Решение № 6533 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2009 г.

Решение № 6533 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Димитровград срещу решение № 248 от 22.12.2008 г. по адм. дело № 314/2008 г. на Административен съд Хасково, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 1534 от 14.10.2008 г. на Кмета на община Димитровград. Съдът за да постанови този резултат е обсъдил доводите на жалбоподателя в жалбата, както и тези на ответника, обсъдил е и изложените в заповедта правни и фактически основания, анализирал е относимите за спорното правоотношение правни норми и е изложил обосновани мотиви, досежно това, че преместваемият обект, предмет на заповедта е поставен на валидно правно основание, тъй като се доказва по безспорен начин, че има издадено разрешение за поставянето му от главния архитект на общината във връзка с чл. 10, ал. 1 от Наредбата на Общинския съвет. В касационната жалба се излага довод за неправилно прилагане на материалния закон от съда, като се сочи липсата на одобрена схема от главния архитект за поставяне на процесния преместваем обект, което обстоятелство според касатора не е било взето предвид от съда при преценката на законосъобразността на административния акт. По делото се установява, че няма одобрена схема за поставянето на процесния преместваем обект, предмет на премахване с оспорената заповед, но също така се установява и следва да се има предвид, че административния орган, издал заповедта не се е позовал на това нарушение и не го е посочил като фактическо и правно основание за премахването на обекта, а е изложил друго основание, по отношение на което е установено от съда, че не е допуснато твърдяното нарушение от адресата на заповедта. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 2, от ЗУТ, според която, обектите по чл. 56, ал. 1 и 57, ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаването на разрешението за поставяне е отпаднало. След като се установява, че има издадено валидно разрешение на главния архитект за поставяне на преместваемия обект върху общински терен, то правилен е извода на съда, че посоченото правно основание не съответства на фактите по делото и е наложен обоснованият извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът при осъществяване на контрола за законосъобразност на оспорения акт, следва да провери правилно ли са посочени в административния акт фактическите и правни основания, но не може да ги замени по направени възражения от административния орган като страна по делото. Това възражението направено от страна на кмета на общината сочи, че в конкретния случай е приложимо друга законова хипотеза - тази по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и съответстващото основание по чл. 57а от същия закон за премахване на обекта, а не тази по силата на която е издадена от него и оспорена пред съда заповед, но този довод не опровергава извода на съда, който се възприема от настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК