Решение № 8483 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14568/2011 г.
ВАСVII отделение13.06.2012 г.докладчик Соня Янкулова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ланс Матю Клеменс, гражданин на Съединените американски щати, адрес гр. София, ж. к. "Хиподрума", бл. 122, вх. "Б", ет. 3, ап. 27 срещу заповед № ЛС-04-1205 от 07.10.2011 г. на министъра на правосъдието. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването.
Мотиви
Решение № 8483 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14568/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Ланс Матю Клеменс, гражданин на Съединените американски щати, адрес гр. София, ж. к. "Хиподрума", бл. 122, вх. "Б", ет. 3, ап. 27 срещу заповед № ЛС-04-1205 от 07.10.2011 г. на министъра на правосъдието.
С оспорената заповед министърът на правосъдието отказал да продължи разрешението на Ланс Матю Клеменс за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България.
Жалбоподателят счита обжалваната заповед за незаконосъобразна - издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 1, 2, 3 и 4 АПК. Жалбоподателят подробно излага извършената от него и Фондация "Рийф Дивелъпмент" дейност, с което обосновава правния си интерес от оспорване на заповедта. Твърди, че заповедта е подписана от лице, което не е компетентен орган и за което няма доказателства за надлежно заместване. Сочи, че в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 15.08.2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България (Наредба № 1) оспореният акт е означен като "заповед" вместо "решение". Неясно, необосновано и противоречиво били формулирани фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Като фактически основания за заповедта били използвани формулировки с неясно съдържание като "несъответствие с приетите цели на фондацията и средствата", от което органът направил извод за "необоснованост и недоказана общественополезна дейност". С неясни мотивите министърът приел представения план за действие като незадоволителен. При постановяване на отказа органът подходил формално и не направил необходимото изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 АПК, както и не събрал служебно доказателства, съгласно чл. 36 АПК. Счита за нарушени чл. 30, ал. 2 АПК относно задължителните указания в рамките на производството, както и чл. 31, ал. 2 и 3 АПК относно реда за придвижване на административната преписка. Твърди, че органът нарушил принципите за бързина и процесуална икономия, чл. 11 АПК, за достъпност, публичност и прозрачност, чл. 12 АПК и за последователност и предвидимост, чл. 13 АПК. Заповедта твърди, че била издадена в нарушение на чл. 4, чл. 6, ал. 1 и чл. 10, т. 2 Наредба № 1. Моли съда да прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно да я отмени като незаконосъобразна. Жалбоподателят се представлява от адв. Светла Стойкова, Софийска адвокатска колегия.
Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието, счита същата за неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, правно и фактически мотивирана, при спазване на административнопроизводствените и материалноправни разпоредби на Наредба № 1 и Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и в съответствие с целта на тези актове. Сочи, че доказателствата по делото за извършваната от жалбоподателя дейност не са в съответствие с приетите цели на фондацията, а представения план за действие съдържа общественополезни цели и дейности, които са формулирани максимално общо и абстрактно. Моли съда да отхвърли жалбата. Ответникът се представлява от юрисконсулт Трендафилка Рафаилова.
Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.
За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:
- Ланс Матю Клеменс е гражданин на Съединените американски щати (САЩ), роден на 24.03.1964 г. в САЩ, с национален паспорт № 452809950, издаден на 09.02.2009 г. и валиден до 08.02.2019 г., с разрешение за продължително пребиваване в страната, личен номер на чужденец 1001439581, лична карта № 700710260, валидна до 27.03.2011 г.
- Клеменс Джули Лин е гражданин на САЩ, родена на 20.10.1963 г., с национален паспорт № 466858033, издаден на 20.02.2010 г. и валиден до 19.01.2020 г., с разрешение за продължително пребиваване в страната, личен номер на чужденец 1001439617, лична карта № 700710247, валидна до 27.03.2011 г., съпруга на Ланс Матю Клеменс.
