Решение № 10958 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2019 г.

Решение № 10958 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Кабаков от [населено място], чрез пълномощника му адв. П. Генов – АК – Бургас, срещу Решение № 983 от 29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 630/2019 г. по описа на Административния съд Бургас с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна не е взела становище, редовно уведомена не се явява в съдебно заседание. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Г. Кабаков срещу Областна дирекция на вътрешните работи – Бургас /ОД на МВР/, с която, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ е предявил иск за сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от неоснователното му задържане, наложено със Заповед рег. № 431 зз-562/05.11.2015 г. на полицейски орган при Първо РУ – Бургас, отменена с влязло в сила на 18.04.2018 г. съдебно решение, постановено по адм. дело № 2278/2015 г. от АС – Бургас, потвърдено с решение на ВАС постановено по адм. дело № 11223/2016 г., ведно със законната лихва от 18.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан, и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лв. За да мотивира този правен резултат е посочил, че в случая се касае за иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. След като е установено наличието на първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността на държавата, а именно – отменен, като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение, акт на орган, постановен при изпълнение на административната му дейност - заповед за задържане за срок от 24 часа, рег. № 431 зз-562/05.11.2015 г., издадена от ОР при Първо РУ на ОДМВР гр. Бургас на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР съдът е констатирал, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на втората и третата материалноправни предпоставки, а именно претърпяна вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между тази вреда и отменения акт. Посочил е, че разпитаните по делото свидетели не подкрепят твърденията на ищеца и са в противоречие със събраните в хода на адм. дело № 2278/2015 г. по описа на Административен съд Бургас доказателства и самопризнанията на Кабаков. Съдът е посочил още, че вероятно задържането на ищеца на 05.11.2015 г. е довело до отрицателни за него изживявания и е дало отражение върху психиката му, но съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, причиняването на конкретни неимуществени вреди следва да бъде доказано, а доказването е в тежест на ищеца, който при условията на пълно главно доказване следва да установи настъпването на реални вреди. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно лицето да посочи принципно някаква сума, с която да определи настъпилите за него вреди, а да докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са настъпили вреди, техния размер и че отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, е причина за настъпването на тези вреди. Това, въпреки указанията, дадени с определението на съда за насрочване на делото в о. с. з., ищецът не е установил. С оглед на тези констатации съдът е направил извод, че при липса на който и да е от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата норма за ангажиране отговорността на държавата - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният иск е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. При този изход на спора, и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, му е присъдил разноски по делото в размер на 100 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /обн. ДВ, бр. 5/2006 г./. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Неправилно касаторът твърди, че съдът не се е произнесъл по предявения от Кабаков иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай вредата, която ищецът претендира да бъде обезщетена, е настъпила от акт, постановен от административен орган при изпълнение на административната му дейност. Ето защо съдът от първата инстанция, съобразявайки се със съдържанието на исковата молба, е дал вярната квалификация на предявения иск – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая е налице първата законова предпоставка, отменен акт с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, издаден от орган на ответника, но са останали недоказани от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е причинена вреда и то в пряка причинна връзка от отменения акт. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. Правилно е приета в обжалваното решение, че доказателствата по делото не установяват действия от страна на полицейския орган по време на задържането на ищеца, които да са в степен и интензитет да дадат отражение върху неговата психика и физическо здраве или да надхвърлят и прекрачват допустимото от закона и дължимо се отношение от страна на извършилите задържането служители на ответника. От показанията на разпитаната по делото свидетелка не се установява и соченото в исковата молба негативно въздействие, като произтичащо от заповедта за задържане. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Основателността на предявения иск не може да се основава на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищеца е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение