на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК поради започнало производство по установяване на публичното вземане. Към 28.08.2013 г. задълженията за осигурителни вноски не са били погасени по давност, а с подаването на жалба вх. № 53-06-6012/20.09.2013 г. давността е спряла на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК: когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. Предвид гореизложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е правилно като краен извод в частта, с която ревизионният акт е отменен за установените задължения за осигурителни вноски за 2006 г., поради което в тази част следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която ревизионният акт е отменен за установените задължения за осигурителни вноски за 2007 г., като вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Неоснователни са изложените в касационната жалба подробни съображения за неправилно прилагане на чл. 111 от ДПК (отм.) и чл. 109 от ДОПК, чл. 140 от ДПК (отм.) и чл. 171 от ДОПК, чл. 143 от ДПК (отм.) и чл. 174 от ДОПК, чл. 142 от ДПК (отм.) и чл. 173 от ДОПК. Законова пречка за установяване с ревизионен акт на погасени по давност публични задължения не съществува, но при направено възражение за недължимост поради изтекла давност установените задължения следва да бъдат отменени. Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо. Възражението може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на ревизионния акт по съдебен ред. Давността е срок или период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако кредиторът бездейства, правото му да иска принудително изпълнение се погасява. Установените с влязъл в сила ревизионен акт задължения подлежат на принудително изпълнение съгласно чл. 127, ал. 1 от ДОПК, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. В чл. 222 от ДОПК изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за спиране на принудителното изпълнение. Не е предвидена и като основание за прекратяване на принудителното изпълнение по аргумент от чл. 225 от ДОПК. Отмяната на ревизионния акт, с който са установени погасени по давност публични вземания, е единствената възможност за прекратяване на започнало принудително изпълнение. С оглед изхода на спора в касационното производство на касатора се присъжда юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 392.43 лв. съразмерно на уважената част от жалбата от 2320.43 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,