- На 12.01.2010 г. двамата били избрани в управителния орган на фондация "Рийф дивелъпмънт".
- Фондацията била вписана в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел под № 17378, том 357, стр. 40 с решение № 1 от 20.01.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ф. д. № 18/2010 г. с цели: "Подпомагане на социалната интеграция и личностна реализация. Развитие и утвърждаване на духовните ценности, свързани с функционирането на здрави социални общности, като достойнство, самооценка, уважение. Подпомагане на социално слабите, на инвалидите или на лицата, нуждаещи се от грижи. Популяризиране на ценностите и принципите на юдеохристиянската ценностна система в обществото". Фондацията била създадена за осъществяване на дейност в обществена полза.
- Фондацията била вписана в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност при Министерството на правосъдието под № 20100225010.
- С молба-декларация, вх. № 05-00-184 от 25.02.2011 г. Клеменс поискал продължаване на разрешението за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденец в Република България. Към молбата приложил: подробен план за определяне на предмета и целта на дейност за срока, за който се иска издаване на разрешение за дейността на фондацията; план за дейност на Клеменс, осъществим в рамките на дейността на фондацията; документ, удостоверяващ наличието на финансов ресурс; препис от решението на съда; удостоверение за осигурени подслон и средства; удостоверение за актуално състояние на фондацията; банкова референция; свидетелство за съдимост; медицинско удостоверение, копие от паспорт; декларация за липса на данъчни задължения и неплатени такси; снимки.
- В отчета за дейността на Ланс Клеменс било посочено, че в периода:
а) януари - март 2010 г. присъствал и организирал всички срещи с адвокати, по повод организиране на фондацията; посетил Република Ирак и се срещнал с организации, работещи с хора с увреждания - Silk Road Disability Centers (Silk Road Disability Network); срещнал се с Global Breakthrough с цел изучаване на процеса на създаване на център за независим живот за хората с увреждания;
б) април - юни 2010 г. присъствал на семинар за трафик на хора, организиран от "Мисия възможност";
в) юли - септември 2010 г. посетил Република Турция и Република Македония и се срещнал със служители на организации, работещи с хора с увреждания; контролирал студент, който правел изследвания на организациите за работа с хората с увреждания; организирал издаването на рекламни материали;
г) октомври - декември 2010 г. се срещнал със служител на Института по аграрна икономика, гр. София, и на Christian Homesteaders, за да научи за проблемите на малките земеделски производители и да обсъди начините за повишаване на самостоятелността им; посетил САЩ за намиране на стартов капитал, като провел срещи в три университета и колеж; приключил подготовката на триседмична командировка в България;
д) януари - март 2011 г. ръководил командировка за разкриване на нуждите на земеделските производители в България, при която посетил София, Кърджали, Видин, Свищов, Смолян и Осиково; посетил Република Македония и отново Кърджали; осъществил среща в консервна фабрика в гр. Пловдив;
е) април - юни 2011 г. посетил отново консервната фабрика и гр. Кърджали, за да обсъди възможностите фермерите да продават продукцията си на фабриката; посетил гр. Видин, за да проучи възможностите за семинар за земеделските производители посветен на възможността да се получат субсидии от Европейския съюз.
- Като главни проекти за 2011 г. били посочени два семинара за земеделски производители и продължаване на изследванията на техните нужди.
- Въз основа на така представените доказателства била издадена заповед № ЛС-04-1205 от 07.10.2011 г., с която министърът на правосъдието, на основание чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4 и чл. 10, т. 2 Наредба № 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 16 Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и поради несъответствие на дейността с целите на фондацията и общо и абстрактно формулиране на целите и задачи отказал да продължи разрешението на Ланс Матю Клеменс за извършване на дейност с нестопанска цел в Република България. Заповедта била подписана от заместник-министър като на нея била посочена заповед за заместване № ЛС-04-1135 от 17.09.2011 г. за периода 26.09. - 07.10.2011 г.
- В съдебно заседание жалбоподателят представя доказателства за проведени селскостопански срещи на 25.10.2010 г., 19.01.2011 г.; 21.09.2011 г. по въпроси за селскостопанско проучване, фактури и счетоводни документи за разходи, направени във връзка с използване на хотелиерски и транспортни услуги, рекламно-информационни материали на фондацията за провеждане на агро семинари; писма на участници в дейността на фондацията, предложение за бюджет на фондацията за 2012 г. В съдебно заседание бе разпитан свидетелят Иванка Димитрова Янакиева, професор по аграрна икономика, която оказвала съдействие на фондацията по информиране на земеделските производители за възможностите за получаване на субсидии от Европейския съюз.
- В съдебно заседание ответникът представи заповед № ЛС-04-1135 от 17.09.2011 г. на министъра на правосъдието, с която заместник-министър Машева е определена да изпълнява по заместване функциите на министър за периода 26.09. - 07.10.2011 г. включително.
При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Ланс Клеменс за неоснователна по следните съображения:
I. По твърдението за нищожност на оспорената заповед:
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е подписана от лице, за което не са налице доказателства за компетентност, както и че закона не допуска министъра да упълномощава други лица с правомощията си по чл. 2 Наредба № 1. Видно от представената по делото заповед № ЛС-04-1135 от 17.09.2011 г. налице е валидна заповед за заместване на министъра от заместник-министъра за времето на отсъствие на министъра. В случая не става въпрос за делегиране на правомощия, за които действително е необходимо изрично нормативно овластяване, а за заместване по силата на служебното положение на заместника при наличието на изричен акт на титуляра. С оглед на изложеното оспорената заповед е издадена от компетентен орган и твърдението за нищожност е неоснователно.
II. По твърдението за незаконосъобразност на оспорената заповед:
По делото няма спор за факти. Безспорно е, че жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ, който регистрирал в страната организация с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. Безспорно е също, че министърът на правосъдието му разрешил извършването на дейност с нестопанска цел по реда на Наредба № 1, както и че молбата, с която сезирал ответника, по повод на която е издадена оспорената заповед, била за продължаване на срока на разрешението за извършване на тази дейност. Ответникът не оспорва твърдяните от жалбоподателя факти свързани с дейността, която последният извършвал и предвиждал да извършва. Спорът по делото е досежно преценката на фактите, приложението на материалния закон, спазването на изискванията за форма на акта, както и досежно спазването на административнопроизводствените правила.
- По твърдението за неспазване на установената форма:
Основателно е твърдението на жалбоподателя, че съгласно чл. 6, ал. 1 Наредба № 1 министърът на правосъдието се произнася с решение по искането за разрешаване на извършването на дейност с нестопанска цел от чужденец. С оглед на това логично е, при липсата на изрична нормативна регламентация, и по искането за продължаване на срока на разрешението органът да се произнесе с решение. Още повече, че с решението, като вид административен акт, практиката свързва по-скоро облагоприятстващ административен акт, който се издава по искане на адресата, докато заповедта, която макар и да би могла да бъде облагоприятстващ административен акт, по-скоро е проява на властта на административния орган едностранно, без искане на адресата, да предизвика промяна в правния статус на адресата. Наименованието на акта обаче никога не е било водещо при преценка на неговата същност, поради което и законодателят не е дал легално определение на различните наименования на административния акт, в който компетентния орган обективира волеизявлението си. За законодателя не наименованието, а визираните в чл. 21, ал. 1 АПК същностни елементи на акта са тези, които му придават качеството на индивидуален административен акт. С оглед на това и поради факта, че по делото не се спори, че обжалваната заповед има белезите на индивидуален административен акт ирелевантно за нейната законосъобразност е даденото от органа наименование на акта.
