Решение № 545 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2013 г.

Решение № 545 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е по касационният протест на Стоян Петков, зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура гр. Габрово и касационната жалба на Община Габрово, пл. "Възраждане" № 3, представлявана от за кмета/съгласно заповед № 277/22.02.2013 г. на кмета на общината/, чрез процесуалния представител, юристконсулт Кристина Папазова, против решение № 2 от 12.02.2013 г., постановено по адм. гр. дело № 12/2012 г. на Административен съд гр. Габрово. С протеста и жалбата се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. И в протеста и касационната жалба се сочи, че съдът е коментирал разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, без да е посочил дали те пораждат задължение и срок за действие от страна на общината или нейните служители, както и бездействието им да е причинило претендираните вреди. Иска се от двамата касатори отмяна на оспореното решение и отхвърляне на претенцията, поради липса на съставомерност на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В съдебно заседание прокуратурата и касаторът не се представляват. Ответниците - Петьо Илиев Минов и Петя Тотева Минова и двамата с адрес с. Чавей, общ. Габрово, чрез процесуалния представител адв. Детелин Цонев от ГАК в отговор по касационният протест от 06.03.2013 г. и отговор по касационната жалба от същата дата, както и в становище от 11.12.2013 г. оспорва протеста и жалбата като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. В съдебно заседание не се представляват. Представителят на върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест и касационната жалба. Твърди се, че извода на първоинстанционният съд за наличие на причинно-следствена връзка между действията на административния орган и твърдените от ищците вреди е неправилен, поради което оспореното решение следва да бъде отменено. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид, че касационният протест е подаден при условията на чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, а жалбата от надлежна страна, в сроковете по чл. 211 от АПК и против подлежащо на оспорване съдебно решение, са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са основателни. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, решаващият съд е осъдил Община Габрово да заплати на основание чл. 4 във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ на ищците Петьо и Петя Минови сумата от 960 лв. представляваща обзщетение за причинените им имуществени вреди, резултат от незаконни действия, бездействия и актове на административен орган, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния размер на сумата от 1310 лв. като неоснователен и недоказан. На същото основание е осъдил общината да им заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска до пълния размер на сумата от 2000 лв. Осъдил е общината да заплати сумата от 550 лв. - разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че кметът на Община Габрово не е изпълнил задълженията си, възложени и с разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 от ЗУТ. След извършената проверка по чл. 218 от АПК, настоящата инстанция намери, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. В конкретният случай се претендират имуществени и неимуществени вреди в резултат на бездействие на общината. Настоящата инстанция намира, че не е установен нито един от елементите на посочения по-горе фактически състав. В мотивите към оспореното съдебно решение /л. 123 от делото/ съдът сочи: "В резултат на тези действия на Община Габрово, които могат да бъдат квалифицирани като бездействия, Петьо Минов и съпругата му Петя Минова са претърпели вреди." По- надолу на същата страница се сочи" Налице е причинно-следствена връзка между действията, имащи характер на бездействие от страна на административния орган.... и твърдяните......... вреди." В осъдителните диспозитиви пък е записано, че обезщетенията се присъждат като резултат "от незаконни действия, бездействия и актове на административния орган". С оглед посочената не до там ясна формулировка и събраните по делото доказателства, настоящата инстанция прави извода, че ищците не са доказали този елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди, от който да е видно кое е бездействието и по какъв ред е отменено като незаконосъобразно. Не е установено и кое е действието или съответния административен акт, които да са отменени като незаконосъобразни по установеният ред. Посочването на разпоредбите на на чл. 190 и чл. 192 от ЗУТ по никакъв начин не установяват, че е налице извършване на действия от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, както и неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закон. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че претендираната вреда не се явява пряка и непосредствена последица от отменени по съответния ред действие или бездействие на административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност или административен акт който да е отменен като незаконосъобразен, откъдето следва и извода, че не са установени точно определените от законодателя предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По тези съображения оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с което исковата претенция бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,