Решение № 2611 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2018 г.

Решение № 2611 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Лейди София" АД, ЕИК 121013335 със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. "Христо Ботев" № ЗЗ, вх. Б, ап. 22, подадена чрез процесуалния му представител адв. Данчев, против решение № 4952/23.07.2018 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8593/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против срещу Ревизионен акт /РА/ № СФР17-РД77-21/04.04.2017 г. издаден от служители на общинската администрация при Столична община, на които са възложени правомощията на органи по приходите, потвърден с решение № СОА17-РД28-9/20.06.2017 г. на кмета на Столична община в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, в частта му, в която са установени на дружеството задължения за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. в размер на 14 039. 59 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в нарушение на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, съдът не е приел, че приложената от органите по приходите разпоредба на чл. 24, ал. 6 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/, е норма, която противоречи на акт от по – висока степен и по – конкретно на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8, т. 3 ЗМДТ, поради което е отменена с влязло в законна сила съдебно решение. Според него при начална липса на основание е платена такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и неоснователно не е издаден Акт за възстановяване в полза на дружеството. В жалбата са изложени доводи и за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, в която е потвърден РА относно установеното с него задължение за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2011 г. в размер, надвишаващ 4 315. 44 лв. Сочените в нея съществени процесуални нарушения са за неправилно установена от съда фактическа обстановка и необсъждане на доводите на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, и връщане на административната преписка на компетентния орган за издаване на Акт за възстановяване недължимо платени суми за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. в размер на 14 039. 59 лв. заедно с лихва в размер на 7 084. 32 лв., считано от датата на извършване на всяко плащане до 10.03.2017 г. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – кметът на Столична община – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Савов и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното решение на АССГ като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: АССГ е сезиран с жалба от "Лейди София" АД против РА № СФР17-РД77-21/04.04.2017 г. издаден от служители на общинската администрация при Столична община, на които са възложени правомощията на органи по приходите, потвърден с решение № СОА17-РД28-9/20.06.2017 г. на кмета на Столична община в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. В жалбата е заявено искане от жалбоподателя да бъде отменен изцяло оспореният РА и да бъде възстановена като недължимо платена поради начална липса на основание сумата от 14 039. 59 лв. заедно с лихва в размер на 7 084. 32 лв. С РА е установено задължение на дружеството за ДНИ за 2011 г. в размер на 9 916. 52 лв. и лихва – 5 648. 32 лв. За ревизирания период 2011 г. – 2013 г. според констативната част на акта такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер 66 699. 59 лв. е дължима и внесена. Поради това с разпоредителната част на същия /таблица 1 не са установени задължения за ТБО, но съгласно раздел ІІІ от нея е отказано възстановяване на претендираната сума в размер на 14 039. 59 лв. От данните по делото се установява, че "Лейди София" АД е подало до Столична община, дирекция "Общински приходи" искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК, заведено с вх. № СОА16-ТД26-1882/25.10.2016 г., за възстановяване на недължимо платени суми за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 2007 г. – 2013 г. в размер на 49 222. 01 лв. и лихва – 30 835. 48 лв. След постъпване на искането и в срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК е възложена ревизия със заповед № СФР16-РД01-98/23.11.2016 г. за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., приключила с оспорения пред АССГ РА № СФР17-РД77-21/04.04.2017 г. С решението си от 23.07.2018 г. АССГ е приел, че жалбата против РА е допустима, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъдил е в мотивите си единствено законосъобразността на РА в частта му, в която е отказано възстановяването на сумата 14 039. 59 лв. за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г., и след като е приел, че същата е заплатена на валидно правно основание, независимо от отмяната на чл. 24, ал. 6 от НОАМТЦУПСО с влязло в законна сила съдебно решение, е постановил диспозитив, с който е отхвърлил жалбата на дружеството против РА, в частта му, в която са установени задължения за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. в размер на 14 039. 59 лв. Относно установените с РА задължения за ДНИ за 2011 г. и лихви за забава съдът не се е произнесъл с решението си и не е извършил преценка за законосъобразността на РА в тази му част, видно от мотивите на решението. В срока по чл. 176 АПК нито една от страните не е поискала допълване на решението. Не е постановено решение за допълване и по почин на съда. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира за недопустима касационната жалба в частта й, в която се обжалва решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно установеното с него задължение за ДНИ за 2011 г. и лихви за забава, с искане да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен РА. На основание чл. 215, т. 2, предложение второ АПК като подадена срещу решение, което не съществува, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати. Делото следва да се върне на същия състав на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение. Граматическото тълкуване на чл. 176, ал. 1 АПК сочи, че постановяването на решението по почин на съда не е обвързано със срок, тъй като едномесечният срок се отнася само до искането на страната. В останалата й част касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. В изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо. За тази преценка съобрази, че по жалбата на "Лейди София" АД срещу мълчалив отказ на орган по приходите към Дирекция "Общински приходи" на Столична община по искане вх. № СОА16-ТД26-1882/25.10.2016 г. за възстановяване на недължимо платени суми за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 2007 г. – 2013 г. в размер на 49 222. 01 лв. и лихва – 30 835. 48 лв. е образувано адм. д. № 3365/2017 г. по описа на АССГ и по това дело е постановено решение № 5491/28.09.2017 г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението не е влязло в сила към датата на издаване на РА № СФР17-РД77-21/04.04.2017 г. Жалбата против РА не е недопустима на основание чл. 159, т. 7 АПК, тъй като не е налице идентичност относно предмета на адм. д. № 3365/2017 г. и предмета на адм. д. № 8593/2017 г., доколкото предмет на оспорване са различни административни актове. Правилен е изводът на първостепенния съд, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. Съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК дори и АПВ да е обжалван по съдебен ред, а съгласно чл. 131 ДОПК на такъв се приравнява и отказът да бъде издаден, то издаването на РА е допустимо до влизането в сила на съдебното решение. По съответствието на решението с приложимия материален закон: От данните по делото се установява, че задължението за ТБО за 2012 г. в размер на 14 269. 75 лв. е установено с Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 13-МДТ-РД-3