- По твърдението за неясни и противоречиви фактически основания:
Фактическите основания са онези юридически факти, които законодателят свързва с издаването на законосъобразен индивидуален административен акт. Оспорваният отказ е издаден на основание чл. 10, т. 2 Наредба № 1. Нормата предписва издаване на отказ за продължаване на разрешената дейност при необоснованост на представения план за дейността или на отчета за неговото изпълнение или недоказаност на общественополезна дейност. Обосноваността, както сочи и жалбоподателят, не се презумира. Тя се установява от доказаността и относимостта на фактите, които се сочат като установяващи дейността или плана. В случая не става въпрос за това дали представените от жалбоподателя доказателства са истински или неистински, а става въпрос за това какви факти са доказани, каква е връзката на тези факти с предмета на доказване и тези факти релевантните факти, визиран в хипотезата на материалноправната норма ли са? Видно от приложените към молбата за продължаване на разрешението отчет за дейността за периода м. януари 2010 г. - м. юни 2011 г. и подробен план за дейността за 2011 г. - 2012 г. и двата документа са схематично изброяващи. Вярно е, че законодателят не е посочил степента на подробност на отчета, който лицето трябва да представи, но нормалното, житейско съдържание на употребеното понятие - отчет, от което съдът няма основание да се отклони при тълкуване на нормата, означава изложение на извършеното с посочване най-малко на постигнатия резултат, в т. ч. количествен и качествен, а не информация за извършеното ограничена единствено до наименование на събитието. Наред с това разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 Наредба № 1 изрично изисква представянето на подробен план за определяне на предмета и целта на дейността, а жалбоподателят представил осемнадесет изключително общо формулирани точки, които имат характер на план-тезис или на насоки на работа, но не и на подробен план, който представя конкретния и следователно в достатъчна степен подготвен и обезпечен план за работа. Впрочем, с представените в хода на съдебното производство писмени доказателства жалбоподателят дава по-подробна информация за проведеното от него. Въпросът е, че представените доказателства - писмени обяснения на лица, които твърдят, че са участници в някои от срещите, проведени от жалбоподателя, са частен документ без материална доказателствена сила, които при липса по делото на други доказателства, не могат да доведат до обоснован извод за верността на твърдяните в тях обстоятелства. Що се отнася до представените от жалбоподателя фактури за разходи, свързани с ползване на услуги - хотелски, транспортни и др., то по делото няма доказателства те да са обвързани и да обосновават изпълнението именно на посочените в отчета дейности, поради което относимостта им към твърдяните от жалбоподателя дейности е недоказана.
Наред с горното, изложените от жалбоподателя в отчета факти не дават основание да се направи обоснован извод, че извършеното от него доказва именно общественополезната дейност, която фондацията, в чийто управителен орган е, е декларирала. Първо, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в Наредба № 1 липсва нормативно изискване за съответствие между целите на юридическото лице с нестопанска цел, в което работи, и дейността, която извършва. Безспорно, в чл. 5, ал. 1, т. 3 Наредба № 1 е посочено изискване за предоставяне на препис от съдебното решение, ако има съдебна регистрация, но в т. 1 е визирано изискването за представяне на подробен план за определяне на предмета и целта на дейността за срока, за който се иска разрешението. Следователно именно с посоченото в представения подробен план, ще се извърши преценката за съответствие, ако липсва съдебна регистрация. А когато има съдебна регистрация, то посоченото в подробния план трябва да бъде в съответствие с нея. И второ, извършената от жалбоподателя реална, практическа дейност, не само срещи с представители на организации в други държави с твърдяна дейност в подкрепа на лица с увреждания, е насочена само и единствено към земеделските производители в страната и към повишаването на способността им за усвояване на субсидии от Европейски съюз. Впрочем точно това установи и разпитания в съдебно заседание свидетел Янакиева. Тя посочи, че е оказвала съдействие на фондацията при осъществяване на дейността, с която се занимават - "подпомагане на земеделски производители". Подпомагането на земеделски производители при усвояването на европейски субсидии безспорно би могло да подобри техните възможности, в т. ч. и по отношение качеството им на живот - това е и целта на субсидиите, но едва ли може да се приеме, че точно това са дейностите, които съдействат за социална интеграция, подпомагане на социално слабите, на хората с увреждания или на лицата, нуждаещи си от грижи. Следователно от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за доказана общественополезна дейност така, както е формулирана в учредителния акт на фондацията.
