Решение № 139 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2010 г.

ВКСIV гражданско отделение31.05.2012 г.докладчик т Борислав Белазелков

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решението на Пазарджишкия окръжен съд от 06.08.2010 г. по гр. д. № 574/2010. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия районен съд и връчване на горните указания на ищцата.

Мотиви

Решение № 139 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 06.08.2010 г. по гр. д. № 574/2010, с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд от 18.05.2010 г. по гр. д. № 471/2010, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос кой е надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ - работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган и по материалноправния въпрос за разликата между образователната степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВО и "бакалавър" по § 32, ал. 3 ПЗР ЗВО с оглед изискванията на чл. 37, ал. 2 ЗНП. По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 1 ТР № 1/30.03.2012 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2010 надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят. При този отговор на процесуалноправния въпрос, съдът не следва да се произнася по материалноправния. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че общината е надлежен ответник по исковете за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение, тъй като трудовият й договор като "директор с група" на детска градина е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Неправилно въззивният съд е приел, че предявената искова молба е редовна. В обстоятелствената част ищцата е посочила, че е работила в Ц. "П. ", [населено място] като "директор с група" по безсрочен трудов договор. Служебно задължение на съда е да следи за надлежното конституиране на страните по делото, поради което исковата молба следва да бъде оставена без движение с указания до ищцата да вземе мерки за конституирането на Ц. "П.", [населено място], [община] като ответник по делото, като в едноседмичен срок представи искова молба за връчване на посоченото лице с копие от всички представени писмени доказателства. При неизпълнение на указанията в посочения срок исковата молба с вх. № 1115/15.02.3010 подлежи на връщане. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено срещу ненадлежен ответник, поради което е недопустимо. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия районен съд, тъй като т. 17 ТР № 1/04.01.2001 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2000 и т. 4 ТР № 1/17.07.2001 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2001 са изгубили значението си с приемането на новия ГПК. Производството по делото с надлежния ответник трябва да започне с връчване на препис от исковата молба и представяне на срок за отговор. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1