Видно от изложеното фактическите основания, посочени в оспорената заповед установяват необоснованост на дейността и недоказана общественополезна дейност, поради което твърденията на жалбоподателя са неоснователни.
- По твърдението за съществени нарушения на административнопроизводствените правила:
Жалбоподателят твърди, че в хода на административното производство били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 35, 36, 30, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 и 3 АПК. Основният довод на жалбоподателя за нарушение на чл. 35 АПК е свързан с наличието според него на различие в номера, под който молбата му била заведена в деловодството на ответника и този, вписан в заповедта. Според жалбоподателя молбата му била заведена под № 05-00-143, а не както било посочено в оспорената заповед № 05-00-184. Първо, дори и да е налице неточност в посочения от административния орган входящ номер на молбата, то тази неточност не се е отразила на законосъобразността на акта, тъй като не входящия номер сам по себе си, а съдържанието на молбата и доказателствата към нея са факти и обстоятелства от значение за случая, които органът трябва да прецени. И второ, по делото е приложено - л. 23, копие от молбата - декларация на жалбоподателя за издаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел на която е положен входящ регистрационен печат на министерството на правосъдието с вписан номер 05-00-184 от 25.02.2011 г. Следователно не е налице твърдяното несъответствие. Що се отнася до твърдението за нарушение на чл. 30, ал. 2 и чл. 36 АПК следва да се посочи, че в случая става въпрос за облагоприятстващ акт, позволяващ на лицето да извършва определена дейност и да придобие с оглед на това определен правен статус - на дългосрочно пребиваващ в страната чужденец. Поради това и в съответствие с принципа на правната сигурност законодателят е посочил изрично в нормативен акт видовете документи, които е необходимо да бъдат представени на органа, за да може той да вземе решение. Това означава, че жалбоподателят е бил надлежно информиран за вида на необходимите доказателства. Видно от доказателствата по делото той представил именно исканите документи, а органът, с оглед на чл. 36, ал. 2 АПК няма право да изисква други доказателства, извън тези, посочени в нормативния акт. Съдържанието на представените доказателства е въпрос на преценка на лицето, искащо разрешението и на преценка по същество на органа. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за различие между нормативната уредба - чл. 4 Наредба № 1, и посоченото в контролната карта на административната услуга, публикувана на електронната страница на министерството - http:/www. justice. government. bg/new/Documents/AdministrativeServices/admin_karti. htm относно подаването на документите. Видно от разпоредбата на чл. 4 Наредба № 1 подаването на документите чрез дипломатическите и консулските представителства е изискване само при първоначално подаване на молба, а не при молба за продължаване на срока на разрешението. Член 8 Наредба № 1, който регламентира подаването на молба за продължаване на срока на разрешение, не включва изискване за подаване на молбата чрез дипломатическите представителства, което означава, че преценката за това къде да бъде подадена молбата е предоставена на административния орган. Същият посочил, на електронната си страница, в контролната карта на административната услуга, че това става директно до него. Жалбоподателят направил именно това - подал молбата до органа и тя надлежно била разгледана.
Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неоснователно.
- По твърдението за нарушение на материалния закон:
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на основни принципи на административното производство - чл. 11, 12 и 13 АПК. Основателно е възражението на жалбоподателя за нарушение на принципа на бързина и процесуална икономия. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят сезирал с искането си органа на 25.02.2011 г., а органът се произнесъл на 07.10.2011 г. Съгласно чл. 11 АПК органът е длъжен да се произнесе в сроковете, определени в закона - в случая в едномесечния срок определен в чл. 6, ал. 1 Наредба № 1. С оглед на доказателствата по делото е безспорно, че органът не спазил законовоопределения срок за произнасяне и с това нарушил чл. 11 АПК. Допуснатото нарушение обаче не води до незаконосъобразност на оспорената заповед, макар безспорно да се отразява на правата на жалбоподателя. Следва да се посочи, че за жалбоподателя е била налице правна възможност да защити правата и законните си интереси, засегнати от непроизнасянето в срок. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок е мълчалив отказ, който може да бъде оспорен по съдебен ред - право, от което жалбоподателят не се възползвал.
Що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на достъпност, публичност и прозрачност, тъй като Наредба № 1 не била публикувана на електронната страница на министерството, следва да се посочи, че от извършената служебно справка на електронната страница на министерството е видно, че Наредба № 1 действително не е сред нормативните актове, достъпни от електронната страница на министерството на правосъдието. Безспорно, би било в съответствие с добрата административна практика наредбата да бъде достъпна и от електронната страница на органа, но невключването й в списъка на нормативните актове, достъпни от електронната страница не води до извод за незаконосъобразност на издадения административен акт, тъй като достъпът до нормативен акт от електронната страница на органа не е елемент от фактическия състав на материалноправната норма, регламентираща обществените отношения, предмет на оспорената заповед, или на друга, свързана с нея правна норма. Следва да се посочи, че в случая не става въпрос за акт, който въобще не е публикуван, а за влязъл в сила нормативен акт, което означава и публикуван в Държавен вестник - бр. 81 от 23.08.2002 г.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за нарушение на принципа на последователност и предвидимост, тъй като ответникът не издал ясни указания и не публикувал критерии за съдържанието на документите, както и не оповестил практиката по прилагането на Наредба № 1. Исканото указание за съдържанието на документите не би могло да бъде дадено с оглед на характера на фактите и обстоятелствата, които тези документи следва да установяват. В случая, видно от разпоредбата на чл. 8 във вр. с чл. 5 Наредба № 1, жалбоподателят счита, че органът е необходимо да укаже съдържанието на отчета и плана за работа на кандидатстващия за продължаване на срока на дейността, тъй като останалите документи, които нормата изисква са такива, издавани от други държавни органи и банкови институции - съдебно решение, медицинско удостоверение, свидетелство за съдимост, документ, установяващ наличието на финансови средства, за които министърът на правосъдието не е компетентен да издава каквито и да било указания или по отношение на които да поставя изисквания. Единствено плана за работа и отчета за дейността са документи, изходящи от лицето, сезирало органа. Но и плана за работа, и отчета за дейността са въпрос изцяло зависещ от личната преценка на лицето както по отношение на обема, така и по отношение на съдържанието. Не органа, а лицето преценява какво ще включи в дейността си и в каква степен на конкретизация това ще бъде направено, или какво ще отчете и как ще го докаже.
Твърдението на жалбоподателя за противоречие с материалноправни разпоредби е обосновано единствено с довод за липса на фактически основания за издаване на заповедта. Видно от самата заповед тя е издадена на основание чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4 и чл. 10, т. 2 Наредба № 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 16 ЗЧРБ. От така посочените правни норми безспорно чл. 4 е неотносима, тъй като визира първоначалното подаване на молба за издаване на разрешение, а не продължаване на срока на разрешението. Посочването й, макар и ненужно, не е незаконосъобразност на заповедта. За законосъобразността е важно, че са посочени чл. 6, ал. 1 - нормата, която определя компетентния орган, и чл. 10, т. 2 - нормата, която визира правното основание за отказа.
Видно от изложеното релевираните от жалбоподателя отменителни основания са неоснователни. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона - Наредба № 1, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за чужденците в Република България, поради което оспорването на Ланс Матю Клеменс като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
3- чл. 24, ал. 1, т. 16 ЗЧРБ
- чл. 10, т. 2
- чл. 6, ал. 1